Организацията за икономическо сътрудничество и развитие публикува данните от най-новото изследване на функционалната грамотност на учениците по света - т.нар. изследване PISA 2018 (Програма за международна оценка на учениците).
Данните показват известно влошаване на средните резултати на българските ученици (момчета и момичета на 15-годишна възраст) спрямо нивата от 2015 г. в трите основни области на проверка - четене, математика, природни науки.
Българските ученици все още показват по-ниски средни резултати в сравнение с връстниците си от страните-членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
При четенето с разбиране, 15-годишните български ученици получават 420 точки - по-ниско в сравнение със средното ниво (487 т.) за връстниците им в страните от ОИСР. Момичетата се представят по-добре от момчетата със значителна разлика от 40 точки (при 30 точки повече за момичетата от ОИСР). Тенденцията на резултатите в България от 2000 до 2018 г. се запазва стабилна.
Средното представяне в сферата на математическата грамотност сред българските 15-годишни ученици е 436 точки - при средно 489 за страните от ОИСР. Момичетата се представят малко по-добре от момчетата (едва 2 точки разлика). Тенденцията в България в областта на математиката бележи позитивно развитие в дългосрочен план.
Средните постижения в сферата на природните науки е 424 точки за България - под средното ниво от 489 точки за страните от ОИСР. Момичетата показват по-добри резултати със значителна разлика от 15 точки спрямо момчетата (за страните от ОИСР разликата между половете е само 2 точки в полза на момичетата). Отново - данните показват стабилна тенденция.
Социално-икономическият статус на учениците обяснява 15% от различията в нивото на четивна грамотност в България (по-високо от средното ниво в ОИСР от 12%).
Разликата между учениците с висок и нисък социален статус в България в четенето с разбиране се равнява на 106 точки, което е значително по-високо разминаване от средното за страните в ОИСР - 89 т. Средно 6% от децата от по-бедни семейства успяват да постигнат добри и отлични образователни резултати (на фона на 10% средно за ОИСР).
Средното ниво на българските ученици спрямо ОИСР
Дял на най-добре представящите се ученици
Най-добре представящите се ученици в сферата на четенето умеят да извличат информация, която изисква от ученика да установи и организира различни видове дълбочинни данни от текст или графика. В математиката - това са учениците с напреднало математическо мислене и логика. В природните науки - това са учениците, които могат да ползват абстрактни научни идеи и понятия, за да обяснят непознати и по-сложни феномени или явления.
Дял на най-слабо представящите се ученици
Слабо представящите се ученици в сферата на четенето изпитват проблеми при разпознаването на основната идея в даден текст. В математиката те не успяват да изчислят приблизителната цена на даден обект в различна валута или да сравнят разстоянията между два алтернативни маршрута. В сферата на природните науки - тези ученици се оказват неспособни да използват базовото или всекидневно научно познание за интерпретиране на данни, или за извличане на валидно научно заключение.
Кои са 10-те страни с най-високи резултати и къде стои България спрямо тях?
Четене (средно за ОИСР - 487 т.)
1) Китай (региони Пекин, Шанхай, Янгсу, Жейанг) - 555 т.
2) Сингапур - 549 т.
3) Макао - Китай - 525 т.
4) Хонконг - Китай - 524 т.
5) Естония - 523 т.
6) Канада - 520 т.
7) Финландия - 520 т.
8) Ирландия - 518 т.
9) Южна Корея - 514 т.
10) Полша - 512 т.
България- 420 т.
Математика (средно за ОИСР - 489 т.):
1) Китай (региони Пекин, Шанхай, Янгсу, Жейанг) - 591 т.
2) Сингапур - 569 т.
3) Макао - Китай - 558 т.
4) Хонконг - Китай - 551 т.
5) Китайски Тайпе - 531 т.
6) Япония - 527 т.
7) Южна Корея - 526 т.
8) Естония - 523 т.
9) Нидерландия - 519 т.
10) Полша - 516 т.
България - 436 т.
Природни науки (средно за ОИСР - 489 т.):
1) Китай (региони Пекин, Шанхай, Янгсу, Жейанг) - 590 т.
2) Сингапур - 551 т.
3) Макао - Китай - 544 т.
4) Естония - 530 т.
5) Япония - 529 т.
6) Финландия - 522 т.
7) Южна Корея - 519 т.
8) Канада - 518 т.
