Снимка: © Getty Images

Роналдо, Роналдиньо и Ривалдо. В самото начало на 21 век това беше идеалът за футбол. Бразилската атака нямаше равна, а в сърцето ѝ бе играч, който доскоро смяташе, че е постигнал всичко възможно, обличайки екипа на местния си клуб, а сега се намираше на върха на световната сцена.

През 1991 година 18-годишният Ривалдо точно бе отбелязал гол в дебюта си за Санта Круз и това му осигури интервю пред телевизията. Във визията му нямаше нищо футболно - притеснително слаб, с признаци на липса на витамин D и с хлътнали бузи заради загубените зъби от хронично недохранване в ранните си тийнейджърски години. 

Каквото и да бе показал на терена, надали мнозина щяха да му предскажат бляскаво бъдеще в този момент. Дори и той самият не би го направил. 

"Мечтата ми вече е изпълнена - да играя за Санта Круз. Надявам се да постигна още и да се превърна в идол за феновете на клуба."

А какво само предстоеше. В рамките на десетилетие след това той вече бе спечелил Златната топка, беше определен за играч на годината от ФИФА и беше автор на един от най-великите хеттрици в историята на спорта.

Ако добавим още една година, към списъка с постижения се включва и трофея от Световното първенство през 2002, а при още една добавяме и титла от Шампионската лига с италианския Милан.

А мечтата му бе да играе за Санта Круз. И предвид детството си е било трудно да се надява на повече.

"Трябва да живееш в бедност, за да знаеш какво представлява," разказва той пред аржентинската медия El Grafica през 1999. "Работиш цял ден за много малко, за да се прибереш гладен и да страдаш. В Паулиста е трудно да мечтаеш."

Ривалдо е средно дете от пет, израснало в квартал в Ресифи, където туристите не стъпват. Като малък помага на родителите си като плеви градини и обикаля популярните плажове, за да продава дъвки и близалки. Когато дойде денят за мач на любимия му Санта Круз, мястото му е пред стадиона.

Учителите му го определят като плахо момче, което се притеснява да чете на глас, но се държи по-прилично от по-големите си братя. Харесва му да играе футбол бос, а идолите му са Зико и Диего Марадона. Дори и спортът да е голямата му страст, също толкова удоволствие му носи и да лови скакалци или да тренира петли за битки.

На 13 получава първите си обувки от баща си Ромилдо, а три години по-късно е поканен за проби в местния клуб. Две седмици преди да настъпи мечтаният момент в Санта Круз, баща му е блъснат фатално от автобус. Ривалдо е на път да се откаже от шанса си, изпаднал в самосъжаление, но майка му се намесва с думите: "Баща ти не би искал нищо повече от това да станеш футболист. Пробвай." 

Ако очаквате оттук историята да потръгне само нагоре, трябва да ви разочаровам.

Дори и да попада в състава на местния отбор, тренировките са на 15 километра от дома му, а предвид финансовото си състояние той няма друг избор освен да върви пеш на отиване и връщане. Пристига все по-изморен и скоро се превръща в едно от оправданията за лошите резултати на клуба.

Следва трансфер, който бившият президент на Санта Круз определя като най-лошия в историята на тима - Ривалдо е част от обмен на играчи с втородивизионния Моги Мирим от Сао Паоло.

Тук вече изкачването е стремглаво - след гол от центъра и редица феноменални представяния, Коринтианс го взимат под наем. Там вкарва 22 гола и се превръща в играч на сезона, а на дебюта си за националния отбор вкарва срещу Мексико.

През 1994 печели бразилското първенство с Палмейрас, но дори и силните му мачове не гарантират място на Световното, тъй като треньорът Карлос Перейра го определя като "ненадежден".

На Олимпиадата в Атланта през 1996 преживява тежък момент, когато на полуфинала с Нигерия губи топката при 3-1 и дава началото на обрат за опонентите му. Пропуска и чисто положение, което го съкрушава и насочва всички критики за неуспеха към него.

"Имам неприятни спомени от този период, но ми помогна да намеря мотивацията да докажа, че критиките към мен не са основателни," разказва той години по-късно.

Същата година е трансфериран в италианския Парма, но в последния момент преговорите пропадат и се озовава в испанския Депортиво Ла Коруня. Само сезон по-късно вече е в Барселона, където окончателно ще се превърне в легенда. 

