ЕС е изправен пред сериозни изпитания, а промяната е ключова за бъдещето му.
Икономическото изоставане от САЩ, конкуренцията на Китай и нуждата от големи инвестиции за възстановяване на конкурентната позиция на ЕС са сред проблемите, които Марио Драги идентифицира в своя доклад.
Сред гласовете в Европа и България, които настояват за промени, е и евродепутатът от ЕНП/ДБ Радан Кънев. Поканихме го в "Булевард Европа", за да опише своя прочит на плана "Драги" и добрите идеи, които България може да вземе от него.
Пълният оригинален доклад на Марио Драги може да се прочете тук.
Според еврейския мъдрец Хилел Старейшината стойностно е само това учение, което можеш да представиш, докато стоиш на един крак.
И обяснил Тората (първото Петокнижие на Стария Завет) с т.нар. „Златно правило“ – „Не прави другиму това, което не искаш да бъде сторено на теб“. „Останалото са обяснения“ – казал на ученика си – „ходѝ да четеш…“.
Ако използваме този критерий, прочутият доклад на Марио Драги за конкурентността на европейската икономика е стойностно учение. Той може да бъде представен с едно-единствено изречение:
В един много променен свят Европа опитва да прави бизнес, без да се променя.
Останалите 397 страници са обяснения. И също като Петокнижието – ценно четиво.
Важно е да прочетем и какво, според Марио Драги, се е променило. Но в тази информация няма нищо ново. Той синтезира известни факти и тенденции, които предопределят икономическото изоставане на Европа спрямо основните глобални конкуренти. Изоставане, което е и предвидимо, и предвидено.
Стопанският модел на ЕС, заложен в Маастрихт преди повече от 30 години, залага на три основни дадености:
- Траен мир;
- Свободна и честна (Free&Fair) световна търговия;
- Отворен и конкурентен пазар на евтина енергия.
През последните 10-15 години живеем в свят, в който нито една от трите предпоставки за европейското благоденствие не е във възход. Напротив – и глобалната сигурност, и свободната търговия са в постоянен, напоследък бърз упадък, което естествено и неизбежно води до несигурност на енергийните пазари и нестабилни, трудно предвидими и често опасно високи цени на енергията.
Европа със своя „отворен код“ към световната търговия и тежка енергийна зависимост е големият губещ в тези времена на несигурност – донякъде следствие на липса на природни ресурси, донякъде самопричинена чрез тежки екологични регулации на национално и общоевропейско ниво.
Ако трябва да изберем една от многото графики в доклада на Драги, за да илюстрираме тази кратка статия, бих препоръчал тази, която показва съотношение между протекционистки (в червено) и либерални икономически мерки (в синьо) в Европа в периода 2010 - 2022.
Взаимовръзката между мир и свобода на търговията е несъмнена. Напълно излишно е да спорим дали първо е яйцето, или кокошката.
На фона на общата тенденция за засилване на протекционистките мерки и вътрешните субсидии от кризата през 2008 г. насам, последните години чупят всякакви рекорди. И няма причина да очакваме особено подобрение - това би било опасна форма на пожелателно мислене. Има всички основания да очакваме влошаване на условията в средносрочен план.
Оттук следва и другият основен елемент на доклада на Драги – изоставането в областта на публичните и частни инвестиции, особено в новите технологии.
Маастрихтска Европа е създадена от няколко Велики сили в световната икономика от 80-те години на ХХ век. И основната цел на Договорите на ЕС е да не се допусне нелоялна вътрешна конкуренция в рамките на Съюза, която да доведе до конфликт между Франция и Германия или до смачкване на по-малките и по-бедните страни членки от тези гиганти, ако те силно субсидират предприятията си.
Днес целият ЕС се стреми да остане Велика сила в новата световна икономика, но структурата на европейското икономическо управление не позволява да отделим дори 50% от това, което САЩ и Китай инвестират в технологии.
Публичните ни субсидии остават фрагментирани на държавно ниво, има тежки неравенства между различните страни членки, а частните инвестиции са парализирани от липсата на общоевропейски капиталов пазар. Оттам е и акцентът, който Драги слага върху инвестиционните програми и укрепването - по-скоро създаването – на Единен пазар на финансови услуги.
