Първата имунизация срещу Covid-19 в България може да се случи през януари 2021 г., а ваксините все още не са стигнали до страната, каза проф. Тодор Кантарджиев. Очаква се на 29 декември Европейската агенция по лекарствата да реши дали да разреши поставянето на ваксината на Pfizer/BioNTech, след което страните от ЕС ще започнат кампанията си сред населението.
В момента се подготвят списъците с медицинския персонал, който е съгласен да се ваксинира веднага щом препаратите станат достъпни.
"Ваксините са един от начина да престанем да носим маски, да престанем да се плашим. Като звънне телефонът, знам, че или някой ще иска да влиза в болница, или ще ми каже за някой много болен или починал", каза проф. Кантарджиев в интервю за Нова ТВ.
"Хубаво е първият имунизиран да е някой възрастен лекар, за да даде добър пример. Много е важно и трябва да стане за кратко време. Това, което мен ме плаши най-честно, е, че ако не се направи хубава кампания или не е успешна, не се види по цифри как намаляват случаите след поставяне на ваксинацията, ние поставяме на риск ваксинационната програма за бебетата и за всички ваксини. Провали ли се кампанията за коронавируса, малко хора се ваксинират и не се види ефектът - трябва поне 70% от населението да се ваксинира. Правим сметка, че досега около 12% от населението са били в контакт с вируса. Имунни са, няма да се заразят. Но ще трябват още няколко милиона, за да се преодолее епидемията. Иначе защитени ще бъдат само ваксинираните, но незащитени ще останат най-ранимите групи - хора, които не са могли да се ваксинират, възрастни или някои с имунодефицитни състояния", каза още той.
Той обърна изрично внимание, че съобщаваните случаи на главобол, висока температура или други нежелани ефекти след ваксинирането са единици на фона на изследваните 40 000 души в клиничните тестове, а процентното съотношение неправилно се полага върху общия брой на доброволците, вместо върху ограничената група на хората, изпитали някакви странични реакции след имунизацията.
"Всички знаете какво е плацебо ефектът - има 10-15 процента от хората, които казват, че се повлияват дори да не получат лекарството, а негов заместител. Но има и ноцебо ефект - когато си сигурен, че лекарството ще ти навреди. Ако е ваксина, решаваш, че ще вдигнеш температура, алергия, болки в мускулите, ставите. Ако ти дадат дестилирана вода или физиологичен разтвор, ти си дълбоко убеден, че това ще ти се случи. Не 10%, а 30% е честотата при ноцебо ефектът. Ако изпиша антибиотик на пациента, той започва да чете кратката характеристика и ми се обажда два пъти по телефона: "Ама тук пише, че може би ще получа разстройство". Налага се да обясня, че това се случва веднъж на 10 000 души", коментира Кантарджиев.
РНК-ваксините на Pfizer и Moderna са с по-ниска вероятност за алергични реакции. Винаги има такава възможност, важното е с каква честота е. При тези ваксини алергичните реакции ще са по-малко, отколкото на другите ваксини, каза той.
Кантарджиев посочи, че е добре хората с автоимунни заболявания или са на химиотерапия да изчакат появата на пептидни ваксини, които вероятно ще се появят през февруари-март. Засега ваксината няма да се поставя на бременни жени. Съгласието на пациентите да получат ваксината не означава, че те ще останат без защита, ако се появят нежелани ефекти - тази отговорност ще се поеме от държавата, каза още той.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
