Как се справят в университета учениците, завършили гимназия в Монтесори и IB среда?

Образованието е това, което прави разликата – тези, които четат много и искат да знаят, всъщност, те ще са тези, които ще бъдат успешни в следващия век. Думите са на Анна-Мария Йоцова, основател и педагогически директор на първата Монтесори и International Baccalaureate (IB) гимназия у нас „Откривател“.

Разговаряме с нея, за да разберем как популярният метод на Мария Монтесори на практика се прилага при по-големите ученици, как работи IB програмата и както в крайна сметка се оказа - да разбием част от митовете за Монтесори образованието.

Да учиш чрез любопитство е може би най-естественото състояние при децата. Когато търсенето на знания се стимулира отвътре, а не от външен натиск – тогава със сигурност няма как пламъчето в търсене на познание да се угаси.

Точно това правят IB и Монтесори – дават рамката на обществото, но не поставят рамки на знанието. Предметите не са ограничени в собствената си кутийка, а уроците стимулират критичното мислене като карат учениците сами да правят връзките между отделните предмети.

Така например в гимназиалния етап учебните предмети са обединени по няколко направления от гледна точка на IB – език и литература от една страна, но също и английски и трети език. Историята и хуманитарните науки са включени в уроците за индивида и обществото.

„Има много силен акцент в творческото мислене и това е видимо в едно направление, което е изкуство и друго направление, което е дизайн. То е свързано с това те да измислят и да създават различни неща. Математика и науките, където всъщност влизат и биология, география и химия - всички науки за земята, на практика – астрономия, физика,“ обяснява връзките между предметите Анна-Мария Йоцова.

Как се справят в университета децата, които са били досега в IB и Монтесори среда?

За разлика от класическото училище, където учениците нямат свободата да избират какво да упражняват, нито да избират между два варианта на домашно или работа за самоподготовка, Монтесори и IB дават повече свобода и право на избор, но това далеч не означава, че са по-малко амбициозни – дори напротив.

„Те дават тази свобода, но в същото време имат доста високи изисквания как учениците да се развиват и как самите те да си поставят амбициозни цели,“ обяснява Анна-Мария Йоцова.

Този тип подход съответства много повече на ученето в университет, отколкото на начините, по които се учи в традиционно училище.

„Чрез този подход ги провокираме да развиват своите умения за планиране, за управление на собственото си време, за самоанализ на своята работа. Учениците тук сами разпределят седмичните планове за упражнения по дните от седмицата. Това им дава една структура как могат да управляват собственото си време,“ казва Анна-Мария Йоцова.

Нещо повече – учениците в гимназиален етап имат академични ръководители.

„Един учител може да е академичен ръководител на 10-12 ученици. Така ако някой ученик има забавена работа или има нужда от помощ в някакъв проект, всъщност това е човекът, който ще му помогне, така че ученикът сам да стигне до отговорите как да подходи. Така че децата са напълно готови за университетите като завършат училище,“ обобщава съоснователката на „Откривател“.

Както във всяко училище, така и в IB и Монтесори училищата има тестове. Те не просто покриват изискванията по българския образователен стандарт, но показват и как ученикът умее да прилага знанията си на практика.

„Миналата седмица имаха тест, който беше свързан с четене с разбиране, идентифициране на темите в определено произведение, анализ на средствата, които авторът е използвал, за да постигне определен ефект, “ дава пример Анна-Мария Йоцова.

„Учениците се стимулират да мислят с въпроси, например, как биха написали изследователска статия за въздействието на технологиите върху съвременната комуникация, какви източници биха използвали, ако правят такова проучване? Каква би била структурата на тяхното изследване? Какви любопитни въпроси биха си задали, за да отговорят по време на изследването? Как биха проверили дали информацията е достоверна," разказва ни съоснователката на IB Монтесори гимназията и обобщава, че това покрива абсолютно и изискванията по стандарт за уменията на един ученик в 7 клас, но всъщност докато изпълнява задачата, той показва и как използва езика, какви са му знанията и езиковата култура.

Проучвания показват, че IB учениците в 9 и 10 клас имат по-добри PISA резултати спрямо останалите, а изследвания в глобален мащаб на Монтесори възпитаници сочат, че те са щастливи с това, което правят като възрастни.

„Това означава, че те наистина преследват своите таланти и не ги е страх да опитват и да поемат предизвикателни и амбициозни цели. И мисленето извън кутията е много ценно,“ казва Анна-Мария Йоцова и допълва, че наблюденията ѝ показват, че най-успешни са учениците, които са започнали от още 2-3-годишни в подобна среда, защото тя им е дала самостоятелност.

Децата, които учат в тази среда се научават да разбират рамката на обществото – как общуват с другите, но нямат рамка и ограничение за това колко могат да знаят и могат.

