- ЕС изостава драматично икономически в сравнение със САЩ и губи конкурентоспособност;
- Китай напредва с темпове, с които много скоро ще задмине ЕС, въпреки че растежът на Пекин в последните години се забавя по данни от миналата седмица;
- За да навакса, на ЕС ще му трябват инвестиции в размер на 700-800 млрд. евро годишно - или два пъти повече от времето на известния план “Маршал” - пакета от помощ за страните в Европа, които САЩ отпускат, за да се възстанови континентът след Втората световна война.
Парите обаче не са достатъчно условие за промяна, ако ЕС спешно не започне да се реформира.
Това са част от изводите в документ, наречен “Планът на Драги”, който беше представен преди месец пред Европейската комисия.
В над 400 страници Марио Драги - бивш премиер на Италия и президент на Европейската централна банка в периода 2011 - 2019 г. - анализира защо Европа изостава и предлага мерки - някои драстични - които според авторите на доклада биха обърнали низходящия дългосрочен тренд на европейската икономика.
Данните, на база на които председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен преди година поръчва на Драги и експерти да направят план за икономическото развитие на ЕК, са показателни за икономическото изоставане на ЕС.
Лидерите на ЕС ще обсъдят “Бъдеще на европейската конкурентоспособност” - както е официалното име на анализа, на заседание на Съвета на ЕС на 7 ноември. Европейската дискусия тече с пълна пара във всички страни от ЕС - и сред политици, и в медиите. С едно изключение - България. А тя, както и Централна и Източна Европа, чиито специфики не са докрай отчетени в документа, ще бъдат пряко засегнати, щом реформите започнат да се реализират. За това предупреди преди седмица в статия бившият евродепутат и бивш председател на втората по влияние паневропейска политическа формация - Партията на европейските социалисти (ПЕС) Сергей Станишев.
Никой в България не говори за бъдещите реформи, а докладът на Драги - без значение дали ще бъде приет в цялост, със сигурност ще определи дневния ред на Европейската комисия през следващите няколко години.
Мерките в “Плана на Драги” включват:
- Промяна в начина, по който ЕС функционира политически - отпадане на гласуването с консенсус и преминаване към квалифицирано мнозинство.
Това в превод значи край на правото на вето на страните членки върху европейски политики и решения. Тоест - ако това беше така и сега, България не би могла да блокира започването на преговори със Северна Македония за присъединяване къв ЕС, както направи преди години. А Унгария няма да може да саботира сама отпускането на военна помощ за Украйна и продължаване на санкциите срещу Русия, наложени заради агресивната война, която води в Украйна.
- Създаване на обща данъчна европейска рамка
Това значи страните от ЕС да предлагат обща данъчна рамка за бизнеса. Това би отнело възможността европейските държави да се конкурират помежду си като предлагат на бизнеса по-ниски данъци или казано по-просто - по-изгодни условия за инвестиции. България е сред държавите, в които има плосък корпоративен данък от 10%, който е сред най-ниските в ЕС. Ако новият план бъде приет - това може да значи промяна на условията в България.
- Единен капиталов пазар
В момента ЕС няма такъв пазар и от това страдат инвестициите - компаниите разчитат на финансиране предимно от банки, а те са консервативни. Освен това сумарната капитализация - тоест оценката на водещите компании от ЕС - е десет пъти по-малка от тази на американските компании.
- Действителен банков съюз
Банков съюз в ЕС има, той създава правила и пази ЕС от фискални трусове, но не оперира като единно тяло, когато става дума например за инвестиции. Ако го прави - това ще доведе до споделен риск и по-добро планиране.
- Нови правила за миграцията
В ЕС постоянно се повдига въпросът за нелегалната имиграция, но не и за легалната - тази, която би довела до привличане на квалифицирани кадри в европейските икономики. Би прекъснала и лошата тенденция, която е сред виновниците за недостатъчния растеж - намаляване на трудоспособното население и липса на персонал, от каквато се оплакват 54 % от фирмите в ЕС. Драги предлага нарочна политика за привличане на хора за работа и облекчени правила за издаване на работни визи.
Това са само част от предложенията, които ЕК ще обсъжда, а по нищо не личи България да има желание да участва в разговора - нито един от водещите политически лидери не подема темата, нито пък партиите. Фокусирана дискусия за бъдещето на ЕС и страната ни в него няма.
Какво точно казва "Планът на Драги", колко изостава ЕС икономически и защо България трябва да участва в дебата по него?
„На база на глава от населението реалният разполагаем доход е нараснал почти два пъти повече в САЩ, отколкото в ЕС от 2000 г. насам“, пише Драги в предговора към съкратената версия на доклада. Това не е единственият показател, по който Старият свят все повече изостава от Новия - и няма причина да очакваме, че тенденцията ще се обърне.
Според анализа:
- До 2040 г. Европа ще губи около 2 милиона души в трудоспособна възраст годишно заради застаряване на населението;
- През последните 50 години нито една компания, родена в ЕС, не е достигнала пазарна капитализация от над 100 млрд. евро от нулата, докато в САЩ са създадени десетки;
- В периода 2000 - 2021 г. около 30 % от „еднорозите“ - стартъпи, които се оценяват на над 1 млрд. долара - основани в Европа, са преместили седалището си в чужбина - най-вече в САЩ;
- Делът на ЕС в световната икономика устойчиво спада и към 2023 г. е едва 17 % от глобалния БВП (Брутен вътрешен продукт).
