Петте знака, по които да познаем насилието в една връзка - и как да помогнем

Защо хората влизат в интимни връзки с партньори-насилници? Защо често не осъзнават токсичните отношения, докато не стане късно? Какви са вътрешните и външните знаци, по които можем да преценим, че една връзка не е здравословна? Как да потърсим помощ? Как да разговаряме с приятелка, която се отдалечава от най-близките си хора заради новия си партньор?

Това са част от въпросите, на които отговаря д-р Сара Кубурич в кампанията на Yves Saint Laurent "Насилието не е любов".

Кубурич е известна като @millennial.therapist в Instagram и във видеото отговаря на някои от най-често задаваните въпроси на свои последователи относно насилствените връзки.

Ако вие или ваш близък човек се нуждае от помощ, може да се свъреже с неправителствените организации, с които YSL работят активно в съответната държава. В България партньор на кампанията "Насилието не е любов" са Фондация Emprove.

Манипулация, словесна агресия, изолация... Любовта е ясна. Насилието от страна на любим човек е объркващо. Д-р Сара Кубурич е лектор, изследовател, автор на книгата „Зависи от мен" и гласът зад @millennial.therapist.

Abuse is Not Love е програма, посветена на превенцията и борбата срещу насилието между интимни партньори. В момента работят с 25 организации по целия свят.

Какви са вътрешните предупредителни знаци?

Първият предупредителен знак е объркване - да не знаеш в какво да вярваш. Има несъответствие между думите и действията на партньора, както и начина, по който той се отнася с жената и как след това ѝ се изинява. Без яснота и разбиране наистина е трудно да се вземе решението, което е правилно за нея.

Вторият предупредителен знак е минимизиране. Това е омаловажаване на наистина важните преживявания, през които тя минава. Жертвата на насилие често си казва: „Той го прави само когато е пиян" или „Никой не е перфектен".

Третият знак е разкъсване на връзката. Това е прекъсване на връзката със себе си, но също и с други хора. Когато прекъснем връзката със себе си, започваме да не разпознаваме кои сме. И става много трудно да се дефинираме извън този контекст, извън тази болка.

Това води до изолиране. По-трудно е да отговаряме на съобщения или да говорим с хора, защото много се страхуваме от тяхната преценка или от факта, че няма да имаме отговор на въпроса, който може да ни зададат.

Емоционалният дискомфорт се появява при търсене на повтарящ се модел. Всички изпитваме силни емоции, когато сме в интимна връзка. От време на време тези емоции може да не са позитивни. Но ако това се превърне в модел и връзката е пропита от вина или срам, безпомощност, унижение, това може да бъде вътрешен знак, че нещо не е наред.

Накрая има телесен стрес. Това е начинът, по който тялото показва, че нещо не е наред. Д-р Кубурич открива, че много жени изпитват хронични мигрени, синдром на раздразнените черва, скърцане със зъби, липса на концентрация и дори отслабена имунна система.

Каква е разликата между вътрешните и външните предупредителни знаци?

Вътрешните предупредителни знаци идват отвътре. Това са чувства, мисли, физически усещания. Те ни дават сигнал как преживяваме събитията във връзката. Външните предупредителни знаци са наблюдаеми поведения, които ни казват какво се случва. Манипулация, словесно насилие, изолация.

Различават ли се петте вътрешни знака в различните култури?

Д-р Кубурич провежда интервюта с партньори на YSL в осем страни и с изненада открива, че няма разлики между вътрешните знаци при жертвите на насилие в различните сртани.

Въпреки това според нея различните култури се отнасят към тези знаци по свой собствен начин. Понякога жените са насърчавани да си мълчат. Понякога способността да понасяш болка заради романтична връзка или в името на семейството се поощрява.

Вътрешните знаци не са различни, но отношението на хората към тях може да бъде различно, като затруднява преценката и тълкуването им.

Защо трябва да знаем, че насилието не е нещо очевидно за жертвата?

Лесно е външните наблюдатели на една връзка да се питат „Как жената не видя какво ще стане? Толкова е очевидно."

Любовта е ясна. Насилието не е.

Насилието обърква нашия вътрешен компас. Прави невъзможно да разберем себе си, да знаем от какво се нуждаем, как да постъпим или какво е нормално в една връзка.

Когато нямаме тази яснота и не можем да осмислим факта, че обичаме някого, който ни наранява, става наистина трудно да вземем правилното решение.

Приятелката на приятел става агресивна, когато пие. Какво да правим?

Агресията - дори само след прием на алкохол - е нещо лошо. Важно да този проблем да се приеме сериозно, да не се правят шеги с темата и да говорите с приятеля си за това, което преживява.

Можете да му помогнете да види как поведението на партньорката му се отразява върху самия него. Попитайте го дали се чувства в безопасност и ако има притеснения, може да помогнете да намери сигурно пространство. Важено е да запомним, че колкото и да искаме да подкрепяме и обичаме нашите близки, ние не можем да вземем тези решения вместо тях.

