Оптимистично за България през 2023 г.

В края на току-що отминалата година Световната банка публикува данни за брутния вътрешен продукт (БВП) на България.

За последната година от управлението на ГЕРБ и същевременно първа пандемична – 2020, БВП се е равнявал на 69,89 милиарда евро.

През втората година на пандемията, която съвпадна с началото на хроничната вече политическа и управленска криза у нас, БВП е нараснал рязко до 80,27 милиарда евро. Прогнозите за 2022 са за ръст до около 82,5 милиарда.

Износът, търговският баланс и растежът на индустрията бележат подобен възход.

Всичко това се случва в условия на война, пандемия и вече хронична вътрешнополитическа криза, но най-вече в отровната атмосфера, нагнетена от множество знайни и незнайни скептици, полезни идиоти и откровени агенти на чужди интереси.

Всички те шепнат отровни думи в ушите на съгражданите си, подобно на Грима Змийския език от „Властелинът на пръстените“ – вървим надолу, в България нищо вече не се произвежда, свършено е с нас без руски газ, тази зима ще мръзнем и гладуваме, ЕС ни носи само проблеми.

Нищо от това не е вярно. Проблеми има, но ситуацията е много по-нюансирана и в крайна сметка е позитивна.

Перфектният антидот срещу пропагандната отрова и заучената безпомощност е една фейсбук група, „Българска индустрия“. Следя я в последната година и на базата на събраната от нея информация смело мога да заявя, че България се реиндустриализира с ударни темпове, при това на високотехнологично и конкурентно на световните пазари ниво.

„Българска индустрия“ дава имена и лица на сухите цифри от докладите на НСИ, Евростат, Световната банка и МВФ, назовава предприятията и индустриалците, които движат този процес и черпи цялата информация от открити източници.

Според създателя на групата Валентин Стоянов, 2022 г. е рекордна за българската индустрия в последните 33 години от началото на прехода.

Освен с най-висок ръст в целия ЕС и рекорден БВП, България може да се похвали с 22 новооткрити и разширени предприятия в най-различни отрасли – машиностроене, електроника, хранителна индустрия, строителство, преработвателна индустрия, автомобилна индустрия, медицина.

Географското разпределение е широко – освен традиционно силните София, Пловдив, Стара Загора и Севлиево, на картата са още Разград, Враца, Русе, Девня, Ямбол, Шумен, Плевен.

В новите и разширени предприятия на България се произвеждат части за бетоновози, нитрилни ръкавици, противопожарни системи, биохрани, локомотиви, високоволтови компоненти за енергетиката, продукти на ветеринарната медицина, авточасти, ортопедични продукти, технически влакна, мебели, дросели, безалкохолни напитки.

Диверсификацията е очевидна, високотехнологичната компонента – също. Тенденцията към увеличаване на асортимента от индустриални продукти е трайна, както и острата нужда от висококвалифицирана работна ръка.

Причините за възраждането на българската индустрия са много. От една страна, нарушаването на веригите на доставка по време на пандемията и налагането на неприемливи условия за бизнес от страна на китайското правителство принудиха много световни, и в частност европейски производители да преместят производството си по-близо до традиционните си пазари.

От тази близост, както и от сравнително евтината работна ръка печелят именно „новите“ страни-членки на ЕС като България и Румъния, чиито икономики започват да усещат ефекта от този индустриален ренесанс.

От друга страна, хроничната политическа криза в България до голяма степен освободи бизнеса от безжалостния рекет, на който той беше подлаган през целия период на прехода.

Няма друго обяснение за едновременния залез на политиката и възход на индустрията, при това в гореспоменатата трудна атмосфера на външнополитически предизвикателства и вътрешнополитически тупик. Старата българска поговорка „кучетата си лаят, кервана си върви“ май е съвсем подходяща в случая.

Грубо е, но бъlгарската политическа класа рискува сама да обезсмисли съществуването си.

Въпреки оповестените вчера мрачни прогнози на управляващия директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева за настъпващата глобална рецесия, перспективите пред България не са никак мрачни.

Нашата икономика е малка и отворена, зависима от износа за доброто си здраве, но гъвкава и адаптивна.

Можем да спечелим много от глобалното пренареждане на веригите на доставки, от диверсификация на пазарите си и от решителното скъсване с досегашния модел на развитие, който следвахме – модел на нискоквалифицираната, евтина работна ръка, на износа на продукти с ниска принадена стойност.

Проблеми пред българската икономика, колкото щеш. Демографската криза и неспособността на всички правителства от по-ново време хем да й противостоят с ефективни мерки, хем да конструират социално приемлив режим на внос на работници, правят от недостига на работна ръка основна спънка пред развитието на индустрията.

Бедността и неравенствата са реални и осезаеми, когато сравним регионите, драматични са - и все пак са преодолими при балансирано и мъдро управление.

България повече от всякога се нуждае от мъдро стратегическо управление.