Петър Стоянов: Знаем какво искаме от Северна Македония, но не знаем какво искаме от себе си

„Знаем какво искаме от Северна Македония, но не знаем какво искаме от себе си“. Това заяви 2-рият президент на Република България Петър Стоянов (1997-2002 г.) в студиото на bTV – ден след проведеното заседание на Консултативния съвет за национална сигурност по темата за ветото над Скопие.

Той е "за" защитаването на българския национален интерес, но и за промяна на тона спрямо Скопие. Критикува и политиката на България към югозападната ни съседка.

„Няма как наши журналисти да употребяват изрази, като „ще ги оставим да подсмърчат край вратите на ЕС“ или „трябва да дойдат да ни целунат ръка“. Този патерналистичен, почти унизителен тон, трябва на секундата да бъде спрян“, твърди бившият президент.

„Трябва да сме наясно, че повече от 75 г. гражданите на Северна Македония бяха облъчвани по всякакъв начин и три поколения се възпитаха да възприемат една съвършено различна история. Това, което толкова години не успяхме да внушим, е, че няма защо гражданите на Северна Македония да се срамуват, че имаме обща история“, добави той.

Според него се е видяла обща позиция на партиите по темата за Скопие след проведения Консултативен съвет за национална сигурност, но "не бива да си мислим, че с тази позиция сме свършили работата си".

Първоначално премиерът Кирил Петков обяви, че евроинтеграцията на Северна Македония ще се реши за 6 месеца, но вчера, след КСНС при президента Румен Радев, стана ясно, че срок няма да има, а решението на България ще се обвърже с „реални резултати, особено относно правата на македонските българи“.

Радев след КСНС: Скопие в ЕС само при реални резултати относно правата на македонските българи

„Нито един опитен политик не се ангажира със срок, защото когато го направиш, започва обратното броене. По-добре е, че правителството на България промени позицията си и не обвърза вдигане на ветото на Северна Македония със срок, защото помним злополучните 800 дни от едно друго управление“, каза Стоянов с препратка към Симеон Сакскобургготски.

Според него трябва да постигнем „климат на разбирателство, да можем да говорим с тях“. „Това, което ние правим съвсем успешно обаче, е да създадем една нация от искрено мразещи ни хора“.

„Чух изявлението на бъдещия македонски премиер. То съвпада с това на Кирил Петков. Трябва да излезем от историята, да говорим открито и да излезем от онзи национален комплекс. От историята не могат да излязат само общества, които нямат с какво да се гордеят в настоящето си“, каза Петър Стоянов.

Той се пошегува, че ако Дания е на източната граница на Северна Македония, а не България, при преброяването им щеше да има „много повече записани датчани“. „Ако трябва да кажа на шега – изключително голямо значение има престижът на България, начинът, по който се живее у нас, за да се чувстват горди гражданите на Северна Македония от общата ни история“, добави бившият президент.

„За България, изглежда, най-важно е националното самочувствие. Знаем какво искаме от Северна Македония, но не знаем какво искаме от себе си“, каза Стоянов.

"Не е така тезата, че трябва да избираме между членство на Северна Македония в ЕС и защитаване на нашия национален интерес. Нашият национален интерес е да защитим правата на хората с българско самосъзнание там. Да, в наш национален интерес е да кажем категорично, че Северна Македония е политическо понятие на новосформираната държава, но не е географска област, за да имат претенции към Пиринска Македония. Освен това наш национален интерес е Северна Македония да стане член на ЕС“, заяви той.

Според него нямаме консенсус по „базови неща“ от националната ни позиция, „иначе има какво да искаме от тях със спокоен тон“. Петър Стоянов отбеляза и езика на омразата, който все още съществува в Северна Македония относно България и заяви, че той не трябва да се пренебрегва.

„Трябва да познаем истината, за да искаме и от тях да осъзнаят истината. Великият гръцки автор Дионисиос Соломос е казал: „Нацията трябва да знае, че национално е само това, което е истина“. Тези думи искам да се чуят от балканските политици. Нашите обществени настроения заемат една крайна позиция, а когато патриотични настроения са надделявали в историята ни, сме вземали грешни решения. Пример е Междусъюзническата война“, заяви Стоянов.

Попитан дали Румен Радев не се е намесил повече от нужното в позицията за Скопие и дали обществото е готово да делегира такъв вид глас, той отговори: „Съгласно Конституцията, такава е ролята на президента – да играе решаваща роля в моменти на криза“.

Кирил Петков отлага посещението си в Северна Македония