По-важен ли е Вазов от Шекспир?

Всичко българско и родно любя, тача и милея - може ли Иван Вазов да е по-важен от Шекспир? Ако съдим по изказване на преподавател по български език и литература в софийска гимназия - да.

Според него, след като по програма в 8-и клас се обръща внимание на световната литература, редно е в час да се наблегне на преподаването по български език. И той едва ли е изключение за българската образователната система.

Затварянето на знанието в границите на родината обаче не допринася особено за развитието на критично мислене и толерантност към различните култури в учениците. А и защо трябва да се избира между двамата, когато и Шекспир, и Вазов могат да допринесат за разбирането на света по различен начин. Да ни научат не само на литературата, но и на ритъма на езика, историята и театъра.

На проблема обръща внимание Анна-Мария Йоцова, която е основател и педагогически директор на първата Монтесори и IB гимназия у нас „Откривател“.

От 2023 година това става първата Монтесори гимназия в България, която прилага като кандидат-училище IB (International Baccalaureate*) програмите от предучилищна възраст до 12 клас и очаква пълна оторизация до края на 2024 г.. Тук в момента учат 140 деца, a през следващата учебна година ще могат да се похвалят с първите десетокласници.

*Образователната програма IB e създадена в Швейцария в края на 60-те години на миналия век. Разработена е така, че избегне различията между учебните програми в отделните държави, като същевременно подготвя учениците, чрез интердисциплинарен подход, така че децата да развиват критичното си мислене.

Училището работи по държавния образователен стандарт на Министерството на образованието и науката (МОН), но подхожда по различен начин към преподаването. Целта е да се насърчава ученето през целия живот и глобалното мислене у учениците.

Така например, при изучаване на световната история, децата анализират събитията от гледната точка на различните засегнати държави, което им помага да разберат сложността на международните отношения и да развият по-нюансирани възгледи. Това на свой ред развива способността им да разглеждат една и съща тема от различни перспективи, без предразсъдъци, като допринася за критичното мислене и вземането на решения с мисъл за глобалната картина.

"Всяко нещо трябва да се разглежда в контекст. Опитваме се да не затваряме нещата само в български контекст или само в международен. Даваме различни гледни точки, защото това помага на критичното мислене на учениците. Те обсъждат: "Ако тази гледна точка към дадено събитие е такава, друга гледна точка може да е различна." Това им дава умението да не са ограничени единствено в собствената си гледна точка. Важно е да можеш да чуеш и обсъдиш чуждата гледна точка, без да е нужно да се съгласяваш с нея, но да я чуеш. Това е диалогът. Иначе правим монолог", обяснява Анна-Мария Йоцова.

Стараят се всеки урок да бъде преживяване, а не просто докладване на заучена информация.

"Стимулираме учениците да задават въпроси и да откриват нещата сами, вместо да им даваме готови факти, фокусирани само върху техния собствен свят. Това е обратно на традиционния процес, в който първо се дава правило, а после упражнения. Ние базираме ученето на задаване на въпроси, вместо да даваме готови отговори. Това е разликата между така нареченото докладвано знание – "Ти трябва да научиш това" – и това, да направим децата активни участници в процеса", разказва още Йоцова като допълва, че това, което хората помнят, са именно емоциите и затова се стараят във всеки урок да има "магия".

"Предлагаме им различни неща за проучване и класификация, за дискусия, като използваме разсъждение и въображение, и след това помагаме на учениците да извлекат математическо, граматично или друго правило. Стараем се всеки урок да има нещо, което да дава на децата усещането, че откриват нещо ново, да има емоция", обобщава тя, като отбелязва, че Монтесори методът е особено полезен, защото в училищна възраст се използва така нареченият импресионистичен подход, който създава впечатления, които остават в съзнанието като преживяване.

"Винаги можеш да се върнеш към тези впечатления, да свериш информацията и да направиш връзките. Така поддържаме любознателността жива", обобщава Анна-Мария Йоцова.

Докато ни разказва за програмата на IB, която е застъпена в Монтесори училище "Откривател" и един от основните принципи в нея е децата да се възпитават с отворен начин на мислене, да приемат различни хора и гледни точки, защото това ги обогатява и ги учи на толерантност, Анна-Мария Йоцова засяга и една особено важна тема в днешно време.

Хората изглежда имат огромна нужда да си говорят, но сякаш са забравили как и никой не е склонен да чуе другия.

"Това се насърчава и от социалните мрежи, където всеки казва своето и го публикува. Анонимността в социалните мрежи позволява да не се спазва етикет, учтивост и други важни неща. Това води до разговори без очакване на отговор. Може би това се насърчава много, но е важно да разберем, че светът става едно голямо село и умението да взаимодействаш с останалите е ключово", казва педагогическият директор на "Откривател"и отново припомня колко трябва да се внимава с екранното време при малките и социалните мрежи при по-големите.

"Мария Монтесори до неотдавна може би е звучала утопично, когато е предвиждала, че светът ще стане като една нация от хора, които ще взаимодействат и ще работят заедно. Ние вече сме по този път. Информацията тече, можем да работим с хора от другата страна на земното кълбо. Въпросът е комуникацията да има съдържание и да не бъде еднопосочна, а да произвежда нещо значимо за другите", казва тя.

