Внезапно почина фотожурналистът Цветан Томчев. Той си е отишъл в съня си на 63 години.
За това писаха негови приятели във Facebook.
Томчев бе организатор на инициативата за освобождаването на Петър Волгин от БНР заради пропагандата в полза на Кремъл и Владимир Путин.
"На големи църковни празници си отиват хора с чисти души. Но това не ме успокоява, особено когато си отиват хора без време. Тази нощ в съня си от тази свят си е отишъл моят приятел и съидейник Цветан Томчев", написа Горан Благоев.
Ето реакциите и на някои други известни личности след смъртта му:
"Този пост е много личен, много искрен и няма да позволя ирония под него. Внезапната смърт на прекрасния фотограф Цветан Томчев ме кара отново да мисля как преживяват убийството на българската журналистика журналисти, за които професията не е била престиж и поминък, а призвание, мисия. Свидетел съм на начина, по който го живееше Стойко Тонев, непрежалимия д-р Тони Филипов. Той си имаше отрицателни герои в професията, за които пишеше с чувство за хумор като за банални негодяи, но преживяваше наличието им драматично, като дълбока лична обида и срам за професията.
Сега близки на Цветан припомнят непримиримостта му към това, което прави Петър Волгин и което по няма никакви причини се нарича журналистика. Пред очите на всички ни този голям фотограф си трошеше нервите заради една арогантна и самодоволна имитация на журналистика . Не е единствен. Познавам и друг колега, който се тресе след всяко предаване на Волгин и прави хипертония. Ами да не го слушат, ще рекат феновете на Волгин.
Не е толкова просто, когато си наистина журналист, да си затваряш очите, да си пазиш нервите, при такава агитационна подмяна на професията. Не обвинявам Волгин. Той си е такъв, какъвто е и доколкото го слушам - харесва си се човекът. Даже нещо и герой го играе. Но тези, които защитават правото му да насилва журналистиката по този начин - тях обвинявам. И - сигурна съм! - на него може и да му се размине, но те ще платят прескъпо.", написа Веселина Седларска.
Фотографът Евгени Димитров написа:
"Чудех се коя от двете снимки ще му приляга повече. Цецо беше универсален човек - фоторепортер на терен до последно, но и основател, организатор и успешен лидер в много неща - конкурса БГпресфото, Асоциацията на професионалните фотографи, протестите за справедливи каузи. За първи път го срещнах през 1992 година, когато като студент носих снимки в шарения вестник "Седем дни Подкрепа".
През изминалите години сме правили много неща заедно - подкрепяли сме се, карали сме се, пак сме стъпвали рамо до рамо в нещо, и винаги - напред. Цецо беше неспокоен дух - не заставаше на едно място, нетърпелив, но и упорит, бурно изразяваше несъгласие, и успяваше да се вкарва в бели. Но всички го уважаваме за едно - правеше нещата до край. Не успя само с идеята си за музей на фотографията в София. Вярвам, че някой след него ще я осъществи. Той успя да премине през двете епохи с гръм и трясък, и остави ярка следа."
***
"Сбогом, Цецо Tsvetan Tomchev! Най-честният, отдаден, талантлив, сърцат, смел журналист, фоторепортер, преподавател и голям приятел си отиде внезапно, на 63 г., снощи. Тежката вест ме шокира, остави ме без дъх…Господ го прибра в съня му, на светъл ден! 
Работили сме много заедно, основно по каузи. Цветан беше отдаден на родолюбиви каузи. Заедно първи разкрихме, заснехме и показахме разрушените паметници на български военни в Македония, водихме битки по теми, свързани с българските контингенти в опасни райони, пътувахме и писахме за гроба на цар Самуил на Agios Ahileios и други, и много други…Пътували сме заедно, и успехи, и ядове сме преживявали заедно…Цецо е от хората, заради които, колкото и да си ядосан на ситуации около професията, си казваш: има смисъл!
Беше от малцината колеги с качества, които изключително ценя - възпитан, етичен, винаги с добро и почтено отношение!
Гореше във всичко, с което се захващаше и се отдаваше на 100%.
Общувахме по различни казуси. Последно си писахме за пенсионирането му…Не доживя! Но остави много трайни следи - книги, фотографии, Академия и уроци за това как, въпреки всичко, трябва да се отстоява истината! Беше добър, много добър човек!
Светъл път нагоре, големи приятелю!
Ще липсваш много!
В сърцата ни ще остане да гори твоят огън…", написа Даниела Палазова.
Цветан Томчев е роден през 1960 г. в Ловеч. Завършил е фотография в Техникум по фотография "Юлиус Фучик" в София и българска филология в СУ "СВ. Климент Охридски". Работил е в различни вестници и списания, сред които "Стандарт", "Нощен Труд" и "Труд". Носител е на наградата за фотожурналистика "Черноризец Храбър". Томчев преподаваше фотожурналистика в Нов български университет, а напоследък и в професионалната гимназия по полиграфия и фотография в София.
Автор е на документални филми за българските общности в Албания, в Косово, за потомците на волжките българи в днешен Татарстан, за съдбата на бежанците от Егейска Македония, за катарите във Франция и др.
Негова е книгата "Големите фоторепортери на България" в две части, обхващащи периода 1912 - 1989 г., както и каталогът "Българска фотожурналистика".
Организатор е на националната изложба за българска фотожурналистика БгПресФото от 2002 г. насам.
През тази година той защити дисертационен труд на тема "Фотография и пропаганда в българската преса в периода 1919-1944 г.".
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
