Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Джак Торн е сред най-именитите представители на съвременната британска телевизия и драматургия. Той придоби световна известност с хитовия сериал "Adolescence" - разказ за 13-годишно момче, което убива своя съученичка. Сценарият донесе на Торн две награди "Еми", а малко след това той сбъдна голямата си творческа мечта - да адаптира за телевизия романа на Уилям Голдинг "Повелителят на мухите".
В издадената през 1954 г. книга се разказва за група от млади момчета, които се озовават на безлюден остров след самолетна катастрофа и трябва да договорят социалните правила за сътрудничество и самоуправление. Джак Торн даде ексклузивно интервю за "Булевард България", в което разказа защо тази история е била толкова важна за него през целия му живот и по какъв начин тя още може да бъде полезна и поучителна за съвременното общество.
Как решихте да адаптирате "Повелителят на мухите"? Какво Ви заплени в тази история?
Тази книга винаги ме е запленявала, още откакто я прочетох за пръв път на 11-годишна възраст. Спомням си много ясно ефекта, който оказа върху мен и впоследствие често се връщах към нея на различни етапи от живота си. Опитах се да я адаптирам още преди 15 години, но тогава хората, които държаха авторските права, категорично отказаха. Наскоро обаче вечерях с Джон Уилсън, изпълнителният продуцент на сериала. Той ме попита коя книга бих искал да адаптирам за телевизия и веднага отговорих "Повелителят на мухите". Той каза: "Добре, ще опитам". За щастие този път притежателите на правата бяха доста по-сговорчиви и в крайна сметка успяхме да ги убедим, че ние сме правилните хора, на които да поверят историята.
Книгата изобилства от интересни и комплексни персонажи. Кого от тях бихте посочили като свой любим? Има ли герой от книгата, с когото се идентифицирате?
- Когато бях дете, този герой беше Саймън. Определено се чувствах като него - детето индивидуалист, което се опитва да се присъедини към другите. Той е едновременно отвън и вътре. Точно такъв бях аз. Освен това страдам от аутизъм, а Саймън също проявява някои черти на хората в това състояние. Затова се идентифицирах с него. Вече като възрастен, когато имах доста повече сила и власт в живота си, имаше доста черти на Ралф, на които се възхищавах, но и които намирах за тревожни. Мисля, че е доста интересно, че първото нещо, които Уилям Голдинг прави в книгата, е да позволи на Ралф да обрисува Прасчо, казвайки на останалите, че това е името му. Смятам за много любопитно това противопоставяне на нуждата да водиш и нуждата да бъдеш харесван и уважаван, дори от хора, които може би не заслужават твоето уважение. Намирам у самия себе си елементи от Ралф, които смятам за тревожни.
В свои бележки от 50-те години Уилям Голдинг говори за "климат на тирания и омраза". Смятате ли, че "Повелителят на мухите" може да служи като предупреждение за съвременното общество относно това, което би могло да ни се случи може би дори по-скоро, отколкото очакваме?
Мисля, че живеем във време, което не е напълно идентично с това на Голдинг, защото той пише книгата малко след Втората световна война. За щастие нашата ситуация далеч не е толкова крайна. Факт е обаче, че живеем във време, в което омразата сякаш е във възход и крайно десните групи стават все по-популярни, а войната е новият език на дипломацията. Живеем в опасен период и според мен е изключително важно да мислим как всичко, което става, може да се отрази на нашите деца и по какъв начин можем да им помогнем да преминат през него. Поколението, за което пише Голдинг, всъщност се е опитвало да изгради един по-добър свят след войната. Именно това е и най-важният въпрос пред нас в момента - как да създадем поколение, което да се справи по-добре от нас. Като родител се опитвам да помагам всячески на сина ми в това отношение и се надявам другите родители да правят същото.
Не знам дали сте наясно, но имате немалко почитатели в България. Бих искал да ви попитам кои бяха книгите и филмите, които ви изградиха като личност и творец? Какво бихте им препоръчали?
Татуирал съм си надпис "Бъди добър" на китката, а синът ми се казва Елиът. И двете неща са препратки към "E.T.", който според мен е перфектният филм. Беше ми много любим и един сериал от 90-те и началото на века, който се наричаше "Holding On In This Life". Съмнявам се да сте чували за него, защото съм сигурен, че не са го излъчвали извън Великобритания. Също така бих препоръчал "Спешно отделение" и "Западното крило", както и "Mad Men". В тях може да се види на какво наистина е способна телевизията и по какъв начин може да преминава граници.
Има ли и други класически истории, които бихте искали да адаптирате за телевизия или кино някой ден?
За мен водещият приоритет винаги е бил "Повелителят на мухите". Това е любимата ми история, която исках да адаптирам. Това беше отговорът ми всеки път, когато ми задаваха този въпрос. Сега, когато го постигнах, вече не знам какво да казвам. "Повелителят на мухите" е историята, за която винаги съм вярвал, че заслужава да бъде на телевизионния екран и трябва да бъде разказана по този начин. Наистина съм благодарен, че получих възможността да го направя.
Има ли нещо, върху което работите в момента?
Едно от нещата, върху които работя, е сериал за Netflix, за който съм много развълнуван, но в момента не мога да разкрия повече подробности. Освен това работя усилено и върху предстоящите филми за "Бийтълс". Снимачният процес вече започна и всичко е в ръцете на Сам Мендес, но работата по тези филми ми доставя огромно удоволствие.
Кои истории бихте препоръчали на хората, които харесват "Повелителят на мухите"?
Има един сериал на Денис Кели, наречен "Waiting For The Out". Това е един дълбок и прекрасен портрет на затворническата система и как човек би могъл да оцелее в нея. Това е сериалът, който бих препоръчал.
Премиерата на "Повелителят на мухите" по HBO Max в България беше на 24 февруари. Три от общо четирите епизода вече са налични, а финалът е на 17 март.
