По следите на депортираните деца от Украйна

Наталия Луцик не е тяхна майка, но те са нейните деца - 15 момчета и момичета от дом за сираци в украинското село Новопетривка, които прекарват месеци под контрола на руските окупационни войски.

В момента Наталия и децата се намират в безопасност в Грузия, след като успяват да напуснат Русия с помощта на международни доброволци.

Историята им е разказана в разследване на SkyNews, които описват схемите на трансфер на украински деца от окупираните зони и изпращането им на "патриотично" превъзпитание в лагери във вътрешността на Русия.

За децата от Новопетривка (край Миколаив) кошмарът започва в средата на март, когато руските войски влизат в селото им.

Наталия Луцик - директор на социалния дом - си спомня как танковете минават по улиците, след което маскиран руски командир и група войници с автомати спират до вратата им.

Обитателите на дома са деца, чиито родители или са починали, или са живи, но не могат да се грижат за тях.

Веднага след избухването на войната Наталия призовава близките им да ги отведат в безопасност. 85 семейства реагират, но няма кой да помогне на 15 непълнолетни момчета и момичета - именно те остават в сградата, когато руските танкове пристигат.

Войниците заплашват Луцик с разстрел, ако се опита да избяга, след като тя ги моли да ѝ позволят да изведе децата на украинска територия.

"Навсякъде вече ще е Русия", заявяват те.

"Руснаците ми казаха, че ще вземат децата. Аз им отговорих, че никой няма да ходи никъде без мен", разказва Наталия Луцик пред SkyNews.

Жената работи от над 30 години в социалния дом. Нейният партньор Валерий, който е охранител в институцията - бивш ветеран от украинските Военноморски сили - отказва да се раздели с нея въпреки опасността за собствения му живот.

Отнемането на украински деца и изпращането им в Русия е военно престъпление, за което Международният наказателен съд издаде заповед за арест срещу Владимир Путин и отговарящата за въпросите на децата в Русия Мария Лвова-Белова.

Първите сигнали за депортирането на деца от военните зони към окупирания Крим идват още през пролетта на 2022 г. Част от тях са пуснати доброволно от родителите им, които се надяват, че раздялата ще е временна, а синовете и дъщерите им ще са в безопасност.

Хиляди от тях обаче не се връщат, а са разселени дълбоко на руска територия. Обвинението срещу руските власти е, че системно премества деца от Украйна с цел асимилация и подмяна на националната им идентичност, така че да използва "русификацията" им като основание за още по-големи териториални претенции.

През май 2022 г. Путин издаде указ, който улеснява даването на гражданство на украински деца без родителски грижи и улеснява осиновяването им в Русия.

Наталия и Валерий успяват да запазят децата в дома в Новопетривка до юли 2022 г., когато руснаците отново се връщат - този път с конвой от 6 микробуса.

Командирът им заповядва на жената да събере децата и да ги приготви за отпътуване на място с "ток и течаща вода". Директорката му предлага да попитат учениците дали са съгласни - всички те отказват да тръгнат с руснаците.

На следващия ден обаче са принудени да се качат на бусовете под заплаха с разстрел.

14-годишната Даша разказва пред SkyNews, че са се възпротивили и са поискали да останат в бомбоубежището си в подземния етаж на сградата: "В този момент те започнаха да стрелят на двора".

Уплашени и объркани, всички се качват на бусовете и пътуват около 240 км до друга окупирана от руснаците територия в село Степанивка. Военните ги придружават до новата локация, а Наталия и Валерий пътуват зад конвоя, като се страхуват, че при всяка проверка по пътя може да бъдат ликвидирани.

Пристигат в "психиатрична болница" с решетки на прозорците, по описанието на Наталия. Първоначалният шок е последван от тримесечно относително затишие.

Докато украинската армия организира успешната си контраофанзива в Херсон обаче, руските войници отново нареждат децата да бъдат преселени на изток - за втори път.

"Не искаме да се местим, не сме в опасност тук", казва Наталия.

"Никой не ви пита дали искате", отговаря ѝ руска жена в униформа. "Ако не желаете да дойдете, децата тръгват без вас".

Дават им 10 минути да съберат вещите си и да тръгнат. Руснаците бързат да се изтеглят на десния бряг на Днепър, за да избягат от настъплението на украинските войски.

Трансферът през реката е "най-ужасният момент в цялото ни изпитание", разказва Наталия. "Ще помня тази ръждясала лодка до края на живота си".

Това се случва през октомври, децата са облечени неподходящо за студеното време, жената се опитва да ги завие в хавлиени кърпи, за да не замръзнат.

15-годишният Стас разказва, че когато са пресекли Днепър, е помислил, че никога повече няма да види Украйна. Оттам са изпратени до Крим с автобуси, а крайната им дестинация е Краснодар в южна Русия.

Наталия не смее да каже на децата какво се случва: "Страхувах се да им кажа, че ни водят в държавата, която ни отне всичко. Чувствах се така, сякаш бяха изтръгнали душата ми".

През ноември 2022 г. Наталия и Валерий все пак успяват да организират бягство към Грузия заедно с 15-те деца. Украинката отказва да разкрие всички детайли около мисията, която ги отвежда от Краснодар край Черно море през планините и границата на Русия с Грузия до Тбилиси.

Надява се, че този маршрут ще може да бъде използван и от други хора в нейното положение. Пътуването им е изпълнено с проблеми и опасности. Наталия притежава оригиналните лични документи само на половината от децата - за останалите носи ксерокопия от актовете им за раждане и се страхува, че ще бъдат задържани при проверка.

Опасява се и от това, че военният статут на приятеля ѝ Валерий ще бъде разкрит на границата. Отнема им часове, докато полицаите проверяват отново и отново документите. Въпреки всичко ги пускат.

SkyNews разкрива, че успешното им бягство е станало факт благодарение на група от международни доброволци - включително 53-годишна американка на име Кати Стикъл.

Последната година тя посвещава на евакуирането на украинци от окупираните зони. В момента живее в Тбилиси в "сиропиталището в изгнание", където са настанени и децата на Наталия.

Обитателите на дома се издържат благодарение на дарители от цял свят.

Хиляди други украински деца нямат същия късмет.

Част от тях са настанени в най-малко 10 лагера, общежития или домове за сираци на руска територия. Някои от тези обекти се намират далеч на изток от Москва.

Една от локациите е летен лагер в Чечня - според Русия, децата са изпратени там със съгласието на родителите - а пропагандни клипове показват как момчетата преминават военно обучение и се учат как да боравят с пистолети и автомати.

Същите сцени се случват в сиропиталище в руския Липецк, където са изпратени 9 деца от украински социален дом - патриотичната учебна програма включва посещение от руски кадети, които учат децата как да ползват оръжия.

Украински деца са принуждавани да участват в чествания на руските въоръжени сили в района на Саратов, а в Самара са карани да гледат военни брифинги и да четат за "специалната операция".