Папа Лъв XIV разговаря с Володимир Зеленски след интронизацията си

Папа Лъв XIV нарече Украйна "мъченическа страна", призова за траен и справедлив мир. Думите му за нападната от Русия държава дойдоха в края на първата му проповед, след като официално встъпи в понтификата си с тържествена литургия под открито небе на площад „Свети Петър“ в неделя.

Веднага след церемонията папата разговаря с президента на Украйна Володимир Зеленски, потвърдиха от Ватикана.

Зеленски подари на папата икона на Богородица и младенеца, изписана върху част от сандък за съхранение на тежки артилерийски боеприпаси, донесен от околностите на Изюм. "Тази икона говори за нашите деца. За тези, които са пострадали от войната, които са били умишлено отвличани и депортирани от Русия, и които са много чакани у дома - в Украйна.", написа Зеленски след разговора.

"Молим се за живота на всички наши депортирани деца и се надяваме на подкрепата на Ватикана по този въпрос, за да могат всички те - както децата, така и украинските затворници - да се завърнат у дома", допълни той.

For many nations, the image of a mother and child is a symbol of life that must be protected. Today, we presented Pope Leo XIV @Pontifex with a special icon – the Holy Mother with the Infant, painted on a fragment of a crate used to store heavy artillery munitions, brought from… pic.twitter.com/FVYceRqzvy

— Volodymyr Zelenskyy / Володимир Зеленський (@ZelenskyyUa) May 18, 2025

Близо 200 000 души и високопоставени делегации от целия свят се събраха пред базиликата на "Свети Петър", за да станат свидетели на интронизацията на първия американец и първия представител на августинския орден, оглавил Римокатолическата църква.

Сред присъстващите бяха вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс, държавният секретар Марко Рубио, президентът на Украйна Володимир Зеленски.

Камерите уловиха и как Ди Ванс и Зеленски се поздравяват с ръкостискане месеци след скандала помежду им по време на визитата на украинския държавен глава в Белия дом за първа среща с Доналд Тръмп. По-късно излезе информация, че е имало и среща на Зеленски и Ди Ванс и Рубио. Това става ден преди обявените от Тръмп разговори с украинския лидер и с Владимир Путин в понеделник.

Освен призив за мир, в проповедта си на церемонията Папа Лъв XIV отправи и апел за единство, милосърдие и уважение към културните и духовни различия. Той подчерта, че Църквата трябва да остане вярна на своето учение, без да се затваря в себе си и без да се поддава на борби за власт и религиозна пропаганда.

В послание, насочено както към вътрешната структура на Църквата, така и към глобалната социална реалност, понтификът остро разкритикува моделът на управление, при който се „експлоатират природните ресурси и се изключват най-бедните от обществото“. Той изрази и загриженост от прекомерната концентрация на власт във Ватикана, като заяви, че ще ръководи Римокатолическата църква „без да се поддава на изкушението да управлява като автократ“.

По време на церемонията кардинал Луис Антонио Тагле постави на ръката на Папа Лъв XIV пръстена на рибаря – официален символ на папската власт, с гравирано името на новоизбрания понтифик.

Пръстенът символизира връзката между всеки папа и апостол Петър, който според християнската традиция е първият епископ на Рим и основа на църковното приемство. Такъв получава всеки нов папа, а в края на всеки понтификат накитът се претопява, за да се предотврати злоупотреба.

С тържествена благословия към събралото се множество Папа Лъв XIV отбеляза официалното начало на своето служение.

Гости на официалната инаугурация на папа Лъв XIV бяха още биминистър-председателката на Италия Джорджа Мелони, както и представители на кралски семейства и политически лидери от цял свят: принц Албер II и принцеса Шарлен на Монако; Анри, велик херцог на Люксембург, и съпругата му Мария Тереза; принцеса София и Алоис, наследствен принц на Лихтенщайн; крал Фелипе VI и кралица Летисия на Испания; шейх Сауд бин Сакр ал Касими от Рас ал Хайма (ОАЕ) и др.

България бе представена от делегация, водена от министър-председателя Росен Желязков, придружаван от вицепремиерите Атанас Зафиров и Гроздан Караджов. В състава ѝ бяха включени и Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний, както и проф. д-р Иван Иванов.