"Ние спориме двама със дама на тема: "Човекът във новото време". А дамата сопната, знаете – тропа, нервира се, даже проплаква.
Залива ме с кални потоци от ропот и град от словесна атака.
– Почакайте – казвам, – почакайте, нека... –
Но тя ме прекъсва сърдито:
– Ах, моля, запрете! Аз мразя човека. Не струва той вашта защита...".
Шест десетилетия след Моторните песни на Никола Вапцаров, "Песен за човека" се превръща в мотив на нов артистичен проект, създаден от Яна Руменова, Димитър Коцев-Шошо и Светлин Стоев.
Във фокуса на изложбата "Песен за човека" са група затворници, които изтърпяват присъда "лишаване от свобода" в затвора в Стара Загора. Те са на възраст между 24 и 46 години, четирима носят най-тежкото наказание - доживотен затвор.
Всеки от героите на проекта осъзнава ясно къде се намира и защо е изгубил свободата си. Не се смятат за невинни, а приемат присъдата като изкупление за деянията си. Единственото, на което се надяват, е да се запазят здравата част от своята личност, докато преживяват наказанието си. Затова са основали свой клуб за дискусии, филмови прожекции, обсъждания на книги и срещи с артисти - един необикновен "Кеймбридж" зад стените на старозагорския затвор.
Предизвикателството, което артистите им отправят, е да погледнат от другата страна на решетките. Лишените от свобода са поставени в центъра на футуристичен сюжет – непосредствено преди да излетят на космическа мисия до Марс, за да започнат трансформирането на чуждата планета, те трябва да напишат последното си писмо.
Написаното от тях попада в ръцете на съвременни артисти, които ги интерпретират със средствата на визуалното изкуство (вижте техните произведения в галерията).
Последното писмо на лишените от свобода не е за сбогом, защото сбогуването вече се е случило за тях. То е опит да мислят бъдещето дори на 60 млн. км от местопрестъплението, казва Светлин Стоев. Нещо повече: "Песен за човека" е опит за осмисляне на затвора, който всеки носи в себе си - доброволния отказ от свобода в името на нечии условности, страхове, предразсъдъци и стигми.
"От какво се страхува един артист, когато пристъпва към подобна творба? И какво го привлича да се наеме с такова съавторство? За едни това беше лабораторен експеримент. За други – вдъхновение. За трети – поглед в огледалото", казва Димитър Коцев-Шошо. "Всяка нова преграда падаше в личните срещи. Сега, когато пред нас е крайният резултат, знаем, че тези срещи ще продължат. Защото само общуването носи утеха, независимо от коя страна на затворническите стени се намираш"
Прощалното писмо по пътя към една въобразена реалност пуска всички емоции на свобода. Отпечатъците, които те оставят върху артистите, добиват най-различни форми, материали и цветове.
Как и дали творбата би се променила, след като артистът срещне автора на писмото? Какво биха си казали на среща очи в очи? Ще бъде ли този разговор по-различен от обикновения разговор с непознат?
Кого огражда затворническата стена? И има ли къде да се завърне човекът, изкупил вината си с цената на свободата?
Това са част от въпросите, които Advertising Artists си поставят с "Песен за човека". В проекта участват Аделина Бонева, Борис Праматаров, Деян Янев, Драгомир Костадинов-PXRN, Косара Стефанова, Михаела Каменова, Цветислава Колeва. Куратор е Цветелина Анастасова.
"Песен за човека" се открива в галерия Doza и ще може да се види от 6 до 10 октомври 2020 г.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
