Той е на 12, кара скейт от 7-годишен. Oт миналата година е част от отбора на Contrabanda, което го отвежда до две национални състезания – Burgas Skate Open и Сливен Скейт Оупън и едно международно – World Rookie Tour Skateboarding в Инсбрук през октомври.
Въпреки че е най-малкият член на отбора, славата му се носи непропорционално за годините му. Лука е 6 клас в Музикалното училище с инструмент барабани - не е ясно дали е най-добрият барабанист сред скейтърската общност, но със сигурност е най-добрият скейтър сред барабанистите в училището.
Освен това се снима в реклами, танцува брейк, има участие във филм, и когато от Huawei ни поставиха за задача да намерим интересен представител на поколението Nova - както те самите го наричат по името на серията телефони nova 9 и nova 9 SE, Лука беше нашият първи и единствен избор.
Въоръжихме го с nova 9 SE и му казахме да го ползва, както прецени. Две седмици по-късно го получихме пълен със скейтърски видеа и снимки.
Изискванията на Лука към един телефон са:
да е лек и здрав; батерията му да държи много; да може да фокусира движещ се обект; да могат да се монтират лесно видеа; да има “място” за всички клипове; да снима добре на тъмно и да не е много скъп, за да не го е яд, ако се счупи или загуби.
Nova 9 SE е най-новото попълнение в серията nova 9 и е по-достъпен от основния модел. Телефонът е много тънък с доста приятен дизайн, 90-херцов екран, адекватен чипсет от серия Snapdragon, голямо количество памет, камера със 108MP главен сензор и технология за бързо зареждане до 66 вата.
Какво ти дава скейтът?
Щастие. Свобода. Понякога тъга. Гняв. Всичко ти дава скейтът. То е като отделен живот, от мястото, на което живеят всички. Като втори живот ти е, който ти дава повече и те зарежда.
Как започна да караш скейт?
Просто гледах някакви деца на НДК. Моята детегледачка ме водеше там след детската градина и много им се кефех. После ме записаха на уроци - ходех в продължение на година при Ники Бойков, но се отказах. Не напредвах бързо - нещата се случваха бавно. След това започнах сам на улицата, където ме учеха по-големите и просто стана.
Може би сте чували теорията за възпитанието, която казва, че за да се научат на свобода и на самостоятелност, децата трябва задължително да карат скейтборд. Да падат, да стават, да повтарят едно и също до безкрай, да поемат риск, да си тестват възможностите. Това е спорт, който усвояваш от улицата, от гледане на видеа в Youtube и от много продължително правенe на едно и също, и едно и също, и пак, и пак, докато не изтъркаш няколко чифта обувки.
Родителите ти подкрепят ли те? Идват ли да те гледат на състезание?
Да, родителите ми винаги са ме подкрепяли във всичко. Идват и на състезанията.
Страх ли ги е от падания и травми?
Майка ми ми е казвала, че така или иначе някога ще падна и по-добре да не се страхуваме и да си правим каквото обичаме. Пък ако паднем ще ни поболи, след това ще станем и всичко ще е окей.
Значи, не мислиш за това когато караш?
Понякога е много страшно, но се опитваме да не мислим за лоши неща и така.
Как ти променя тогава начина, по който възприемаш другия живот?
Не го променя. Те са два различни. Допълват се. По-скоро ми помага, дава ми повече възчможности и различна гледна точка.
С какво ти помага и на какво те учи?
Учи ме да не се отказвам - мога да мъча един трик с дни, докато не го стъпя. Да искам да съм по-добър в това, което правя. Да измислям различни начини да се справям с нещата. Много странно, но ме учи и да си отстоявам правото да карам на места, от които ни гонят, а не са забранени.
Например, когато ходим да снимаме и излезе някой, на когото това му е работата – да те изгони. Обаче и нашата работа е да караме. И започваме да питаме - може ли няколко опита. А те седят и ни се карат, докато ги направим тези няколко опита. Ако не успеем си тръгваме и на другия ден пак.
