Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Мляко, сирене и кашкавал на "нормална, достъпна цена" - обещанието, напълно в духа на политическите лозунги на новата власт, идва като инициатива на 120 млекопреработватели.
За нула време то получи и публичната подкрепа на земеделския министър Пламен Абровски.
Производителите предлагат да се обединят под обща марка и да продават продукцията си на специални щандове в големите търговски вериги при предварително договорени надценки.
Доставчиците на стоката твърдят, че са готови да поставят до 10% надценка върху заводската себестойност и транспортните разходи. В замяна на това - те искат веригите да поемат ангажимент за надценка от 25 до 35% към тази сума.
В проекта за меморандум, с който „Булевард България“ се запозна, обаче има и друго условие – търговците да не сключват подобни споразумения с конкурентни браншови обединения.
Така инициативата, представена като решение срещу високите цени, повдига въпроси за ограничаването на конкуренцията между самите производители. Още повече, че зад нея стои конкретна група от млечния сектор, а не целият бранш.
Идеята беше рекламирана от министъра на земеделието Пламен Абровски по NOVA в четвъртък.
Сдружението за модерна търговия, което обединява големите вериги, му напомни, че договарянето на фиксирани маржове на конкретни продукти е забранено.
Абровски на свой ред обвини търговците, че не приемали схемата, защото щяла да им попречи да вдигат цените произволно до "нивото на търпимост".
Проблемът за потребителите е, че предложението не гарантира по-евтини продукти - вместо това буди доста сериозни въпроси за конкуренцията.
Поставя и въпроса каква е ролята на ресорния министър, който за първи път публично спомена за предложението - то не е общо за целия сектор, а е на конкретни участници на пазара.
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) определя млечния сектор като един от най-проблемните в цялата верига на доставки на хранителни стоки.
Докладът им от 2025 г. отчиташе спад на производството на сурово мляко в България с 25% за изминалите пет години заради ниски изкупни цени, висок ръст на вноса на суровината и на готовите млечни продукти от чужбина и др.
Отделно от това започна проверка заради концентрацията между двамата най-големи производители - "Обединена млечна компания" и "Тирбул" през 2023 г. (производителите на марките "Верея" и "Олимпус").
Кой стои зад предложението "до 10% за нас, и от 25 до 35% за вас"
Идеята е на Владислав Михайлов, който ръководи браншовата Национална асоциация на млекопреработвателите (НАМ).
В интервю за NOVA в петък Владислав Михайлов обяви, че производителите искат да подпишат меморандум за сътрудничество с 4-5 големи търговски вериги, но засега предложението е "на трупчета".
Параметрите, които той описа, бяха свързани само с размера на надценките - до 10% за доставчика, и до 25-35% за търговците.
Например - ако стоката е със себестойност 1 евро, мандрата би я доставила на веригата за 1,10 евро, а веригата може да я предложи на клиентите си на крайна цена до 1,49 евро (без да се вземе предвид ДДС).
Идеята има една важна подробност: как се контролира базовата цена, над която ще се изчислява надценката, и каква е гаранцията, че няма да се допуска включване на необосновани разходи.
"Булевард България" се запозна с проекта за меморандум и в него прави впечатление още нещо интересно.
Доставчикът изисква от търговеца да излага стоките му на специализиран щанд и "да не допуска и да не прилага идентичен или съществено сходен формат на съвместна дейност" с друго сдружение, асоциация или търговско обединение в сектора на млечните продукти.
На веригите е оставена възможността да купуват сходни стоки от индивидуални производители само извън специализирания щанд.
Проектът за меморандум има и 3-годишен срок на действие и много повече прилича на обвързващ договор, дори и да си затворим очите за клаузата за автоматично подновяване за още 3 години.
Кой кой е в млечния бизнес?
Националната асоциация на млекопреработвателите твърди, че представлява повече от половината предприятия от сектора.
Председателят ѝ Владислав Михайлов е съсобственик на "БМК Холдинг", която произвежда марки млечни продукти като "Народен дар".
В асоциацията му участват и други компании като "Лактима", "Матанд", "Кремио", и др.
През август 2026 г. е регистрирано дружеството "Кооператив НАМ Трейдинг", в което Националната асоциация на млекопреработвателите притежава 25%, две регионални сдружения са с по още 25%, а Владислав Михайлов лично държи останалите 25%.
Именно това дружество води преговорите с търговските вериги, пред които е представило проект за меморандум.
Националната асоциация на млекопреработвателите не е единствената браншова организация - дори ако всички нейни членове участват в кооперираната марка, това не обхваща най-големите производители на млечни продукти в България.
Алтернативната голяма група е Асоциацията на млекопреработвателите в България на Димитър Зоров ("Пършевица"), в която влизат "Обединена млечна компания", "Маджаров", "Жоси", "Мегле България", "Данон Сердика" и др.
Асоциацията на Зоров посочва, че членовете ѝ преработват около 65% от суровото мляко в страната и заемат около 70% от пазара на млечни продукти.
Съществува и трета организация - Българска асоциация на млекопроизводителите, регистрирана през 2021 г. в Сливен.
Защо търговските вериги не одобряват меморандума?
Сдружението за модерна търговия (СМТ), което представлява големи търговци на дребно, реагира остро на идеите за фиксиране на търговски надценки на млечни продукти.
"Всяко подобно предложение за фиксиране на маржове на конкретни продукти представлява твърдо нарушение на правилата за защита на конкуренцията и в този смисъл подписването или съгласяването под каквато и да е форма с подобен ангажимент представлява забранено споразумение/съгласувана практика по чл. 15 от българския закон за защита на конкуренцията и чл.101 от Договора за функциониране на Европейския Съюз", се казва в тяхната позиция.
В закона се забраняват всякакви видове споразумения между предприятия и решения на сдружения, които имат за цел:
- пряко или косвено определяне на цени или други търговски условия;
- разпределяне на пазари или източници на снабдяване;
- ограничаване или контролиране на производството, търговията, техническото развитие или инвестициите;
- прилагане на различни условия за един и същ вид договори по отношение на определени партньори, при което те се поставят в неравноправно положение като конкуренти;
- поставяне сключването на договори в зависимост от поемането от другата страна на допълнителни задължения или от сключването на допълнителни договори, които по своя характер или съгласно обичайната търговска практика не са свързани с предмета на основния договор или с неговото изпълнение.
Сдружението на търговските вериги посочва, че подобен меморандум не им е бил предлаган, но "дори отделни компании да са получили подобни "оферти" за меморандум, те би трябвало да отговорят именно в духа на горната точка".
"Убедени сме, че в настоящата геополитическа обстановка фокусът в отношенията между държавата и хранителния бранш следва да се постави върху съвместни координирани решения и действия за гарантиране на хранителния суверенитет на страната", се казва още в позицията.
