Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Джон Ханке е от хората, за които с право може да се каже, че са променили света – или поне начина на живот на мнозина. Достатъчно е да се спомене, че той стои зад създаването на супер популярното приложение Google Maps, което има на 1 млрд. потребители.
Стремежът на Ханке да твори започва още в ранна възраст. Току-що завършил бизнес училище през 90-те години на миналия век и вече с един от първите успехи в областта на онлайн игрите, той е привлечен заедно с компанията си Keyhole от основателите на Google – Лари Пейдж и Сергей Брин – да влезе в екипа, създал Google Maps.
Той, Пейдж и Брин искат да направят „най-добрата карта“. По думите на Ханке: „Лари и Сергей вярваха, че географията е начин за организиране на информация“.
Ханке обаче вижда виртуалните карти не само като сурова информация, но и като портали за игра. „Помислете за игрите, които играете: колко от тях започват с разгъване на игрално табло – някакъв вид карта?“, пита той. „Двете неща просто вървят заедно.“ Именно това съчетание на карти и фантазия определя кариерата на 55-годишния мъж. Сега той е може би най-известен като един от мозъците зад мобилната игра Pokémon Go, спечелила 6 млрд. долара.
Докато расте и чете National Geographic, Ханке е очарован от идеята за картографиране на планетата Земя, както и от умопомрачителните възможности на компютрите: „Роден съм в ерата на домашните компютри. Конструирането и създаването на неща беше онова, което ме завладя още в ранна възраст“, споделя той в интервю за Guardian.
Така между лекциите по бизнес в Бъркли той започва да картографира един по-фантастичен пейзаж от Земята: изпълнения с магия свят на Meridian 59, първият му проект за видеоигра. Като част от студио, наречено Archetype Interactive, Ханке и приятелите му създават една от първите масови мултиплейър онлайн игри на пазара – жанр, който по-късно е популяризиран от World of Warcraft на Blizzard. Впечатлен, издателят на игри 3DO купува правата за MMO в деня на дипломирането на Ханке.
За мнозина този успех би ознаменувал живота им, но не и за Ханке. Неговото технологично пътешествие едва започва. След като завършва Бъркли, той става съосновател на Keyhole – организация, занимаваща се със създаване на прецизни симулатори на полети за военните, която получава финансиране от Sony, NVIDIA и ЦРУ. Целта е да се позволи на пилотите да тренират в максимално близки до реалността условия – „и визуалните сигнали, които виждат, да са подобни на тези, които биха видели в реалния живот“.
Google бързо вижда потенциала на Keyhole и щедро ги финансира. „Те изградиха собствена флотилия от самолети, които да летят и да заснемат въздушните ни изображения, след това програмата Street View, разбира се, която в крайна сметка ни накара да събираме собствени картографски данни. Беше много забавно. Създаването на дигитален глобус, който прилича на видеоигра – но който позволява да изследваш света чрез карти – беше чист начин да съчетая всички неща, които ме интересуваха“, разказва Ханке.
Колкото и да е забавна работата по Maps, през десетилетието си в Google страстта на Ханке към разработването на игри никога не го напуска. Усилията му са насочени към създаването на приложения, базирани на реалния свят. Постепенно узрява за идеята да създаде нова софтуерна компания – Niantic, за да осъществи мечтата си да превърне Земята в най-добрата карта за игра.
„Когато стартирахме Niantic, имахме идеята хората да изследват света – да се упражняват и да се ангажират с други хора. Смятахме, че ако нашите игри правят това, то хората ще бъдат по-добре, отколкото са били преди".
Първата стъпка е образователното приложение Field Trip, в което играчите се разхождаха из своите градове и научаваха за различни забележителности. Следва първата им игра, Ingress – стъпваща на реалния свят, но обогатена с фантазията за скрити портали в него, тя се превърна в култов хит и доведе до Pokémon Go.
„Цялата фантазия на покемоните се съчетава идеално с реалния свят, нали? Вие сте треньор на покемони, навън в света, намирате покемони. Това беше просто перфектният шаблон за AR игра (б.р. – добавена реалност).“
Ханке лети специално до Токио, за да я представи на Цунеказу Ишихара, главен изпълнителен директор на Pokémon Company.
Благодарение на култовия успех на Ingress, запалените играчи вече бяха картографирали повечето кътчета на земното кълбо в света на играта, и тези данни след това дават основата за Пикачу и приятелите му. „Когато стартирахме Pokémon Go, тя вече беше готова още в първия ден по целия свят, което взриви умовете на хората. Хората не разбираха как всички места вече са картографирани.“
Играчите можеха да ловят покемони навсякъде – в Кения, в Тайван, в Полша, в Кейптаун.
„Сумата, която прогнозирахме, че играта ще спечели през първата година, спечелихме през първата седмица от пускането ѝ“, спомня си Ханке.
Въпреки факта, че е изтеглена над 600 млн. пъти, а през 2021 г. все още има 71 млн. активни играчи, мнозина вече смятат Pokémon Go за „излязло от употреба“ приложение. Niantic обаче все още мисли как може да я развие. „Все още не сме я реализирали напълно … Технологията, с която разполагаме днес, не ни позволява да осъществим напълно визията си. Нашата цел е да я направим нещо като Монополи, нещо, което да съществува вечно.“
Напредъкът в областта на изкуствения интелект е ключът към еволюцията на Pokémon Go, а и към бъдещите игри на Niantic, като например играта с AR домашни любимци Peridot, която стартира на 9 май. Тя е вдъхновена от Tamagotchi, но благодарение на AI и AR технологиите „съществата наистина разбират света около тях“.
Ханке обаче не си затваря очите за потенциалните недостатъци на последните постижения в областта на изкуствения интелект. През изминалите няколко месеца около ChatGPT и Google Bard се надигнаха опасения за работните места, които биха могли да бъдат заменени. „Трябва да подходим към този въпрос на обществено и правителствено ниво и да разберем, че всяка технология, която предизвиква мащабни промени – от електричеството до автомобила – има големи последици. Това не е нещо, което частният сектор може да реши сам – това е нещо, към което трябва да подходим колективно като общество“, смята Ханке.
След разцвета си през 90-те години на миналия век и началото на този, когато повечето от нас вярваха, че големите технологии в крайна сметка правят света по-добър, технологичната индустрия взе надмощие и все по-често навява мисли за антиутопии. След първите дни на Google Maps и трансформиращите ефекти на смартфоните и ранните социални медии дигитализацията по-скоро е създала малко неща, които действително са подобрили живота на обикновените хора. Затова и призивите на Ханке за регулация звучат на място – може би той е наясно, че видеоигрите също ще бъдат подложени на такъв контрол в бъдеще, тъй като те затвърждават своето място в нашия социален и културен живот.
