Народното събрание ще заседава само по законопроекти и актове, свързани с извънредното положение. Предложението на председателя на парламента Цвета Караянчева беше прието със 115 гласа "за" срещу 65 "против" и остри критики от страна на групата на БСП.
Аргументът на мнозинството - мерките за безопасност и опазване на здравето в условията на епидемията. Пленарната зала на Народното събрание не дава възможност за спазване на дистанция от най-малко един метър между депутатите, което според Караянчева дава лош пример на обществото.
"Не може да искаме цялата страна да е под карантина, която все повче се затяга, а ние показно да нарушаваме всички предписания за социално дистанциране", беше мотивът на председателя на 44 НС.
Депутатът от БСП Валери Жаблянов определи мярката като "нарушение на установения политически демократичен ред в България" и обвини Караянчева, че предлага решение, което влиза в противоречие с конституцията.
Кой има право да свика заседания на Народното събрание
Според чл. 64 (2) от конституцията - "В случай на война, военно или друго извънредно положение, настъпили по време или след изтичане на мандата на Народното събрание, срокът на неговите пълномощия се продължава до отпадането на тези обстоятелства".
Това конституционно условие не е нарушено (засега). Парламентът не е разпуснат - комисиите му ще продължат работа, а парламентарният контрол ще се провежда, но в писмена форма до 13 април.
По подобен начин депутатите излязоха в 10-дневна ваканция през октомври 2019 г. заради предизборната кампания за местните избори. Парламентарните комисии продължиха да заседават, но дебати и гласувания в зала не се провеждаха заради заетостта на депутатите в местните избирателни райони.
Заседанията на Народното събрание се свикват от председателя му в четири случая:
- по инициатива на самата Цвета Караянчева
- по искане на 1/5 от народните представители (48 души)
- по искане на президента Румен Радев
- по искане на Министерския съвет.
Ако постъпи искане за свикване на пленарно заседание в последните три хипотези, председателят на НС е длъжен да насрочи такова заседание в 7-дневен срок. Искането трябва да е придружено с посочен дневен ред.
Пауза преди редовната ваканция
Спрените пленарни заседания все още не представляват "ваканция" на Народното събрание. Тези периоди на редовна почивка са описани в правилника на парламента и разделят годишните сесии на три:
- от 22 декември до 10 януари (коледно-новогодишни празници)
- 10 дни по Великденските празници от Велики петък включително (тази година той се пада на 17 април)
- от 1 до 31 август включително (лятна ваканция).
Извънредното положение, според закона, продължава до 13 април (понеделник). Ако то не бъде удължено, свикването на следващите редовни пленарни заседания ще се случи на 15-16 април.
На теория, парламентът би трябвало да се разпусне във Великденска ваканция от 17 до 27 април. Правилникът на Народното събрание не споменава никакви специални условия за работата му по време на извънредно положение.
В чл. 45 (3) обаче се казва, че "по изключение Народното събрание може да реши дните на ваканциите да бъдат променени". Дори парламентът да излезе в почивка за Великден, той отново може да бъде свикан извънредно, ако такова искане се направи от 48 депутати, президента или Министерския съвет.
Платен или неплатен отпуск?
Народните представители имат право на платен годишен отпуск, който съвпада с ваканциите на парламента.
Народният представител няма право на неплатен отпуск, според правилника на законодателния орган.
Депутатите са длъжни да присъстват на заседанията на комисиите, в които са избрани за членове, независимо че пленарните заседания са спрени. Отсъствия по уважителни причини се допускат, ако председателят на съответната комисия е предварително уведомен.
Народните представители получават основно месечно възнаграждение в размер на 3 средномесечни заплати на наетите лица в обществения сектор. Председателят на НС получава 55% по-висока заплата от основната заплата на депутатите, надбавка от 35% се полага на председателите на постоянни комисии, а 15% - на членовете на постоянните комисии.
При неоправдано отсъствие на депутат от заседание на парламентарна комисия, подкомисия и работна група, се прави удръжка, равна на съответната добавка за участие в заседанието.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