Преди няколко седмици от Huawei публикуваха изследване за България, относно настроенията на младите хора за живота във възрастта между 16 и 25 години. Един от интересните въпроси беше за поемането на риск - доколко младите хора са склонни да рискуват. Ако съдим от отговорите, много малко от тези 300 младежа, участвали в допитването, са карали скейтборд.
Изненадващо по-склонни към предизвикателства, според проучването на Huawei, се оказват жените, докато мъжете ценят сигурността в по-голяма степен.
Въпреки традиционните схващания за това, че младото поколение е смело и винаги готово да опитва нови начинания, без да мисли за последствията, 54% от анкетираните български младежи казват, че не са склонни да поемат рискове поради опасения от проблеми. 46% от анкетираните определят рисковете като необходимост, която прави живота по-вълнуващ.
В случая в Лука този проблем не стои. По-скоро има друг - че карането на скейт в България все още е екзотично занимание.
Не са ли станали по-толерантни, пък и то си е красота да ви гледа човек!
Зависи. Ние не ходим на едни и същи места. На НДК не ни се карат вече. Но на други места, където хората са по-възрастни - стряскат се. Опитваме се да се съобразяваме, както и когато караме някъде пред блок и е между два до четири ,а в блока живеят по-възрастни хора. Но дано и те ни разбират.
Иначе това ти е тръпката, да си откриваш нови места, така ли?
Да, това е. Като снимаш видео на едно и също място или в скейт парк, просто не е яко, става еднотипно. Но пък ако намериш някое различно, дори не е за видеата или трика, а е по-скоро за самото чувство, че си открил мястото.
Преглеждаме видеата, които Лука е снимал с nova 9 SE - на тях има много стълби, парапети, рампи. Докато прави трикове, някой отстрани го снима, а изкуственият интелект на nova 9 SE помага за стабилизацията на картината и фокуса. Лука не е потребителят, който може да ползва едновременно и предната и задната камера нa телефона, защото триковете изискват концентрация. Възползва се обаче от бързото зареждане - за 15 мин. до 60%, защото никой не ти гарантира, че когато искаш да снимаш клип, трикът ще се получи от първия път. Понякога операторът е като рибар, само че вместо въдица има смартфон в ръка.
Изглежда обаче, че доста харесваш стълби.
Да. Стълбите преди много ми харесваха и може би за това най-много карах на ‘‘Шефа“ (подлеза под ЦУМ). Иначе любимият ми спот е Мавзолея.
Стълбите сигурно са по-опасни и рискови като терен?
Както се казва, навсякъде можеш да паднеш. Дори просто да караш на земя. И да ходиш пеш случайно можеш да се спънеш някъде. Предизвикателно е, но когато се пребориш чувството е страхотно. Защото всеки един трик, дори да не е толкова труден, за теб си е труден и това е като мини битка, която правиш със себе си.
С кое прекарваш повече време - с телефона или със скейта? Можеш ли без едното или без другото или двете могат и заедно?
Без скейт никога няма да мога. Когато в края на лятото осъзнах, че наистина много съм се пребил, спрях за пет дни, уж да си почина, но започнах много да се ядосвам. Излязох и просто покарах съвсем малко и се успокоих. Прочиства ти мозъка.
Телефонът основно го ползвам, за да си говоря с някого, за Instagram, понякога Youtube. И за снимане и качване на видеа.
А говориш или пишеш повече?
Пиша повече със сигурност. Но понякога предпочитам да се обадя, защото никой не ми отговаря на съобщенията или ако получа отговор е след 5 часа. И просто им звъня. Така ми е по-сигурно, че ще съм им досадил, а ако им пиша те може да ме ghost-нат и въобще да не ми обърнат внимание.
Къде си най-много в социалните мрежи?
Instagram. Дори не е много, просто там ми е най-важно защото са всички. Tik-Tok е за смешки.
А откога ползваш Huawei Nova 9 SE?
От близо половин месец и най-много ме кефи системата от камери, дизайнът и ултра тънката рамка.
А можеш ли да прецениш горе-долу колко време си на телефона и колко на скейта?