Можем само да им кажем, че сме сме готови да им помогнем, ако искат да сложат край на токсичната връзка.

Приятелката ми прекъсна връзките с приятелската ни група, откакто има гадже. Нормално ли е това?

Нормално е и доста често хората са склонни да се увлекат и потопят в новите си връзки. Но има разлика между влюбеност и изолация.

Дали времето, прекарано с партньора им, се увеличава заради тяхното желание да се свържат? Дали партньорът ѝ не е съгласен тя да излиза с приятелки или да си пише с други хора? Дали той не е съгласен тя да води самостоятелен живот, в който той не участва?

Говорете с приятелката си и попитайте как се чувства, как върви любовта ѝ, какво води до дистанцията между вас. Не го правете с обвинителен или осъдителен тон "Как смееш да не се виждаш с мен". По-скоро просто я попитайте как се чувства. Кажете ѝ "Липсваш ми. Обичам те". Това винаги е добро послание.

Каква е разликата между нормални проблеми между двама партньори и токсично поведение?

Дори здравите връзки имат проблеми и конфликти. Но в здравите връзки има комуникация и поправяне,. Уважение и отговорност. С тях хората се справят с проблемите си.

Токсичното, нездравословното или насилственото поведение нямат такива качества. Често човек се чувства заглушен, неразбран и объркан. Не съществува това общо усилие да се стигне до решение. Вместо това се появява чувството на манипулация, контрол или злоупотреба от страна на партньора.

Къде мога да получа помощ?

Зависи от какво се нуждаете. Можете да се свържете с приятел. Можете да се свържете с терапевт. Можете да се обадиш на телефон за подкрепа на жертви на домашно насилие. Има и чудесни ресурси като YSL Beauty на техния уебсайт с връзки към информация, която може не само да осветли истината, но и да даде сила на хората.

Как мога да подкрепя приятелката си, която живее в насилствена връзка?

Насилието съществува в среда на срам и мълчание. Много е важно да говорите с приятелката си и да ѝ позволите да обясни какво преживява. Без никакво осъждане. Не бива вие да прибързвате с решения или заключения от нейно име. Просто наистина трябва да я оставите да говори. Покажете ѝ, че не е сама. Кажете ѝ, че ако иска да промени живота си, вие сте до нея и ще се опитате да помогнете.

Понякога е важно да говорите за план за безопасно напускане на връзката. Често жертвите на насилие не си тръгват, защото се страхуват, а не защото не искат свобода.

Добре е да го имате предвид и да разберете, че те сами осъзнават рисковете за себе си. Проявата на уважение към тяхното преживяване е изключително важно.

Какво е здравословна любов?

Здравословна любов е съ-творение. Това е начинът, по който избираме се проявяваме пред нашия партньор и пред самите себе си. Здравословната любов е основана на отговорност, но също на свобода и автономност да се развиваме, да изследваме и изразяваме себе си.

Никой от нас не иска да бъде принуждаван да живее в противоречие със своята идентичност. Никой от нас не иска да бъде принизяван. Здравословната любов е процес и е нещо, което изграждаме всеки ден. Това е въпрос на избор.

Как мога да бъда добър партньор?

Да бъдеш добър партньор предполага да проявяваш истинско любопитство към вътрешния свят на партньора си.

Да се интересуваш какво чувства, от какво се страхува, какви са мечтите му и целите му? Просто да го разбереш.

На второ място - трябва да знаем, че няма перфектни хора, но когато не сме перфектни във връзката си, ще поправим грешките си. И ще ги поправим чистосърдечно, възможно най-бързо.

Става въпрос за поемане на отговорност за начина, по който влияем на динамиката с партньора си и начина, по който партньорът е повлиян от теб.

Как да знам дали да се доверя на интуицията си? Обичам го толкова много.

Важно да помним, че е възможно да обичаме някого и все пак да изберем да се разделим.

Обичта не означава, че трябва да останете задължително заедно. Нашата интуиция винаги е важна. Може понякога интуицията да е била грешна, но ако тя ти казва, че нещо в тази връзка не е добре, трябва да обърнете внимание. Помислете каква е причината. Бъдете любопитни. Това е наистина важно. Когато омаловажаваме или заглушаваме притесненията си, често се забъркваме в неприятности.

Каква е ролята на Сара Кубурич в кампанията на YSL Beauty?

"Абсолютно обичам инициативата Abuse Is Not Love на YSL Beauty. Тя е мощна. И по-рано тази година имах възможност да си сътрудничим на техния късометражен филм Don't Call It Love. Това беше наистина преобразяващо преживяване за мен. И сега работя с тях, за да разпространим заедно петте вътрешни предупредителни знака за насилие между интимни партньори" казва тя.