Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
ЕС загърбва климатичните си цели за сметка на новия си фокус върху инвестициите в отбраната и сигурността. По този начин блокът застрашава природни екосистеми, на които европейската икономика разчита за своето развитие.
За това предупреждават в новия си доклад от Европейската агенция за околната среда. Според учените геополитическите напрежения и заплахи се съчетават „с икономически, социални, екологични и климатични кризи“ и създават системни рискове за европейския начин на живот.
Те акцентират върху пет ключови области, в които въздействието върху околната среда се влошава най-бързо:
На първо място са екосистемите и биоразнообразието. Според доклада повече от 80% от екосистемите в блока са в лошо състояние, а биоразнообразието намалява заради „постоянния натиск на неустойчиви модели на производство и потребление“. Земеделието е индустрията, която оказва най-голям натиск върху него.
Към това се добавя и фактът, че способността на горите, торфените блата и другите природни екосистеми в ЕС да абсорбират и съхраняват въглерод от атмосферата е намаляла с около 30% през последното десетилетие. А тя е ключова за противодействието на климатичните промени, както и за постигането на целите на блока в това отношение.
Когато става дума за емисии, учените отчитат, че ЕС е напът да постигне целта си за намаляването на тези от тях, които допринасят за затоплянето на планетата, с 55% до 2030 г. Въпреки това обаче бързото ускоряване на климатичната криза изпреварва този напредък, като оказва все по-голямо влияние върху европейската икономика. От Европейската агенция за околната среда изчисляват, че екстремните метеорологични и климатични явления, като горски пожари и наводнения, са стрували на ЕС около 738 милиарда евро икономически загуби между 1980 и 2023 г.
Целите за кръгова икономика също не успяват да наберат необходимата инерция. Въпреки че процентът на рециклиране в Европа расте, за 13 години блокът е увеличил повторно използваните спрямо новите материали с едва 1,1%. Затова и постигането на целта за кръгова икономика за 2030 остава под въпрос.
Замърсяването на въздуха в градовете е друг акцент, върху който се фокусират от Европейската агенция за околната среда. Макар че ЕС затегна ограниченията срещу замърсяване на въздуха в рамките на Зеления пакт, впоследствие много местни власти отмениха политиките, които забраняват достъпа на най-замърсяващите автомобили до центровете на градовете. Едновременно с това ЕК преразглежда забраната за продажбата на нови автомобили с двигатели с вътрешно горене от 2035 г. насам.
Според учените, ако ЕС забави или отслаби своите изисквания, това рискува да доведе до увеличаване на замърсяването, тъй като трафикът е основният виновник за токсичния въздух в градовете.
А къде е България?
Развитие има, но е нужна още много работа
Според доклад на ЕК за изпълнението на политиките за околната среда в държавите членки от юли общият недостиг на инвестиции в областта на околната среда у нас е близо 2,4 млрд. евро годишно (2.9% от БВП) - три пъти над средното за ЕС. И това не остава без последствия.
Ако говорим за кръгова икономика например, експертите на ЕК изчисляват, че повторното използване на рециклирани материали у нас е едва 4.9% през 2023 г. За сравнение, средният процент за ЕС е 11.8%. Производителността на ресурсите – икономическата стойност от всеки използван килограм суровини – в България е едва 0,38 евро на килограм при средно 2,23 за блока.
Междувременно страната ни остава далече и от постигането на целта на ЕС до 2035 г. едва 10% от битовите отпадъци да бъдат депонирани. Към днешна дата 54% от тях се оказват на сметища, а делът на рециклираните е едва 25% - много под средното за ЕС (49%)
Все пак в последния доклад на Европейската агенция за околната среда се казва, че България спазва стандартите за качеството на въздуха – нещо, заради което страната ни неведнъж е била на прицел от ЕК през годините. Това показва, че мерки, като затварянето на централните части на най-големите ни градове – София и Пловдив – за най-замърсяващите автомобили, дава резултати.
Проблемът е, че те едва ли ще бъдат достатъчни, ако страната ни няма цялостна стратегия за справяне с климатичните предизвикателства и продължава да подхожда към тях на парче.