Голове от всякакво естество летят един след друг - добавки, глави, пряк свободни, изстрели отдалеч... Между 1997 и 2002 доминира световния футбол с безкраен репертоар от умения. Вкарва 130 попадения за клуба, печели два пъти първенството, веднъж Копа дел Рей и получава призовете "Златна топка" и "Играч на годината на ФИФА" през 1999 г..

Най-великият хеттрик

През 2001 година идва един от най-емблематичните моменти от кариерата му. Последният мач от сезона. Барселона се нуждае от победа, за да се класира за Шампионската лига. Първият му гол срещу Валенсия идва от пряк свободен удар, вторият - от снаряд от разстояние. С две минути до края на мача и при равенство 2-2 той поема топката с гръб към вратата и от ръба на наказателното поле печели двубоя със задна ножица. 

Изпълнение, което остава сред най-ярките моменти във фолклора на огромния испански гранд. 

Златното поколение на Бразилия

Въпреки спорадичните разочарования, успехите с националния му отбор също са в изобилие. И това не е изненада предвид състава, с който се радва тогава Бразилия. До Ривалдо играят състезатели като Роналдо, Роналдиньо, Кафу и Роберто Карлош.

Когато трябва да определи кой е голямата звезда обаче треньорът Сколари е категоричен:

"Винаги съм казвал, че Ривалдо е играчът, който ми помагаше най-много в този отбор. Хората понякога забравят тактическата страна на нещата. Виждат само головете, но Ривалдо беше най-добрият отборен състезател."

Съотборникът му Лиузао добавя: "По-голямата част от бразилците знаят, че Ривалдо беше най-добрият играч на Световното през 2002 година."

Следва кратък престой в италианския Милан, където печели Шампионската лига след финал с дузпи срещу Ювентус, а късните етапи от кариерата му обхващат Гърция, Узбекистан и Ангола, преди да се завърне у дома в Бразилия. Слага край чак през 2015 година - в Моги Мирим. Клубът, който го приюти през 1992 и който през 2008 година се превръща в негова собственост. 

На 43 играе редом със сина си Ривалдиньо в мач от втората бразилска дивизия, като и двамата отбелязват голове.

Кариерата му на клубен собственик не се стича по особено позитивен начин - поредица от спорни решения вкарват Моги Мирим в дълг и през юли 2015 се стига до нова продажба. 

Днес Ривалдо живее в САЩ, а футболната му история ще остане една от най-вълнуващите за всички времена.

"Като бедно дете идеята един ден да бъда считан за най-добрият футболист в света, да стане световен шампион с бразилския национален отбор, да играя за Барселона - тези неща никога не са ми минавали през ума," коментира той пътя си по-рано през тази година, в която навършва 50. 

"Мечтата ми бе да играя професионален футбол за Санта Круз. Това бе достатъчно за мен."


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

"Булсатком" пуска BBC Еarth за първи път в България

За всеки активиран ТВ пакет ГЛОБУС компанията ще дарява средства за Фондация "Заедно в час"

Цацаров се връща във Върховната касационна прокуратура, която го проверява

ВКП вече извършва проверка срещу него, изискала е информация от ДАНС

7 души са били подслушвани незаконно у нас през 2021 г.

141 от проверките са свързани с протестите, не е ясно дали подслушваните са сред тях

Над 43% от изследваните тестове на Центъра по заразни болести са с "Омикрон"

Това е поредната серия от данни, показваща 227 нови случая на щама, който вече е в 18 области

"Изгубената дъщеря": Долу митът за перфектната майка

Дебютът на Маги Джиленхол е с невероятната Оливия Колман в главната роля

Видеоигрите могат да бъдат полезни: EndeavorRX е официално лекарство, тества се и срещу "Covid-мъгла"

Играта е помогнала на стотици деца, страдащи от синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност

Теленор вдига цените на договорите с 3,3% от февруари

А1 още не са обявили дали ще правят индексация само за 2021 г.

Ако се чудите защо хора споделят зелени квадратчета - това е Wordle

Wordle е една от най-популярните игри онлайн от началото на 2022 г. Какво всъщност представлява?

"По всякакви медицински стандарти доц. Мангъров отдавна трябваше да е изключен от БЛС"

Акад. Николай Денков: "Доц. Мангъров изказва твърдения, които не съответстват на медицинските данни"