Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
В средата на 80-те години на миналия век в американското разузнаване започват да стават странни неща. Секретни операции се провалят. Агенти, които години наред тайно работят за Запада в Съветския съюз, изчезват без следа. За някои се знае, че са арестувани, за други никога повече не се появява информация.
За ЦРУ това не е просто случайна поредица от провали, а сигнал, че има двоен агент. Това се оказва самата истина, а предателят е човек от самото сърце на системата - Олдрич Еймс.
На 5-и януари той почина на 84-годишна възраст в затвор в Мериленд, където от повече от 30 години излежаваше доживотната си присъда.
Еймс не е точно класически шпионин, а по-скоро чиновник. Син е на служител на ЦРУ и влиза в разузнаването благодарение на баща си. В началото е изпратен като контраразузнавач в Турция, но скоро от Вашингтон преценяват, че не е подходящ за работа на терен.
Кариерата му има възходи и спадове, свързани с алкохолна зависимост и дисциплинарни проблеми. Личният му живот се разпада след любовна афера. Той се развежда, но трябва да изплаща месечна издръжка на бившата си жена и да покрива общите им дългове. Има и втора съпруга, която според BBC обичала пазаруването и разточителния начин на живот.
Постепенно Еймс започва да трупа дългове, а липсата на пари го тласка към предателството. „Чувствах силен финансов натиск, към който, в ретроспекция, очевидно съм реагирал прекалено“, казва той.
През 1985 г. съветските служби започват методично да разбиват мрежите на ЦРУ. Почти всички американски агенти на терен са разкрити. За КГБ това е изключителен успех. За Запада – катастрофа.
Следите на тези провали водят до един човек - ръководителя на контраразузнаването срещу СССР в ЦРУ Олдрич Еймс, известен в КГБ с кодовото име Колокол (Камбаната - бел.ред.).
Като ръководител на това звено Еймс има достъп до почти всичко – операции, технологии, имена, псевдоними, методи. Малцина в агенцията знаят толкова много, колкото него, а освен това почти десетилетие никой не подозира, че именно той е източникът на катастрофата.
Всичко започва през април 1985 г., когато след няколко питиета за кураж Еймс влиза директно в съветското посолство във Вашингтон. Без посредници, без сложни схеми. Оставя плик с имена, доказателства за позицията си и искане за 50 000 долара. Това е началото на деветгодишна разпродажба на американските тайни.
Следват срещи, „мъртви пощи“, пликове с документи, тайни знаци по пощенски кутии и улични стълбове.
Еймс предава информация за подслушвания, технически системи и самоличността на агентите на терен. Резултатът е над 100 провалени тайни операции, унищожена разузнавателна мрежа, над 30 разкрити агенти и смъртта на поне десет души, сред които и генерал Дмитрий Поляков – един от най-ценните източници на Запада в продължение на десетилетия.
За услугите си Еймс получава около 2,5 милиона долара от СССР, които не се опитва да прикрие. Купува си къща за половин милион в брой и “Ягуар”, които значително надхвърлят приходите от заплатата му в ЦРУ.
През 1994 г. Еймс е арестуван. Признава вината си и съдейства на властите. Съпругата му получава по-леко наказание, а самият той е осъден на доживотен затвор без право на замяна.
Олдрич Еймс остава в историята като най-високопоставения служител на ЦРУ, разобличен като двоен агент, и като човека, нанесъл най-тежките щети на американското разузнаване. До края на живота си обаче той не показва истинско съжаление.
Един от агентите, участвали в разследването, разказва, че всъщност Еймс съжалява само това, че е бил разкрит, но не и за всичко, което е извършил.