Затова тук насърчават учениците да си разпределят задачите и да работят в екип, за да реализират общ проект.

"Един ученик търси информация за едно, друг за друго, трети търси изображения, четвърти пише. Всеки работи според своя талант или потенциал и накрая се създава общ продукт от общите усилия. Това взаимодействие не изисква дълги разговори и срещи, които възрастните правят. Нужно е учениците просто да си разменят малки неща като „Подай ми ножица,“ или „Ти намери ли това?“ Това ги кара да се чувстват заедно и че работят в екип. Това е свързано с приемането на другия – да приемеш, че другият поема своята част от работата и носи отговорност, и ти си готов да му помогнеш, ако поиска помощ", казва Анна-Мария Йоцова.

Освен работата в екип, стимулират и международното мислене. Така децата стават по-съпричастни към околните и им помага да оценяват различни култури, вярвания и практики, което ги прави по-толерантни, а оттам намалява конфликтите.

Колко опасен е другият начин на мислене и насърчава ли се той в традиционната образователна система?

"За съжаление, да. Може би звучи революционно, но не мисля, че Иван Вазов е по-важен от Шекспир, Толстой или Достоевски. Не трябва да поставяме един автор над друг. Да, важно е да се гордеем с постиженията на България, но без да отричаме или омаловажаваме постиженията на други култури", казва Анна-Мария Йоцова и допълва, че за да могат да развият таланта си за писане и да развият езика си, учениците трябва да могат да оценяват литературното наследство независимо от националността.

"Те трябва да опитват да пишат в стиловете на различни писатели като Йовков или Яворов, за да разберат какво означава да твориш в техния стил. Това не означава да отричаме всичко останало в литературата, а да правим връзки и сравнения. В България се насърчава ученето за оценка и изпити, а не заради самото знание, което меркантилизира ученето", казва Йоцова и допълва, че не отрича оценките, които са измерител, но е важно децата да се наслаждават на процеса, за да намерят себе си.

Това е и ролята на родителите, които трябва да обсъждат с децата си какви са мечтите им и какво искат да постигнат, а не просто да са загрижени дали ще получат високи оценки в годините на изпити и матури.

"Ако сравним израстващия начин на мислене с фиксирания, виждаме, че в българското общество често преобладава усещането, че "си се родил с определени качества и такъв оставаш". За разлика от израстващия начин на мислене, който дава идеята, че ако полагаш усилия, можеш да постигнеш всичко. Това е основополагащ принцип в много западни образователни системи", казва Йоцова.

"Възпитанието идва основно от семейството, а след това се развива в училището. Ценностите и моралът също идват от семейството – те се моделират чрез поведението ни и се доразвиват в училищната среда и приятелския кръг", допълва Анна-Мария Йоцова, като припомня, че е важно родителите да се отнасят към децата си като към суверенни личности.

"Не можем просто да се разпореждаме с тях. Хубаво е да има въпроси и диалог, така че и те да се учат на този диалог и на взаимни договорености. В същото време е важно да им поставяме граници, защото, дори да си суверенен, твоят суверенитет е ограничен от суверенитета на другия. За да живеем в хармония, е важно да уважаваме суверенитета на другите. Също така е важно да възпитаваме съпричастност у децата и приемане – тоест да можем да приемем, че детето ни не винаги прави това, което ние искаме. Това може би не е голяма драма", допълва още тя.

За да подпомогнат глобалното мислене в децата си, родителите могат се стараят да ги срещат с различни хора, да обсъждат заедно международни теми, включително глобална политика.

"Дори новините по телевизиите ни не отразяват световните събития в достатъчна степен, което е много показателно за това какви стереотипи насаждаме в обществото, родителите и учителите. "Децата се раждат със своя потенциал и гений, но родителите, средата и обществото формират стереотипите, с които те живеят целия си живот. Много е важно да сме критични към себе си и към средата, която създаваме, както и към посланията, които даваме на децата", отбелязва Йоцова.

Сред съветите ѝ към родителите е да насърчаватдоброто старо четене, както и посещаването на различни музеи и изложби.

"Сега е много лесно да отидеш в Лувъра или в други големи галерии по света. Ходете на изложби, театър. Празнувайте различни празници – ние имаме Коледа, но има и Дивали, лунната Нова година, китайската Нова година, слънцестоенето. Не казвам да не почитаме нашите традиции, но да осъзнаваме, че има и други," обобщава философията зад развитието на международното мислене Анна-Мария Йоцова.

Подходът насърчава любопитството към света, като вдъхновява непрекъснато учене и стимулира естественото любопитство и ангажираност със света.

И ако се върнем на въпроса по-важен ли е Вазов от Шекспир - отговорът е няма нужда от подобен избор. Образованието не трябва да се затваря в границите на една нация, а да отваря врати към различни гледни точки и култури. Това не само разширява хоризонтите на учениците, но и ги подготвя за глобалния свят, където критичното мислене, съпричастността и отвореността към нови идеи ще бъдат основни умения за успех.

Да се учим от най-доброто както в родната, така и в световната култура, означава да изграждаме поколение, което не просто познава миналото, но и е готово да създаде по-добро бъдеще.

Как се справят в университета учениците, завършили гимназия в Монтесори и IB среда?