ЕС и отделните страни в него не инвестират достатъчно в нови технологии и STEM образование, а това натоварва още повече трудовия пазар, когато става въпрос за висококвалифицирани хора. В резултат много европейски предприемачи се обръщат към американски инвеститори и разширяват дейността си на американския пазар.
Освен това Европа твърде много модерира инициативите, особено в сферата на иновациите - в ЕС има около 100 закона, регулиращи дейността на технологичните фирми, и 270 регулаторни органа в ИТ сектора.
Скъпата енергия също не допринася за конкурентоспособността на ЕС - и след временната криза с енергийни доставки заради войната на Русия в Украйна компаниите в Европа плащат два до три пъти повече за електроенергия в сравнение с конкурентите им в САЩ и Китай. Цените на природния газ в ЕС остават четири до пет пъти по-високи.
Ако има добра новина в този сектор, тя е, че континентът е лидер в областта на устойчивата енергия. Но без план за прехвърляне на предимствата на декарбонизацията върху крайните потребители, повишените разходи за енергия ще продължат да възпрепятстват икономическия растеж, се казва в доклада на Драги.
Той твърди, че високите цени на природния газ се дължат на това, че блокът не използва потенциала си на единен купувач - нещо, което би направило и преговорите с доставчици по-лесни, и цените по-ниски заради големите обеми. Липсата на всичко това - според Драги и екипа зад плана за действие, струва на ЕС около 10 % от БВП годишно.
Данните ясно показват, че ЕС се държи като съюз от "отминала епоха", както я нарича Сергей Станишев в своя статия - една от много малкото, написана от политик, по темата, която е в сърцето на дебатите за бъдешето на Европа. Той припомня, че "докладът „Драги“ не е просто академично упражнение" - той е изготвен по задание на ЕК, а оттам - въпреки че в ЕС има страни, които си мислят, че са "достатъчно големи, за да се оправят сами" - много от описаните приоритети и цели ще залегнат в работната програма на новата ЕК. Това идва на фона и на трудни вътрешнополитически времена за страни като Франция и Германия. Те винаги са били в центъра на общите европейски решения, но се очертава да нямат същата тежест както преди.
Защо България мълчи и какъв ще е ефектът от това?
Въпреки че България е член на ЕС от 2007 година, досега стандартната българска позиция по почти всички нови политики и законодателни инициативи на общоевропейско ниво е „подкрепяме предложението на ЕК.“ "Това спестява интелектуални и организационни усилия на текущото правителство и администрация да се прави анализ на въздействието, да се обмисля позиция и да се реализира план за действие", пише Станишев (той е министър-председателят на страната, когато се подписва Договорът за присъединяване към ЕС - б.р.). По думите му "дългосрочно този подход затвърждава образа на България като страна без капацитет, собствено виждане и воля, и с която няма нужда особено да се съобразяват".
И дава примери - и при приемането на европейския пакет „Мобилност“, и при обсъждането на „Зелената сделка“ и правилата за отпускане на пари по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) срещу реформи, България се съгласява на всички етапи до финалния. Следват протести на засегнатите сектори - превозвачи, въглищния сектор, а оттам и големите синдикати. В България тогава "властта се задейства, но чак когато влакът е тръгнал, а ние сме на гарата и викаме „Спри!“
"Сериозният подход" на страните членки, когато предстоят реформи на общоевропейско ниво, е да участват в разговора, да генерират политики и да търсят съюзници, за да участват в определянето на новите правила - "бездействието е път към провал на общия европейски проект", казва още Станишев.
Българското политическо мълчание значи страната да няма идея как новите правила за декарбонизация и конкурентоспособност да са в неин интерес, нито как новата бъдеща търговска политика на ЕС би била полезна за сектори, в които България има добри стратегически позиции. Пример за такива стратегически сектори са отбранителната индустрия, в която страната има традиции, а в доклада на Драги е посочена като голям и конкурентоспособен сектор (235 млрд. евро оборот за 2022 г. в ЕС). Пример е и производството на суровини, където България има добри позиции в медта и други, се посочва още в статията на бившия дългогодишен евродепутат.
Сергей Станишев добавя, че "инерционното ни поведение и изчакване ще доведат до твърдо закотвяне на дъното по всички параметри" - вместо това "необходим ни е всестранен анализ както на всички предложения на Марио Драги, така и на слабите ни страни и на потенциала на отделни сектори за изпреварващо развитие". А това трябва да доведе до "формулиране на консенсусно приети национални приоритети за растеж и развитие в контекста на европейските тенденции".
За целта България се нуждае и от съюзници, като "подминаването на спецификите на региона на Централна и Източна Европа в анализа на Драги" всъщност е възможност за "диалог и отстояване на общи интереси между страните в региона" - например заедно с Румъния, Хърватия и Гърция.
Последното, от което се нуждае България сега е мълчанието, което демонстрира, защото "дрямката на българските институции ни обрича на изоставане и бедност", се казва още в статията.