Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Андрей Гюров има качества, които могат да го направят достоен президент. Това каза в предаването „Лице в лице“ по bTV Петър Стоянов, президент на България в периода 1997-2002 г.
„Това е всъщност непоискана подкрепа за господин Гюров“, каза Стоянов и уточни, че нито кандидатът, нито неговият щаб са го търсили.
„Виждам го, че е разсъдлив, виждам го, че е балансиран, виждам, че в определени моменти може да проявява и категоричност.“
Петър Стоянов посочи и икономическото образование на Гюров и разбирането му за финансите. Според него това не е най-важната част от президентските правомощия, но има значение в условия на тежка икономическа криза.
Той разказа, че е виждал Гюров само веднъж на живо, доста преди кампанията. Направило му е добро впечатление, че „не демонстрира нито грам самонадеяност“.
За избора си на балотажа Стоянов се позова и на политическите си убеждения. Той отбеляза, че кариерата на Илияна Йотова е преминала в БСП, докато самият той винаги е бил на противоположната позиция.
„Ако сега отстъпя от тази позиция, аз ще загубя и себеуважението си, и уважението на моите деца и на моите приятели, ако ще и уважението на хората около госпожа Йотова. Защото в политиката трябва да има ясни, принципни и постоянни позиции.“
Президентът е пазител на стратегическия интерес
На въпрос може ли държавният глава да бъде „президент на мира“ или „президент на войната“, Стоянов определи тези послания като предизборна политическа реторика.
„Истината е, че президентът не е делничен управленец. Той не отговаря за пенсиите, той не отговаря за ежедневния живот на българските граждани“, каза той.
„Президентът е, нека да го наречем, пазител на стратегическия интерес на България.“
Стоянов подчерта, че при политически кризи значението на институцията нараства: „При наличие на кризи президентът се превръща в арбитъра на политическия живот в България.“ „В такива моменти президентът е изключително важен“, добави той.
Мирните инициативи трябва да започват с назоваването на агресора
По повод ударите по кораби в Черно море Стоянов коментира реакцията на българското правителство. По думите му властите се съобразяват с предизборната обстановка и с нагласите на част от българите към Русия.
Той заяви, че разбира реакцията на правителството, без да я оправдава. За мирните му предложения обаче постави ясно условие:
„Всяка инициатива за мир е добре дошла. Всяко усилие за мир е добре дошло. Но преди да се говори за каквито и да е мирни условия и да се предлагат каквито и да е мирни инициативи, за да ти повярват всички останали, трябва да започнеш в началото съвсем честно и да кажеш, че Русия започна тази агресивна война.“
„Иначе винаги ще те подозират, че по някакъв начин защитаваш не българските, не европейските, а руски интереси“, добави той.
„Не можем да бъдем пленници на политиката на Русия“
Според Петър Стоянов българското общество никога не е било толкова разделено, колкото заради войната в Украйна.
„Такова разделение никога не е било, а то е абсолютно пагубно“, заяви той. „Ние не можем да бъдем пленници, в крайна сметка, на политиката на Русия.“
„Руското общество винаги е изваждало много ясни образци на съпротива, на достойнство, на непримиримост“, каза той и посочи руските интелектуалци, които са против войната.
„Ето на това се възхищавайте, като обичате Русия. Аз това правя.“
Той призова и за уважение към украинците, които защитават страната си:
„Не можем ли поне малко да се възхитим на куража на тези украински мъже, които умират за родината си?“
Петър Стоянов подчерта, че „българският интерес невинаги съвпада с интереса на Русия“, и призова следващия президент да работи за преодоляване на разделението:
„Моят апел е да направи всичко възможно да бъдат заздравени час по-скоро тези рани от това разделение, защото нашият народ не може да я кара така. Това парализира националните ни усилия във всяко едно отношение.“
.jpg)
