Американката Бритни Грайнър игра по-малко от пет минути във финалния мач срещу Франция за златото на Олимпийските игри, като отбеляза само четири точки. Но статистиката е без значение, защото преди малко повече от година Грайнър едва ли си е представяла, че изобщо ще бъде част от тази Олимпиада. В най-мрачните дни от нейното задържане в руски затвор шансовете за трети олимпийски златен медал в кариерата ѝ са изглеждали толкова вероятни, колкото топла сибирска зима.
На 17 февруари 2022 г. Бритни е арестувана от руски служители на летището в Москва. В багажа ѝ е открит флакон, който съдържа 0,7 грама масло от канабис. Пет месеца по-късно тя е осъдена на девет години затвор.
Докато стоеше на най-високото стъпало на олимпийския подиум със златен медал на врата, американката се разплака. Баскетболният отбор на САЩ току-що бе влязъл в историята, печелейки осмия си пореден златен медал, а Грайнър - своя трети. 33-годишната Грайнър е една от най-добрите баскетболистки в историята. Тя е спечелила всичко, което може да се спечели в този спорт, включително два златни олимпийски медала в Рио и Токио.
Само допреди по-малко от две години Грайнър не беше сигурна дали някога ще се върне у дома – какво остава да участва на Олимпийските игри.
Спортистката получи присъда за притежание и контрабанда на масло, законно предписано от нейния лекар, в страна, в която това се наказва драконовски. Тя беше в страната, за да играе в руската професионална женска баскетболна лига в почивката между сезоните в САЩ. Грайнър обаче прекара 10 месеца зад решетките, включително няколко седмици в трудов лагер. Беше освободена като част от сделка за размяна на затворници през декември 2022 г., при която в замяна е освободен руският търговец на оръжие Виктор Бут
"Не мислех, че ще бъда тук", каза 33-годишнaта състезателка, след като спечели третия си златен медал от Олимпийски игри. "Не мислех, че ще спечеля злато за страната си, която се бореше толкова упорито за мен да съм тук сега".
През първите седмици от престоя си в руския затвор американката обмисля самоубийство. В своята автобиография, която излезе по-рано тази година, тя разказва преживяването си зад решетките и описва условията в килията: леглото ѝ е окървавен матрак, твърде къс за ръста ѝ от 2,06 см.; неща от първа необходимост като тоалетна хартия - няма.
После я местят в изправителна колония и там условията стават още по-тежки - мръсотия, отново петна от кръв, паста за зъби с изтекъл срок на годност от преди 15 години и по една ролка тоалетна хартия на месец. Най-тежките ѝ дни обаче са, когато е извеждана за работа навън насред студената руска зима.
През цялото време феновете ѝ у дома и близките ѝ разпространяват случая ѝ с кампания в социалните мрежи - търсят медийно отразяване, отделят минути мълчание по време на баскетболни мачове и отправят молби към президента Джо Байдън.
Грайнър е била наясно с подкрепата у дома и тя е била окуражаваща, но казва, че се е чувствала така, сякаш "гледа собственото си погребение.
След като кошмарното преживяване е вече зад гърба ѝ, състезателката популяризира съдбите на Пол Уилън и на журналиста Еван Гершкович, които бяха пуснати на свобода при друга размяна на заложници между Русия и Запада съвсем наскоро.
През май 2023 г. Грайнър се завърна към професионалния баскетбол, като се присъедини към отбора "Phoenix Mercury" за сезона на WNBA. За мача ѝ пристига Камала Харис. Повече от 10 000 зрители в залата в центъра на Лос Анджелис стават от местата си, когато Бритни Грайнър излиза на терена. Когато чува химна Грайнър се изправя. Това е ново, защото преди, в знак на подкрепа за Black Lives Matter, тя всеки път напускаше терена и настояваше химнът изобщо да не се изпълнява повече преди спортни събития.
Първото ѝ международно състезание след руския затвoр са именно на Олимпийските игри.
"Оценявам това, че мога да се събудя, да отида на тренировка, дори когато не ми се ходи. Да имаш възможността да го направиш. Научих се да ценя някои неща, които преди приемах за даденост.", споделя баскетболистката в свое скорошно интервю.
Нейната номинация за отбора на САЩ в Париж не беше необходима - американците щяха да бъдат фаворити и без Грайнър, но те са нация, която умее да разказват трогателни истории. Няма нещо, което в тази страна да обичат повече от класическата героична приказка за някой, който излиза, преодолява проблеми, контузии, унижения и дори собственото си его и след това печели медал за родината си.
След кошмара в Русия Грайнър продължи кариерата и живота си по най-добрия възможен начин. През юли със съпругата си Черел посрещнаха своя новороден син, а месец по-късно дойде и олимпийският успех. Мачът срещу Франция, който ѝ донесе третия златен медал, беше особено оспорван и завърши с резултат от 67:66
"Мислех, че ще се изчервя на подиума, но емоциите ме удариха доста силно. Моята страна се бореше за мен, за да се върна, и аз успях да донеса у дома злато за страната си. Няма по-хубаво чувство".
От години Грайнър води кампании за по-добро заплащане и отпуск по майчинство, срещу расизма и сексизма в професионалния спорт. Едно е ясно – тя иска да бъде нещо повече от спортист.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
