Снимка: © Pixabay

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие публикува данните от най-новото изследване на функционалната грамотност на учениците по света - т.нар. изследване PISA 2018 (Програма за международна оценка на учениците). 

Данните показват известно влошаване на средните резултати на българските ученици (момчета и момичета на 15-годишна възраст) спрямо нивата от 2015 г. в трите основни области на проверка - четене, математика, природни науки. 

Българските ученици все още показват по-ниски средни резултати в сравнение с връстниците си от страните-членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). 


При четенето с разбиране, 15-годишните български ученици получават 420 точки - по-ниско в сравнение със средното ниво (487 т.) за връстниците им в страните от ОИСР. Момичетата се представят по-добре от момчетата със значителна разлика от 40 точки (при 30 точки повече за момичетата от ОИСР). Тенденцията на резултатите в България от 2000 до 2018 г. се запазва стабилна. 

Средното представяне в сферата на математическата грамотност сред българските 15-годишни ученици е 436 точки - при средно 489 за страните от ОИСР. Момичетата се представят малко по-добре от момчетата (едва 2 точки разлика). Тенденцията в България в областта на математиката бележи позитивно развитие в дългосрочен план.

Средните постижения в сферата на природните науки е 424 точки за България - под средното ниво от 489 точки за страните от ОИСР. Момичетата показват по-добри резултати със значителна разлика от 15 точки спрямо момчетата (за страните от ОИСР разликата между половете е само 2 точки в полза на момичетата). Отново - данните показват стабилна тенденция.

Социално-икономическият статус на учениците обяснява 15% от различията в нивото на четивна грамотност в България (по-високо от средното ниво в ОИСР от 12%). 

Разликата между учениците с висок и нисък социален статус в България в четенето с разбиране се равнява на 106 точки, което е значително по-високо разминаване от средното за страните в ОИСР - 89 т. Средно 6% от децата от по-бедни семейства успяват да постигнат добри и отлични образователни резултати (на фона на 10% средно за ОИСР). 

Средното ниво на българските ученици спрямо ОИСР

Дял на най-добре представящите се ученици 

Най-добре представящите се ученици в сферата на четенето умеят да извличат информация, която изисква от ученика да установи и организира различни видове дълбочинни данни от текст или графика. В математиката - това са учениците с напреднало математическо мислене и логика. В природните науки - това са учениците, които могат да ползват абстрактни научни идеи и понятия, за да обяснят непознати и по-сложни феномени или явления. 

Дял на най-слабо представящите се ученици

Слабо представящите се ученици в сферата на четенето изпитват проблеми при разпознаването на основната идея в даден текст. В математиката те не успяват да изчислят приблизителната цена на даден обект в различна валута или да сравнят разстоянията между два алтернативни маршрута. В сферата на природните науки - тези ученици се оказват неспособни да използват базовото или всекидневно научно познание за интерпретиране на данни, или за извличане на валидно научно заключение. 

Кои са 10-те страни с най-високи резултати и къде стои България спрямо тях?

Четене (средно за ОИСР - 487 т.)

1) Китай (региони Пекин, Шанхай, Янгсу, Жейанг) - 555 т. 
2) Сингапур - 549 т. 
3) Макао - Китай - 525 т. 
4) Хонконг - Китай - 524 т. 
5) Естония - 523 т. 
6) Канада - 520 т. 
7) Финландия - 520 т. 
8) Ирландия - 518 т. 
9) Южна Корея - 514 т. 
10) Полша - 512 т. 

България- 420 т. 

Математика (средно за ОИСР - 489 т.): 

1) Китай (региони Пекин, Шанхай, Янгсу, Жейанг) - 591 т. 
2) Сингапур - 569 т. 
3) Макао - Китай - 558 т. 
4) Хонконг - Китай - 551 т. 
5) Китайски Тайпе - 531 т. 
6) Япония - 527 т. 
7) Южна Корея - 526 т. 
8) Естония - 523 т. 
9) Нидерландия - 519 т. 
10) Полша - 516 т. 

България - 436 т.

Природни науки (средно за ОИСР - 489 т.): 

1) Китай (региони Пекин, Шанхай, Янгсу, Жейанг) - 590 т. 
2) Сингапур - 551 т. 
3) Макао - Китай - 544 т. 
4) Естония - 530 т. 
5) Япония - 529 т. 
6) Финландия - 522 т. 
7) Южна Корея - 519 т. 
8) Канада - 518 т.
9) Хонконг - Китай - 517 т. 
10) Китайски Тайпе - 516 т. 

България - 424 т.

"Образователна бедност"

Изследването показва значителни разлики в нивото на образование между учениците в облагодетелствано икономическо състояние спрямо връстниците им от бедни семейства в България. 

Тази разлика намалява постепенно, но не заради повишаването на постиженията при най-необлагодетелстваните деца, а обратното - заради спада в резултатите на учениците с висок социално-икономически статус.  

