Пет месеца бюджет, три години дефицит - от нюзлетъра на Института за пазарна икономика

Лошите решения се вземат лесно. Поправят се трудно.

• България прие бюджет, който ще действа пет месеца, но дефицитът и новият дълг ще останат за по-дълго.
• Пазарът на труда още изглежда силен, но компаниите започват да търсят по-малко хора.
• Европа има обща валута, но парите продължават да спират на националните граници. А в българските университети средно по-малко от половината записани студенти присъстват на лекции.

Това са част от темите в петъчния нюзлетър на Института за пазарна икономика (ИПИ), който прави преглед на най-важните новини в сферата на държваните пари, икономиката и правосъдието от изминалата седмица.

Пет месеца бюджет, три години дефицит

Да похарчиш повече, отколкото имаш, не изисква особен политически талант. Нужни са по-голям дефицит и нов дълг.

По-трудно е да промениш системите, които произвеждат разходите. Да закриеш ненужни структури, да премахнеш привилегии и да обвържеш финансирането с реални резултати.

Бюджетът за 2026 г. показва колко голяма е разликата между двете.

Той ще действа само пет месеца и официализира най-големия дефицит след въвеждането на валутния борд. Управляващите приеха наследените и договорени разходи, вместо да се опитат да ограничат харченето в средата на годината. Обяснението е, че времето е малко, а Европейската комисия така или иначе е поискала откриване на процедура за свръхдефицит срещу България.

В бюджета все пак има няколко решения, които доскоро изглеждаха политически недосегаеми, пише Лъчезар Богданов.

Отпада автоматичната формула за определяне на минималната заплата. Променят се част от механизмите за възнагражденията в обществения сектор. Държавните служители ще започнат да плащат част от осигуровките си, ограничават се бордовете на публичните предприятия, а облагането на хазарта се разширява.

Практически приключва и програмата за общинските инвестиционни проекти, като започнатите обекти ще могат да бъдат довършени при определени условия.

Самото закриване на програмата не е непременно повод за радост. По-важното е, че под натиска на дефицита властта започва да преразглежда правила и разходи, които доскоро се смятаха за недосегаеми.

Това е един от поводите за умерен оптимизъм в анализа на Лъчезар Богданов. Другият е, че част от обявяваните за политически невъзможни решения всъщност могат да бъдат взети.

Проблемът е, че отмяната на едно лошо правило не създава автоматично добро на негово място.

В бюджета няма по-дълбока промяна в начина, по който се финансират обществените системи. Разходите не се обвързват по-ясно с резултатите, които получаваме срещу тях. Няма и план как администрацията да се приспособи към намаляващото население и възможностите на новите технологии.

За тези решения ни препращат към бюджета за 2027 г. Той трябва да покаже дали сегашните промени са начало на реформа, или временна реакция срещу твърде голямата сметка.

Това е особено важно, защото правителството планира дефицити над 3% от БВП поне три години поред. Прогнозата разчита на ниска безработица, растящи заплати, силно потребление и бързо кредитиране.

Само че една от тези опори започва да изглежда по-несигурна.

Обратът на пазара на труда започва тихо

Над 60% по-малко обяви в IT. Спад от над 50% при човешките ресурси и развойната дейност. Над 35% по-малко предложения в маркетинга и аутсорсинга.

Това са секторите, които допреди няколко години се надпреварваха за хора и движеха заплатите нагоре.

Данните идват от Jobs.bg и показват, че общият брой на обявите е намалял с между 15 и 20% спрямо пиковите нива от 2022 г. Платформата не обхваща целия пазар, но дава добра представа за поведението на големите компании и работодателите в основните икономически центрове.

Охлаждането не спира до IT. По-малко предложения има в търговията, туризма и производството. В София, Варна и Русе обявите са намалели с между 20 и 25% спрямо пика от 2022 г. В Пловдив, Стара Загора и Бургас спадът е между 10 и 15%.

Данните на бюрата по труда на пръв поглед показват друга посока. През първата половина на 2026 г. там са били регистрирани средно над 24 хиляди свободни позиции месечно при около 18 хиляди година по-рано.

Новите предложения обаче са едва между 8 и 10 хиляди месечно. Това означава, че голяма част от свободните места стоят незаети дълго време. Работодателите търсят едни умения, а хората в бюрата по труда предлагат други.

Засега безработицата остава ниска, заетостта е висока, а заплатите продължават да растат по-бързо от инфлацията.

Четирите най-големи банки и един недовършен пазар

ОББ, Банка ДСК, УниКредит Булбанк и Юробанк са четирите най-големи банки в България и всички са част от международни банкови групи.