Важно е да се отбележи, че никъде в доклада си той не призовава за вземане на нов дълг в размер на 800 милиарда евро годишно, а говори за нуждата от общи инвестиции от подобен мащаб, включително национални програми, европейски бюджет и преди всичко - участие на частния финансов сектор, който в момента „спи“.
Колко се променя картината след избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ, при това с комфортно мнозинство в двете камари на американския Конгрес?
Не много. Изглежда, че при работата по доклада си Марио Драги е имал предвид голямата вероятност от подобно развитие. Основните фактори и рискове остават същите или просто се засилват:
- Ако Тръмп да успее да изпълни обещанието си за бързо замразяване на конфликта в Украйна (защото „бързо“ не може да се постигне нищо повече от замразяване), рисковете за мира в Европа ще останат или ще се увеличат, според условията на такова примирие.
- Ако Тръмп изпълни дори малка част от обещанията си за нови протекционистки мерки в индустрията, условията в световната търговия ще се влошат рязко.
По-важно е, че дори запазването на сегашното статукво (което е в голяма степен постоянно от мандата на Барак Обама насам) изисква сериозна адаптация на ЕС и промяна на европейската индустриална политика – заявка, която председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и кандидатите за нови комисари в ЕК правят съвсем ясно.
Перспективата за съществено увеличаване на добива на нефт и газ в САЩ, докато политиката на енергийния пазар на ЕС продължава да е проинфлационна - заради заявките на новата Комисия са за запазване или засилване на мерките на „въглеродния пазар“.
Това предполага увеличаване на разликата в цените на енергията от двете страни на океана. И е основна тревога в доклада на Драги.
Препоръките на Драги съответно са еднакво валидни преди и след изборите в САЩ. Те са само 328 страници общи и секторни предложения. С част от тях може да се поспори, част са тривиални, а трети – и оригинални и много добре звучащи. Някои могат да се приложат на ниво ЕС, за други няма как да се намери мнозинство или пък единодушие между 27 държави.
В този случай България би следвало да се замисли да ги приложи на национално ниво - ако имаме главен мозък, който може да мисли, че и да налага реформи и решения. Но всички тези препоръки са в графата „обяснения – ходѝ и чети“, ако се върнем на Хилел Старейшината.
В заключение бих обърнал внимание само на една, но ключова препоръка от доклада – инвестициите в отбрана като (макар частично) решение на всички основни проблеми пред икономиката на ЕС:
- В среда на глобална и регионална несигурност инвестициите в отбраната са не само проява на здрав разум и отговорност. Те са и задължителна предпоставка за инвестиции в други сектори и стопански растеж – никой не влага парите си в разграден двор, заобиколен от враждебни съседи. Първо се осигурява охраната на имота.
- Отбранителната промишленост е отлична среда за насърчаване на собствено производство и собствени, местни производители без влизане в търговски войни. Никой не може да обвини в прекален, камо ли незаконен протекционизъм този, който защитава веригите на доставка в собствената си отбрана. И това се отнася както за тежката индустрия, стомана, цветни метали, критични суровини, така и за високи индустриални технологии и иновации, за електронни и комуникационни технологии и Изкуствен интелект.
Може да звучи парадоксално, но всъщност е очевидно – отбранителната промишленост е ключов елемент от енергийния преход.
На пръв поглед отбраната е последната сфера, в която да ни интересува дали енергийните решения са „чисти“ и изобщо – иновативни.
В действителност почти всяко модерно енергийно решение има съществено военно приложение – и повечето от тези приложения вече се изпитват на практика - от тестовите полета на САЩ и Китай до фронта в Украйна. Локалните електропреносни мрежи, системите за локално производство и съхранение на енергия, алтернативните и синтетичните горива са само няколко измежду безброй примери.
Предвид оскъдния достъп на Европа до собствени изкопаеми горива, „чистите“ енергийни решения са основен елемент от сигурността. През късните фази на Втората световна война Нацистка Германия произвежда гориво за транспортни цели чрез втечняване на въглища - заради блокадата на доставки на нефт. Това е любопитен факт, известен на малцина. Но сред тях повечето са енергийни или военни експерти. Или … и двете.
Както споменах, за множество умни решения на днешните и утрешни проблеми Европа може никога да не събере кураж, енергия, пари или мнозинства в институциите. Но това не означава, че България не трябва да действа – в съюз със съседни държави със сходни интереси.
Или дори сама.