„Те самите виждат като упражняват нещо, колко добри могат да станат и това е начин на мислене, че колкото повече упражняваш нещо и се стараеш в нещо, толкова по-добър ставаш,“ казва Йоцова.

„Аз да мога да започна някаква работа, да мога да я завърша, да мога да мотивирам себе си, да съм амбициозен и като видя, че постигам нещо, след това си поставям още по-далечна цел, тоест няма нужда от този външен натиск да искат повече от себе си, защото те самите искат много от себе си,“ обобщава Монтесори и IB философията Анна-Мария Йоцова.

Освен образователната част, децата над 8 клас в „Откривател“ получават среда, която ги подкрепя и им дава пространство за размисъл, така че да не губят връзка със себе си.

„Да се чувстват добре с това, което са, особено в тази възраст, когато е пикът на пубертета и на всички разногласия вътре в личността, за личността. Това спокойствие, че имат гръб, всъщност много им помага те да преминат през този период възможно най-спокойно и без драматичност. И това ги прави доста съзнателни и доста зрели за възрастта си, защото те имат изключително доверие в своите способности. Те знаят, че могат да постигнат всичко, което си поставят за цел,“ допълва педагогическия директор на първата IB Монтесори гимназия у нас.

„Много е важно да имаш тази вяра в себе си, защото ако имаш това доверие в себе си, ти вярваш в големите цели, които си поставяш, което е важно условие в действителност да ги постигнеш,“ смята Анна-Мария Йоцова.

Като едно от най-големите предизвикателствата пред децата днес, Йоцова вижда във връзката между тях и устройствата.

„В цялото ни общество децата като излязат оттук и отидат в мола или отидат на вечеря в ресторант с родителите си, те виждат едни деца, които седят по масите пред устройства и всъщност са абсолютно зомбирани около това,“ казва педагогът и допълва, че това не само не носи никакви ползи за децата, но може и да им навреди. Предупреждението важи не само за малките деца, за които все повече се говори за негативния ефект от екранното време в ранна детска възраст, но и за тийнейджърите.

„В тази възраст те са много склонни да се изолират, а социалните мрежи дават една анонимност, която им позволява да гледат и да се забавляват на видеа и снимки на хора, които не познават. Това им дава едно фалшиво забавление, без да имат някаква с действителността и продуктивна ангажираност. То задържа ума и вниманието, но в същото време не им дава нищо. Това важи и за възрастните, но при тийнейджърите е по-силно, защото те са по-крехки, тъй като техният мозък още се развива. Техните умения за концентрация, особено в тийнейджърската възраст, всъщност са много крехки, а устройствата ги унищожават,“ обяснява Анна-Мария Йоцова и допълва, че в Монтесори и IB среда децата се научават да живеят повече тук и сега, а технологиите ползват като инструмент.

„Те ползват технологии, постоянно проучват нещо, но идеята е да ги използват по предназначение, да ги използват като инструмент, а не толкова за забавление и губене на време, защото ти е скучно,“ казва още основателката на първата частна Монтесори гимназия в България.

Монтесори и IB се допълват взаимно, без да си противоречат, а държавният образователен стандарт е базата, която те надграждат.

В момента в първото Монтесори училище „Откривател“ има две действащи IB програми – едната е за децата от 3 до 11-годишна възраст, или в 1 и 2 предучилищна група и съответно от 1 до 4 клас.

Втората IB програма, която въвеждат е от 5 до 10 клас. Все още нямат т.нар. Диплом-програма, която е за следващите класове, защото все още нямат толкова големи ученици, но и това предстои.

Подготовката по IB започва на ниво учител. Те преминават специални обучения, така че след това, още докато подготвят дадена трансдисциплинарна тема, да планират какви умения искат да развиват с конкретния урок – дали ще развиват умения за творческо мислене, за критично мислене, за правене на изследване, социални умения или умения за комуникация.

„Както винаги се тръгва от изживяванията на децата – от техния предишен опит, от тяхното предишно учене, така че то да е свързано. Чрез индивидуални проекти се насърчава инициативността на учениците. Винаги търсим това проявление - как ти допринасяш другите да имат по-добро разбиране по тази тема,“ обяснява Анна-Мария Йоцова.

Така IB добавя към Монтесори подхода структурираност, така че учителите винаги да мислят, какви умения искат да развият в учениците и съответно как да поднесе информацията, така че тя да свърже детето с един по-голям свят.

Заради високата оценка на IB в някои от най-престижните университети в САЩ и Великобритания няма нужда да се държат допълнителни изпити. Така например IB учениците на практика получават международна диплома.

Училището, което подготвя за реалния живот