Затова една реформа в Брюксел, която иначе звучи доста технически, пряко засяга българските вложители и компании: могат ли парите да се движат по-свободно между банките в различните държави и кой ще плати, ако нещо се обърка?

Европа има обща валута, общи банкови правила и общ надзор над големите институции. Единният банков пазар обаче съществува повече на хартия.

Около 80% от кредитите се отпускат в държавата, в която е установена банката. По-малко от 2% от депозитите се държат в друга страна, а трансграничните заеми за компании са около 16% от корпоративното кредитиране в еврозоната.

Една от причините е, че всяка местна банка трябва да поддържа собствен капитал и запас от ликвидни средства. Това я предпазва при криза, но ограничава възможността на групата да прехвърля пари към държавата, в която има по-голямо търсене.

Европейската комисия предлага правилата да се облекчат. Според Европейската централна банка така около 230 млрд. евро в ликвидни активи ще могат да се движат по-лесно между дружествата в една банкова група.

За клиентите в България това може да означава по-ниски разходи за банките и повече възможности за кредитиране.

Има и обратна страна. Ако парите могат лесно да бъдат преместени към друг пазар, а отговорността при фалит остане в България, националният фонд за гарантиране на влоговете може да се окаже с местната част от сметката.

Затова свободното движение на банковия ресурс трябва да върви заедно с обща защита на депозитите и споделяне на риска при криза. Европа не може първо да освободи парите и чак след това да решава кой плаща.

Законодателните предложения се очакват през 2027 г. Дотогава еврозоната ще има една валута, но не и един истински банков пазар.

Целият анализ на Мартин Макелов, стажант в ИПИ и студент в London School of Economics, можете да прочетете тук.

Числото на седмицата:

46%

Средно толкова от записаните студенти присъстват на лекции в 65-те висши училища и филиали, проверени от Министерството на образованието през есента на 2025 г.

При упражненията присъствието е малко по-високо, около 53%. Те по-често са задължителни за заверка на семестъра и затова дават по-добра представа колко студенти действително участват в учебния процес.

Средното число обаче скрива огромни разлики.

В Американския университет в България на лекции присъстват близо 85% от записаните. В Техническия колеж в Ловеч делът е 4,2%, в Колежа по туризъм в Благоевград е 6,7%, а в Стопанската академия в Свищов малко над 10%.

Общежитията разказват друга история.

В Пловдивския университет те са заети на 99%, а в Икономическия университет във Варна на 98%. В същото време на лекции присъстват съответно 41% и 21% от студентите.

Тези данни не доказват, че общежитията се използват само като евтини жилища - поставят обаче основателен въпрос към университетите, които настояват за повече пари.

Какво точно финансира държавата: качествено образование, достъпно настаняване или запазването на структури, в които голяма част от студентите не присъстват?

Колко власт остава след изборите

„Прогресивна България“ има 131 депутати и самостоятелно мнозинство. Сегашната власт изглежда достатъчно стабилна, за да не мисли за следващите избори.

Точно затова моментът е подходящ да се изчисти една от неяснотите, останали след конституционните промени от 2023 г.

Колко власт трябва да има един парламент, след като избирателите са избрали следващия? Въпросът задава Иван Брегов - ръководител на правните анализи на ИПИ.

Според сегашния текст на Конституцията старото Народно събрание продължава да работи до клетвата на новите депутати. Целта е страната да не остава нито за ден без действащ парламент.

Това създава особен междинен период.

Изборите са приключили и съставът на следващото Народно събрание е известен. Новите депутати обаче още не могат да приемат закони. Старите запазват пълните си правомощия, въпреки че вотът може да е променил политическото мнозинство.

Дори Конституционният съд не е единодушен какво точно съществува в този момент. Според част от съдиите България на практика има две представителни институции, действащ парламент и новоизбран парламент. Според другата теза новите депутати не формират Народно събрание, преди да положат клетва.

Това не е само академичен спор.

В периода между изборите и клетвата отиващото си Народно събрание може да продължи да приема закони и да създава разходи, с които следващото управление ще трябва да се съобразява. Анализът на Иван Брегов посочва, че практиката от последните години показва точно такъв риск при решенията с отражение върху бюджета.

Възможните решения са няколко. Конституцията може изрично да уточни статута на новоизбрания парламент. Могат да се въведат и по-строги ограничения за законите, които старото Народно събрание приема след изборите, особено когато те натоварват бюджета.

Мнозинство от 131 депутати има силата да изчисти тази неяснота.

А правилата се пишат най-добре, когато никой още не знае дали при следващите избори ще бъде победителят, или парламентът, който си тръгва.