Знаеш ли кой има рожден ден на 13 март, пита дъщяра ми. Понеже не се сещам от първия път, тя ми помага: Пандемията!

Една година по-късно ситуацията е следната: на 4 март ще е първият ден, в който 12-годишната ни дъщеря ще тръгне на училище от повторното затваряне, ние вече нямаме офис - по всеобщо желание на всички посещаващи го, и, отстрани погледнати, сме по-сплотено семейство от когато и да било.

Преди пандемията - да прекарваме толкова време заедно беше лукс и изискваше организация. Сега това, което най-много ни липвса, е да може някой от нас да остане сам със себе си. Много често единственият вариант за това е да жертваш сън и да се събудиш 2 часа по-рано, или обратното - да изчакаш всички да заспят. В сравнение с живота на хората, които живеят сами и са home office, това може да звучи като тъпо оплакване. Самотата е проблем.

Неслучайно, през февруари японският министър-председател добави министър на самотата към своя кабинет, за да обърне специално внимание на проблема; трайната самота е лоша както за физическото, така и за психическото здраве.

И все пак, докато мнозина са самотни по време на пандемията, хората (алтернативно или едновременно) могат да страдат и от нещо, което Робърт Коплан, психолог от университета Карлтън в Канада, нарече “aloneliness” - липса на време за нас самите.

Това чувство е огледалният образ на самотата и става дума за усещането, че не можеш да останеш сам със себе си. Това е стремежът на двойките да направят леко разминаване в графиците си и да се престорят за няколко часа на ден, че другият не съществува.

Ако самотата идва от несъответствието между времето, което искате да прекарате с други хора, и това колко всъщност реално успявате, то aloneliness е несъответствие между количеството качествено време, което бихте искали да прекарате сами, и реално възможното. Много от нас изпитват тази загуба, без дори да го осъзнават.

Ако цялото ви свободно време - наистина, цялото ви време - прекарвате заедно с партньора ви, вероятно ще започнете да се чувствате несвързани със себе си. Да си постоянно с друг човек води до конфликти, които иначе не биха се случили.

Пандемията нахлу в животите ни и вкара в тях потоп от виртуални събития и дейности, оставяйки малко време на хората да се “декомпресират” сами. “В исторически план хората винаги са свързвали уединението със самотата, отчаянието и депресията. Това е сериозен въпрос, а не такъв, който трябва да считаме за маловажен“, пише Коплан, но той и колегите му се съсредоточават върху добрата страна на самотата и откриват, че твърде малкото време сам със себе си може да доведе до подобни чувства на стрес, депресия или негативни настроения.

Това е тема, която стана изключително актуална предвид социалната задънена улица, в която сме попаднали. „Трябва да призная, че със сигурност това е интересно време, в което да бъдеш човек, изучаващ социалната изолация, самотата и уединението“, казва Коплан.

Хората се нуждаят от социализация и контакт с другите, но все пак и от качественото време, в което да останат сами със себе си, защото то има благоприятни ефекти - от по-добрата способност за управление на негативните емоции до повече креативност.

"Много религиозни фигури, философи и психолози твърдят, че от дълбока древност хората имат нужда от време сами - дали по-рядко, или по-често - за да се почувстват свободни, да помислят върху важните за тях неща, да правят нещо творческо или духовно, да се свържат с природата или каквото и да било друго, което е трудно да стане, когато са заобиколени от хора“, казва Кристофър Лонг, асистент по психиатрия в Университета на Арканзас за медицински науки.

Изследователите описват това като „парадокса на уединението” - времето, прекарано насаме със самия теб, може да има положителни ефекти, но твърде много от него може да повлияе негативно на психиката ви.

В началото на кариерата си Коплан изучава срамежливостта и социалната тревожност при децата, като установява, че когато играят със свои връстници, често се оттеглят от групата и търсят време изцяло за себе си. "Някои от тези деца бяха срамежливи, но други - не. Изглеждаха доста доволни да играят сами и това не беше резултат от притеснение, безпокойство или някакъв друг вид неудобство, което едно срамежливо дете обикновено демонстрира“, пише той.

Има ключови разлики между самотата и усамотението, твърди и Вирджиния Томас, асистент по психология в Мидълбъри. “Най-важното е, че самотата е неволно състояние“, казва тя.

Основната разлика между положителното и отрицателното преживяване на самотата е степента на избор, определена от самия човек. Хората, които оценяват времето сами със себе си положително, са избрали да бъдат сами, за да могат да правят това, което искат. Количеството самостоятелно време, от което се нуждае всеки човек, е много индивидуално. „Никой не може да препоръча точно време, което да прекарате сами“, казва Коплан. „Това не е начинът, по който работят нещата. Всеки има различен праг, който отговаря на неговите нужди". 

По принцип се смята, че предимно интровертите искат да бъдат сами. Това обаче може да не се отнася за всички от тях, също така има много екстроверти, които ценят самотата, казва Томас.

„Ситуационните фактори са важни, независимо от вашата личност“, добавя тя. “Например, всички ние изпитваме стрес и една явна полза от усамотението е неговият възстановяващ ефект".

Без значение какъв тип човек сте, самотата може да ви успокои. Това, което правите, когато сте сами, също може да повлияе на степента на самота, която чувствате. Коплан и колегите му установяват, че когато времето насаме със себе си е отделено за хобита - четене за удоволствие, гледане на телевизия или видео, игри или прекарано време на открито, то по-добре задоволява самотата. Ако хората прекарат същото време сами, но вършат домакинска работа, те пак остават насаме със себе си, но това не е качествено преживяване.

Самотата не значи само да бъдеш изолиран. Хората могат да се чувстват самотни дори когато са заобиколени от други, защото качеството на социалните взаимодействия е това, което има по-голямо значение. Също така е напълно възможно да бъдете сами и самотни едновременно - което означава, че по принцип сте недоволни от социалните си контакти.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: