Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Статията е обновена на 20 юли в 9 ч.
От The Cure, през Gorillaz, до Suede и Moby и заедно с тях още десетки банди - и български, и чужди, зададоха ритъма на лятото. И дадоха да се разбере, че Пловдив има нов музикален фестивал с европейски амбиции.
PhillGood изпълни Гребната база с десетки хиляди почитатели на алтернативната музика, които се разпределиха между трите сцени, а още от самото начало атмосферата показа, че събитието няма да бъде просто поредица от концерти.
В първия ден на фестивала голямото очакване беше първата среща на българската публика с The Cure. След години, в които феновете пътуваха до съседни държави, за да гледат британската група, Робърт Смит и компания най-после стъпиха на българска сцена.
Концертът премина през различни периоди от близо 50-годишната история на групата – от песни от последния албум Songs of a Lost World до класики като A Forest, Close to Me, Lovesong, Lullaby, а финалът с Friday I'm in Love и Boys Don't Cry превърна пространството пред сцената в огромен хор.
The Cure останаха на сцената повече от 2 часа и изпълниха сетлист от 27 парчета.
Още преди хедлайнерите главната сцена предложи две от най-силните участия за деня. The Subways направиха точно това, което умеят най-добре – превърнаха концерта си в рок парти. С неизчерпаема енергия, постоянен контакт с публиката и опити да говорят на български те раздвижиха фестивала с Rock & Roll Queen, Kalifornia, Oh Yeah и We Don't Need Money to Have a Good Time.
Съвсем различна атмосфера създадоха Wolf Alice, които също дебютираха пред българска публика. Британската група показа защо е сред най-актуалните имена на европейската фестивална сцена, редувайки нежни, меланхолични моменти с експлозивни китарни избухвания.
Програмата на главната сцена беше открита от ирландците Just Mustard, чието характерно мрачно звучене зададе тона на вечерта.
Един от най-емоционалните моменти обаче дойде след полунощ на PhillCool Stage. Легендарната българска група "Клас" се завърна на сцена 13 години след последния си концерт.
Въпреки късния час пространството пред сцената остана препълнено, а песни като „Госпожа Емилия“, „Тъгувам по теб“, „Диви коне“, „Река си ти“, „Сутринта“ и бисът „Чай“ бяха изпяти от няколко поколения почитатели.
През първия ден PhillCool Stage предложи още ALI, Bulgarian Cartrader и Perturbator, а PhillRave Stage събра феновете на електронната музика със сетовете на ISON, Erol Alkan, Acid Arab и Daniel Avery.
Ден втори от първото издание на PhillGood Festival показа повече жанрово разнообразие на фона на старта, който беше с подчертано wave настроение - макар и във всичките му разновидности и разклонения.
Имаше денс, електроника, пънк, хип-хоп в лицето на ирландците от Kneecap - една от най-ярките банди на фестивалната сцена в Европа в момента, която понякога успява да дразни с острите си политически послания, но това не пречи да прави вълнуващо шоу и да подгрее хедлайнера на вечерта.
Голямото очакване в събота, разбира се, беше за Gorillaz и Деймън Олбърн и компания не разочароваха. Излишно е да казваме каквото и да е за мултимедията и анимацията - това все пак е Gorillaz и визуалното преживяване е половината от шоуто.
Деймън се появи с военна шапка с нашивка - българския флаг, а малко след началото на концерта непринудено слезе в публиката.
Бандата съумя да промотира новия си албум - The Mountain, който излезе в края на февруари. Oткри с едноименното парче, което е далеч от стандартно - с цитра, флейта и съвсем различно звучене. Всъщност на сцената с Деймън и “анимационната” му банда излезе почти оркестър и беквокал секция.
Новите песни бяха перфектно вплетени в ритъма на шоуто, Мос Деф и Кара Джаксън бяха специалните гости, а от сетлиста не липсваше нищо. Наистина нищо. Въпреки че беше със стандартната за фестивал дължина под 2 часа.
А всичко на главната сцена приключи със заря.
Деймън предпочете посланията му към публиката да са повече в дрескода, отколкото през микрофона и в края на вечерта облече тениска в подкрепа на сръбските студенти, които вече втора година не се отказват да свалят от власт Александър Вучич с упоритите си протести.
На сцените PhillCool Stage и PhillRave Stage феновете чуха Hayes & Y - със Стенли, KiNK Raredub и HAAi, които предложиха всичко – от хип-хоп и инди до хипнотична електронна музика.
А след Gorillaz Apashe & Brass Orchestra предложиха симбиоза между електроника и брас секция на живо - експеримент, който си заслужава да се чуе.
За цялостното преживяване обаче не може да не се отдаде заслуженото и на феновете на фестивала. Те бяха най-важното за всяка публика - подготвени и отдадени.
Това всъщност прави впечатление от първия ден - десетките хиляди меломани, които изпълват пространствата на Гребния канал и пред трите сцени за дебютното издание на PhillGood Festival, изглеждат все хора, които чудесно знаят точно защо са там, точно какво искат да чуят и преживеят и как.
Последното се доказа и в ден 3 - дори аутфитът и гримът бяха различни - имаше светещи гривни и цветни аксесоари, с които феновете посрещнаха Moby, имаше и дъх на пост-пънк, глем, брит рок - заради подгряващите го Suede.
Брет Андерсън и неговите "Beautiful Ones" направиха рок шоуто на фестивала - с много музика и много малко мултимедия и сценични ефекти.
Просто защото последните не са нужни - изключителното сценично присъствие на самия Брет и гласът му, който не може да бъде сбъркан, подсилен от акустични балади и мощен саунд през останалото време бяха напълно достатъчни. Дори жегата - а на Гребната база закономерно тя беше верен спътник на меломаните и в трите дни, някак отиваше на Андерсън в полепнала снежнобяла риза.
Moby съвсем очаквано наелектризира след това и показа за пореден път, че дълбоко не е вярно, че "никой не слуша техно".
Виолина, чело, клавири, пулт, барабани, две изключителни певици и американецът, който сам призна, че бандата му позволява да свири само едно китарно соло в цялото шоу, "за да не се излага", успяха да накарат десетки хиляди да скачат и танцуват без прекъсване в продължение на повече от час и половина.
Много цвят, много звук, много бийт, светлина и анимация се изляха от сцената и екраните, а всички заедно показаха нещо любопитно за всеки, който беше отишъл на този концерт "подготвен" с впечатления от предишните в турнето. За да разбере, че Moby е различен всеки път.
Афтърпартито осигуриха от Thievery Corporation, където вече в малките часове звуците кога спокойно, кога по-бурно продължиха да карат телата на танцуват сами.
А България вече има нов алтернативен фестивал, който изглежда се роди, за да остане - организаторите от Fest Team обявиха, че първите билети "на тъмно" - тоест без да знаем кои ще са бандите догодина по същото време - вече са в продажба.
