Имало и по-сложна задача от формирането на управляваща коалиция в 46 Народно събрание.
Депутатите спориха цял месец, преди да се разберат за формата и състава на постоянните комисии - жизненоважните подразделения на парламента, без които не може да се обсъди, поправи и гласува нито един закон.
Някои от ръководните позиции в тези комисии са сравними с министерските кресла по политическата си тежест. Затова балансът е невъзможен, без да се знае отговорът на два въпроса от първостепенно значение:
Ще има ли редовно правителство в 46 Народно събрание или не? Кой ще управлява и кой ще е в опозиция?
20-годишната традиция (с едно незначително изключение) повелява управляващите да поемат контрола върху четирите най-важни комисии на парламента - Комисията по бюджет, Комисията по правни въпроси, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по външна политика.
Можете да познаете кой е по-силният партньор в коалиционно управление само ако проверите кой председателства финансовата и правната комисии в Народното събрание (БСП по време на Тройната коалиция, ДПС - при Орешарски). Традициите обаче не са това, което бяха.
Ако погледнете разпределението на силите в 46 Народно събрание, ще останете с впечатлението, че "Има такъв народ" ще управлява с еднопартиен кабинет през следващите четири години - а не че току-що е отказала и мандат, и покана за подкрепа на временно правителство.
Слави Трифонов: Уважаеми управляващи, ние ще бъдем вашата конструктивна опозиция
Любомир Каримански пое контрола върху Бюджетната комисия, а Андрей Михайлов измести всички останали юристи в ИТН, за да застане начело на Комисията по конституционни (?) и правни въпроси.
Неосъщественият министър на вътрешните работи от проектокабинета на Николай Василев - Николай Радулов - ще ръководи ресорната комисия, която следи и регулира дейността на МВР. Димитър Гърдев - човекът, който пръв повдигна казуса около канадския паспорт на Кирил Петков - получи председателското място в Комисията по външна политика. Четири от четири, пълен комплект.
От днес нататък ИТН ще контролира най-важните инструменти, с които Народното събрание може да влияе върху изпълнителната власт. Който и да управлява, партията на Слави Трифонов ще може да върже ръцете на финансовия министър или да затрудни законодателните инициативи на Министерски съвет по своя преценка.
"Старите" партии като БСП и ДПС изглежда доста добре пласирани по комисии - Йордан Цонев и Халил Летифов ще отговарят за икономиката и регионалното развитие, а левицата ще контролира най-близките до социалната политика комисии, плюс отбраната.
На пръв поглед, ГЕРБ изглеждат доста ощетени от раздаването. Бившите управляващи получават двойно по-малко председателски места от ИТН, при положение че имат почти равен брой депутати.
Доскорошните министри на Бойко Борисов обаче са компенсирани с най-голям брой на зам.-председателски позиции - от Кирил Ананиев в Комисията по бюджет, през Христо Терзийски във Вътрешна сигурност, Костадин Ангелов в Здравеопазване, Екатерина Захариева във Външна политика.
Томислав Дончев и Росен Желязков ще ръководят комисиите, за чийто предмет на дейност отговаряха в кабинета "Борисов 3" - европейски въпроси и транспорт.
Ако търсим улики към опозиционния статут на ГЕРБ - можем да ги видим именно при Дончев и Желязков. В 44 Народно събрание (последното, което изкара пълен мандат) тези ресори бяха поверени на БСП като най-голяма парламентарна група извън управляващото мнозинство.
По-озадачаващ е изборът на Тома Биков за ръководител на Комисията по културата и медиите - независимо, че една от дипломите му за висше образование е по актьорско майсторство, а самият той е работил като журналист, преди да влезе в политиката.
По време на протестите през 2020 г. депутатът от ГЕРБ провокира протестна реакция от страна на Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация "Конрад Аденауер", след като се опита да омаловажи критичните публикации срещу Бойко Борисов в чуждите медии като платени поръчки, а последната му акция в подкрепа на "свободното слово" беше пламенна защита на... вестник "Труд".
Историята помни случай, в който недоволството на журналисти и културни дейци стана причина за смяна на току-що избран председател на Комисията по култура - случаят "Слави Бинев" от 2014 г. Въпрос на време е дали събитията ще се повторят и в обреченото на къс живот 46 Народно събрание.
Решението на "Изправи се БГ! Ние идваме" да се откаже от всички възможни ръководни места по комисиите изглежда популистко (особено ако партията смята да използва мандата си за формиране на редовен кабинет), но не е лишено от логика. В момента Мая Манолова и Николай Хаджигенов управляват две от най-активните и "шумни" временни комисии в парламента - за ревизията на предходното управление и за полицейското насилие по време на протестите. Концентрираните репутационни ползи за тях може да се окажат доста по-високи от 4-годишния мандат на "директорите на водопад", каквито са шефовете на някои от постоянните комисии.
Точно затова изглежда странна тактиката на "Демократична България" да отстъпи ключови ресори, в които има достатъчно много и достатъчно подготвени депутати.
ДБ получава председателско място в Комисията по околна среда и водите (Борислав Сандов от "Зелено движение"), но оставя ИТН да ръководи Комисията по енергетика, в която е добавена и политиката по климата.
Иво Мирчев ще ръководи чисто новата Комисия по дигитализация и е-управление, Комисията по политиките за българите извън страната е поверена на Антоанета Цонева, а Комисията за пряко участие на гражданите - на Цецка Бачкова. Последните две комисии съществуваха и в предходните парламентарни мандати, и никога не са се отличавали с висока политическа добавена стойност.
Христо Иванов е и един от двамата лидери на парламентарни групи (втората е Корнелия Нинова), който не членува в нито една постоянна парламентарна комисия. За сравнение - Мустафа Карадайъ и Десислава Атанасова ще следят службите за сигурност и прилагането на СРС, Тошко Йорданов ще "взаимодейства" с гражданското общество от зам.-председателска позиция, а Мая Манолова ще следи и политиките за българите в чужбина като член на ресорната комисия.
Всичко това може да се окаже без значение, ако се стигне до най-радикалния сценарий - разпад на парламента и бързи избори 2 в 1 през есента.
Ако все пак се договори временно правителство, подкрепяно от Народното събрание, едно е сигурно - "Има такъв народ" изигра картите си най-добре.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
