Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Юрген Хабермас е починал днес на 96-годишна възраст в Щарнберг, Германия, съобщи издателството Suhrkamp. Смятан за един от най-влиятелните умове на 20 и 21 век, той оформя обществения дебат в следвоенна Германия повече от всеки друг интелектуалец.
„Теорията на комуникативното действие“ – двутомният му труд от 1981 г. – е сред най-важните му философски произведения.
В него Хабермас поставя в центъра комуникацията и рационалния диалог, чрез които хората постигат взаимно разбиране и обществен консенсус.
В продължение на седем десетилетия неговите публични позиции – от остри критики към фашисткото мислене през 50-те години до по-скорошни предупреждения срещу възраждането на национализма в Германия – насочват страната в ключови исторически моменти.
Юрген Хабермас е роден на 18 юни 1929 г. в Дюселдорф в буржоазно семейство. След раждането и в ранното си детство той претърпява две операции заради цепнато небце, а говорният дефект, който остава след тях, често се посочва като повлиял върху по-късния му интерес към комуникацията.
Израснал е в строго протестантско семейство. Баща му – икономист – се присъединява към нацистката партия през 1933 г., но по думите на самия Хабермас е бил не повече от „пасивен симпатизант“.
Както повечето германски момчета по онова време, и той се включва в „Хитлерюгенд“.
На 15 години, когато войната вече върви към своя край, успява да избегне мобилизация във Вермахта, като се укрива от военната полиция.
Хабермас учи в Университета в Бон, където изучава философия, история, психология, немска литература и икономика.
Там се запознава със своята състудентка Уте Веселхьофт, с която споделят интерес към модерното изкуство, киното и литературата. По-късно тя става негова съпруга.
Двамата се женят през 1955 г. Тя умира през 2025 г. Имат три деца – Тилман и Юдит, както и дъщеря Ребека, историчка, която почина през 2023 г.
През 50-те години Хабермас започва да се утвърждава като журналист и академик, силно повлиян от Франкфуртската школа и мислители като Теодор Адорно и Макс Хоркхаймер.
В своята хабилитационна работа той проследява развитието на публичната сфера – от буржоазните салони на Европа през 18 век до превръщането ѝ през 20 век в обществено пространство, оформяно от масовите медии.
Идеите му намират силен отклик в следвоенна Западна Германия, където обществото тепърва се учи да обсъжда свободно политиката след края на нацистката диктатура.
Биографът му Филип Фелш, автор на книгата „Философът“, казва, че Хабермас се превръща в своеобразен „публичен просветител“ на следвоенните германци – едновременно изпълнен с надежда и скептичен към способността им да поддържат либерална демокрация.
Германската вина
През 1986 г. Хабермас предизвиква широк обществен дебат за Холокоста, след като историци като Ернст Нолте твърдят, че престъпленията на нацисткия режим не са уникални и могат да бъдат разглеждани в по-широкия исторически контекст на войните и насилието в Европа.
В защита на уникалността на престъпленията на Третия райх Хабермас настоява, че Vergangenheitsbewältigung – или осмислянето и преодоляването на миналото – трябва да бъде в основата на германската национална идентичност.
„Беше изключително важно Германия да заеме ясна позиция по въпроса за вината“, казва Йошка Фишер, външен министър на Германия от 1998 до 2005 г. „Пълното значение на приноса на Хабермас разбрах едва по-късно.“
Културата на паметта, която се оформя след този дебат, днес отново е под натиск.
Крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (AfD) омаловажава нацистките престъпления и твърди, че Холокостът се използва като политическо оръжие срещу нея, пише Reuters.
Перспективата за германското обединение през 1989 г. – в месеците около падането на Берлинската стена – връща Хабермас в центъра на публичния дебат, като скептицизмът му към възстановяването на германската национална държава предизвиква недоволството на много германци.
По-късно той се превръща в ревностен защитник на европейската интеграция, която вижда като гаранция срещу възраждането на германския национализъм.
След началото на 21 век се опитва – без успех – да насърчи приемането на европейска конституция.
В позиция, която предизвиква широки дебати, Хабермас все по-често започва да разглежда религията като важна и потенциално благотворна сила в съвременното общество.
Макар първоначално да е твърд привърженик на секуларизацията, впоследствие той защитава съжителството между светското и свещеното. „Религията“, пише той, „остава незаменима в обикновения живот, когато става дума за нормализиране на отношенията с извънредното“.
Най-скорошната и спорна негова публична позиция идва през 2022 г., когато подкрепя предпазливия подход на тогавашния германски канцлер Олаф Шолц към предоставянето на военна помощ на Киев.
Малко след това Хабермас призовава за преговори с Москва, което кара тогавашния украински посланик в Германия Андрий Мелник да го нарече „позор за германската философия“, който би накарал Кант и Хегел „да се обърнат в гроба“.
По-късно философът уточнява позицията си: макар да възприема нападението срещу Украйна като „фатално нарушение“ на следвоенната европейска сдържаност към „архаичното насилие на войната“, той се опасява, че конфликтът с ядрена сила „не предизвика дълбок и тревожен размисъл, а вместо това почти веднага породи силно емоционализирана военна нагласа“.
