Само Боб Дилън знае как да опише без грешка душата на Америка от 60-те години досега. В България обаче така и не се намери поетичен талант, който да използва комичния потенциал на политическите образи и да ги подчини на попкултурата.
Кой кого сезира с нецензурираните СРС-та, кой произведе "Васил Божков Unplugged" в добрите стари традиции на MTV-иконографията и защо безплатният шезлонг на българското Черноморие върви със "златно" шалте - това е новият епизод на "Животът и други неща".
И още: Как един анонимен 6-минутен запис постави всички мейнстрийм-медии в шах заради невъзможността да направят обичайната проверка за достоверност? Защо опозицията предпочете този път да си замълчи? Защо публичното пространство продължава да се използва за размяна на лични съобщения между хора в сянка?
И дали председателят на 44 Народно събрание Цвета Караянчева все пак ще защити честта си - не само като жена, но и като лице на най-важната държавна институция?
Какво представлява жанрът "протест като ваксина" и какво представлява България 7 години след гражданското недоволство срещу кабинета "Орешарски" и избора на Делян Пеевски за председател на ДАНС?
Как един български паметник на Ленин се оказа в центъра на антирасисткия "хепънинг" в Сиатъл. Защо иконите на новите движения изглежда като карикатура на лидерите от 60-те години? Как мутира "щамът на протестите" в Европа?
Как България можеше да се превърне в едно прекрасно място за живот само с малко усилие за елементарно прилично управление? И още съмнения с главно "С" - в 26-ти епизод на "Животът и други неща".
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
