Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
"Ние винаги сме воювали с правителството, с всяко правителство, защото смятам, че това е основният ангажимент на журналистите и на такива шоута като нашето. Защото така има баланс, така има коректив"
Това са думи на Слави Трифонов от книгата "За мен е чест" - негови спомени от най-силните му години в телевизията, записани в разговори с Иво Сиромахов.
Точно 10 години по-късно Трифонов е лидер на управляваща партия, която предложи затвор до 6 години за журналисти, които "разкриват информация за личния живот без разрешение".
Лидер е на партия, която предложи медии да бъдат следени от службите за сигурност със специални разузнавателни средства, ако съобщят дори проверени и доказани факти за семейния живот на публична личност - факти, а не измислици.
Иво Сиромахов вече не е "писателят в сянка", който само записва откровенията на Трифонов, а се превръща в един от най-възмутените критици на собствените си колеги.
Остротата му обаче не е насочена към Слави Трифонов, а към Тошко Йорданов - дясната ръка и зам.-председател на ИТН.
Сиромахов се подиграва с предложението на ИТН, като се обръща лично към "Тошко", "за да имате основание да ме вкарате в затвора за 1 до 6 години".
"Все още не мога да повярвам, че точно вашата партийна групичка предлага тази мракобесна поправка в закона, която заплашва със затвор всеки, който пише и говори свободно. Бях останал с усещането, че през годините, в които сме работили заедно, свободата на словото е била важна за вас. Явно съм се заблуждавал", пише той в публикация във Facebook.
Това не е първият случай, в който той критикува колегите си, част от които станаха депутати в няколко парламента между 2021 и 2025 г.
Сиромахов не е част от партията "Има такъв народ", въпреки че дълги години беше неизменен член в екипа на Трифонов в телевизията - първо в bTV, после в 7/8.
Той твърдеше, че се е съгласил да работи в медията под условието тя да не е "политическа кабеларка с лозунги" и "всички да са под ножа, дори ИТН".
През 2023 г. когато сценаристите на Слави пуснаха песен, пълна с груби обиди и подигравки с Лена Бориславова, Сиромахов ги обвини в творческо безсилие и ниско ниво.
Бориславова ги осъди на първа инстанция за клевета, а съдът присъди 20 000 лв. глоба. Иронично - ако законът на Тошко Йорданов действаше към онзи момент, половината "мозъчен тръст" на ИТН щеше да лежи в затвора по силата на собствените си възгледи за наказателно право.
"В какво се превърнахте, откакто влязохте във властта? Каква работа свършихте за тия няколко години, откакто сте депутати, освен да обиждате младите лекари и да се напъвате да уволнявате оркестъра на националното радио?", пита още Иво Сиромахов в задочното си писмо до ИТН.
Сиромахов напомня, че ИТН се провали във всички обещания, с които влязоха в политиката - от мажоритарната система и електронното гласуване, до пряк избор на главен прокурор (идеи, с които някога бяха събрани подписите за референдума на "Шоуто на Слави").
Той напомня на Йорданов и за "клетвите "никога с Борисов, никога с Пеевски", които също останаха напразни.
Случайно или не, прави впечатление, че скандалният законопроект не е подписан от единствения депутат в ИТН, който някога е работил като репортер, Станислав Балабанов.
Не е подписан и от Александър Вълчев и Драгомир Петров, които твърдяха пред съда, че не са автори на "Песен за Лена", а получили текста "по пощата".
Подписан е обаче на първо място от Александър Рашев - депутат, чийто баща Виктор Рашев е пълномощник на фирма на Христофорос Аманатидис - Таки и е бивш съдружник на убития Красимир Каменов - Къро.
Ако законовите му поправки бяха влезли в сила, споменаването на семейните отношения в контекста на обществено значими факти щеше да е наказуемо със затвор.
Затова на никого вече не му е смешно.
"За да правиш политическа сатира, трябва да имаш
- първо - много добър екип,
- второ - т*пки,
- трето - да имаш доверието на аудиторията", казва Слави Трифонов в "За мен е чест".
Иначе, казва той - става нелепо. Хората не ти вярват, не се смеят и не се чувстват на твоя страна.
Е, същото важи и за правенето на политика.