9) Хонконг - Китай - 517 т.
10) Китайски Тайпе - 516 т.
България - 424 т.
"Образователна бедност"
Изследването показва значителни разлики в нивото на образование между учениците в облагодетелствано икономическо състояние спрямо връстниците им от бедни семейства в България.
Тази разлика намалява постепенно, но не заради повишаването на постиженията при най-необлагодетелстваните деца, а обратното - заради спада в резултатите на учениците с висок социално-икономически статус.
Едва 6 процента от децата с по-неблагоприятен произход в България успяват да постигнат резултати от най-високите нива в областта на четенето. Това поставя страната на предпоследно място (преди Перу) по показателя за образователна устойчивост.
Сериозно отклонение се наблюдава и по фактора за хомогенност на качеството на образованието в различните училища. Учениците с ниски постижения се концентрират в едни училища, докато тези с високи постижения се отделят в други училища.
Глобалните изводи от PISA 2018
PISA 2018 e седмото поредно издание на международната програма за оценка на учениците. Всеки от тестовете на PISA проверява познанията и уменията на учениците в трите сфери на познанието - четене, математика и природни науки.
През 2018 г. организаторите на проучването добавят и фокус върху четенето в дигитална среда.
Изследват се резултатите на ученици на възраст 15 г., които все още попадат в системата на задължителното образование, но вече са в нейната финална фаза. Извадката се прави на две нива - първото е представителна извадка от най-малко 150 училища, при която се вземат предвид фактори като локация и ниво на образованието. Втората фаза на подбора представлява случаен избор на средно 42 ученика от всяко училище, които се подлагат на теста. В повечето държави са изследвани между 4000 и 8000 деца.
Това, което отличава въпросниците на PISA, е, че не се оценява само способността на ученика да възпроизведе получените знания в училище - а да умее да ги екстраполира и прилага творчески в нови и непознати реалистични ситуации, така че да покаже ефективни стратегии.
"Някои хора твърдят, че тестовете PISA са несправедливи, защото може да поставят учениците пред проблеми, които не са срещали в училище. Но от друга страна, животът също е несправедлив. Реалното изпитание в живота не е дали можем да запомним какво сме учили в клас,а дали сме способни да решаваме проблеми, каквито не бихме могли да си представим днес", се казва в анонса на програмата.
Нейните създатели предупреждават да не се прибързва с "лесните" изводи на база на моментните резултати, които може да се сторят непоправими заради сложността или високата цена на образователните реформи.
Както показват данните от PISA 2018: Децата в четири китайски провинции се справят много по-добре от всички останали 78 изследвани системи, докато нивото на доходи във всяка от тези провинции е под средното за страните от ОИСР. Въпреки високите постижения, тези провинции показват негативни резултати, когато се измерва благосъстоянието и емоционалните нагласи на учениците.
И още - някои от най-добре представящите се образователни системи в света са постигнали успеха си не съвсем отдавна. Примерът в това поле е Сингапур, чието възрастно население показва нисък дял на висока грамотност, за разлика от резултатите при младите си сънародници на възраст 16-24 години, при които 63% от изследваните имат добри и отлични резултати.
Доколко финансирането е определящо за образователното ниво? Естония - най-напредналата държава от ОИСР в трите проучвани категории - харчи с около 30% по-малко разходи в сравнение със средното ниво на страните от организацията.
Португалия се изкачва над средните показатели по грамотност в ОИСР независимо от социалните последици от финансовата криза. Страни като Албания, Бразилия, Индонезия, Мексико и Уругвай са увеличили значително включването на ученици в средното образование, като въпреки това са успели да запазят или подобрят средните резултати по четене, математика и природни науки.
Това показва, че не е задължително да се жертва качеството на образованието за сметка на увеличаващия се достъп до училище.
Факторите, допринасящи за способността на най-бедните деца да постигат отлични резултати в училище, според PISA, включват подкрепа от страна на родителите, позитивен училищен климат и възпитание на манталитет, насочен към растежа.
Светът вече не се дели на богати, добре образовани държави и бедни неграмотни народи. При сравнението на страни с еднакви постижения в PISA се виждат значителни разлики между средните доходи на населението. Историята е показала, че държавите, които имат воля да изградят първокласна образователна система, могат да го постигнат дори в неблагоприятни икономически условия. Инвестициите в съвременните училища са инвестиция в икономиката и обществото на бъдещето.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