Едва 6 процента от децата с по-неблагоприятен произход в България успяват да постигнат резултати от най-високите нива в областта на четенето. Това поставя страната на предпоследно място (преди Перу) по показателя за образователна устойчивост. 

Сериозно отклонение се наблюдава и по фактора за хомогенност на качеството на образованието в различните училища. Учениците с ниски постижения се концентрират в едни училища, докато тези с високи постижения се отделят в други училища. 

Глобалните изводи от PISA 2018

PISA 2018 e седмото поредно издание на международната програма за оценка на учениците. Всеки от тестовете на PISA проверява познанията и уменията на учениците в трите сфери на познанието - четене, математика и природни науки. 

През 2018 г. организаторите на проучването добавят и фокус върху четенето в дигитална среда. 

Изследват се резултатите на ученици на възраст 15 г., които все още попадат в системата на задължителното образование, но вече са в нейната финална фаза. Извадката се прави на две нива - първото е представителна извадка от най-малко 150 училища, при която се вземат предвид фактори като локация и ниво на образованието. Втората фаза на подбора представлява случаен избор на средно 42 ученика от всяко училище, които се подлагат на теста. В повечето държави са изследвани между 4000 и 8000 деца. 

Това, което отличава въпросниците на PISA, е, че не се оценява само способността на ученика да възпроизведе получените знания в училище - а да умее да ги екстраполира и прилага творчески в нови и непознати реалистични ситуации, така че да покаже ефективни стратегии. 

"Някои хора твърдят, че тестовете PISA са несправедливи, защото може да поставят учениците пред проблеми, които не са срещали в училище. Но от друга страна, животът също е несправедлив. Реалното изпитание в живота не е дали можем да запомним какво сме учили в клас,а  дали сме способни да решаваме проблеми, каквито не бихме могли да си представим днес", се казва в анонса на програмата. 

Нейните създатели предупреждават да не се прибързва с "лесните" изводи на база на моментните резултати, които може да се сторят непоправими заради сложността или високата цена на образователните реформи. 

Както показват данните от PISA 2018: Децата в четири китайски провинции се справят много по-добре от всички останали 78 изследвани системи, докато нивото на доходи във всяка от тези провинции е под средното за страните от ОИСР. Въпреки високите постижения, тези провинции показват негативни резултати, когато се измерва благосъстоянието и емоционалните нагласи на учениците. 

И още - някои от най-добре представящите се образователни системи в света са постигнали успеха си не съвсем отдавна. Примерът в това поле е Сингапур, чието възрастно население показва нисък дял на висока грамотност, за разлика от резултатите при младите си сънародници на възраст 16-24 години, при които 63% от изследваните имат добри и отлични резултати. 

Доколко финансирането е определящо за образователното ниво? Естония - най-напредналата държава от ОИСР в трите проучвани категории - харчи с около 30% по-малко разходи в сравнение със средното ниво на страните от организацията. 

Португалия се изкачва над средните показатели по грамотност в ОИСР независимо от социалните последици от финансовата криза. Страни като Албания, Бразилия, Индонезия, Мексико и Уругвай са увеличили значително включването на ученици в средното образование, като въпреки това са успели да запазят или подобрят средните резултати по четене, математика и природни науки. 

Това показва, че не е задължително да се жертва качеството на образованието за сметка на увеличаващия се достъп до училище. 

Факторите, допринасящи за способността на най-бедните деца да постигат отлични резултати в училище, според PISA, включват подкрепа от страна на родителите, позитивен училищен климат и възпитание на манталитет, насочен към растежа. 

Светът вече не се дели на богати, добре образовани държави и бедни неграмотни народи. При сравнението на страни с еднакви постижения в PISA се виждат значителни разлики между средните доходи на населението. Историята е показала, че държавите, които имат воля да изградят първокласна образователна система, могат да го постигнат дори в неблагоприятни икономически условия. Инвестициите в съвременните училища са инвестиция в икономиката и обществото на бъдещето. 


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

Сделката за ЧЕЗ най-после приключи: "Еврохолд" е новият собственик

"Най-голямата сделка в енергийния сектор на България за последните 17 години"

Минеков получил покана да остане министър на културата, но "засега" отказал

Той не отказа да коментира дали би променил решението си

"Пирогов" остана без PR след поредно уволнение в болницата

Журналистката Гергана Венкова е освободена от позицията

Шефът на пресцентъра на служебния кабинет Соня Момчилова става член на СЕМ

Президентът Румен Радев попълни освободения пост след оставката на Ива Димитрова

Бойко Рашков поиска Борислав Сарафов (НСлС) да разследва Иван Гешев

Ако Следствието откаже да разследва Гешев, Рашков ще обжалва отказа пред... Гешев

Българите на Олимпиадата: Плувецът Любомир Епитропов е на 1/2-финал с национален рекорд

Ивайло Иванов отпадна в турнира по джудо, сестри Стоеви си тръгват с победа