За ден, може би по два-три часа съм на телефон. За скейт зависи от деня. Ако съм на училище може да е само за 40 минути. Лятото съм карал по осем часа всеки ден без почивка.
За мен е важно и да нямам само едно хоби, което да ми обира от останалото време. Например ,обичам да играя баскетбол или да се размотавам с приятели.
Колкото повече разговаряме с Лука, толкова повече се убеждаваме, че скейтбордът не е просто хоби, а нещо като училище за живота, което тренира, духа, тялото, волята и роднините ти.
Кой ти е любимият трик?
Такъв, който не мога е Flip Back Tail на голям rail. Много е труден, ще е много яко да го стъпя!
За състезания всеки път ли си отработваш някакъв трик или на място се случват нещата?
Отивам там, колкото се може по-рано, преди началото. Правя си линия, трикове. Гледам, първо си измислям, след това си научавам и се упражнявам докато не е перфектно. И най-важното е, че когато отидеш на състезание или каквото и да правиш, просто трябва да се забавляваш.
Ако чуя някой да ми казва „Трябва да почна да спортувам. Чудя се да не започна ли скейт като теб.“ Скейтът не е спорт. Той е просто за забава. Не знам как да го обясня, хем е спорт, хем не е.
В такъв случай, излишно е да питам дали според теб е само мъжки спорт?
Няма значение дали кара момче или момиче, стига да го прави добре и се забавлява.
Има момичета, то и момчета, които уж отиват да карат обаче не скейт, просто някакъв борд, за да си пуснат после снимка в Instagram ,,Карам скейт.“. А то дори не е скейт, а е пениборд например.
Иначе аз много подкрепям хора, които се учат да карат, но не мисля, че е яко да караш някакви бордове, просто за да пускаш снимки със ,,скейтчето“, а не за да караш и да се наслаждаваш.
Какво те мотивира най-много за състезанията?
Да се забавлявам. Не ме интересува дали ще спечеля, защото това не трябва да се мисли. Този урок го знам от майка ми.
Кое ти е най-голямото постижение все пак?
Може би, че ходих в Инсбрук (Австрия) за финалите на Световното. Но за мен, не е чак постижение, по-скоро преживяването е много хубаво.
Запозна ли се с интересни хора на Световното или с някой твой кумир?
Запознах се с много хора там. Беше супер преживяване, защото имаше хора от цял свят. Запознах се с едно момче от Канада, също от Испания, дори от Япония. После започваме да си общуваме в Instagram и постепенно ставаме приятели.
Ако трябва да ги степенуваш, кое за теб е най-важното: скейтът, семейството, приятелите, телефонът, училището, гаджетата?
Семейството на първо място, винаги. Приятелите ще са ми втори защото без приятели не можеш, ако си сам е гадно. След това е скейтът, после гаджета. После училището, което наистина ми е важно, но не ме интригуват оценките, отколкото това наистина да знам нещо. Бих се ядосал, ако получа двойка и не съм пробвал да науча нещо, отколкото като съм научил, но съм изкарал 4-ка, заради някаква грешка по невнимание.
Аз съм в Музикалното училище. Свиря на барабани там.
Като се замисля обаче, и без телефона не мога.
Какви идеи си имал с барабаните?
Като малък много исках група, но сега ме влече скейтът повече. Много е яка идеята иначе, но няма как да стане сега. Иначе се събираме, свирим.
Виждаш ли се на Олимпиада?
Първоначално ми беше странно, че скейтът става част от Олимпийските игри, защото той не е толкова спорт, колкото хоби. Въпреки, че има толкова професионални състезатели и се практикува от все повече хора.
Лично аз не се виждам да отида, защото няма как да стигна нужното ниво в момента, но със сигурност има хора, които биха могли да ни представят на Олимпиада и това са и Марти Атанасов, и Калоян Тренков.
Как те избраха в отбора - на състезания или просто са те видели как караш?
Не знам каква е историята точно, но са ми казвали, че просто им е трябвало някой по-малък да влезе в отбора за да кара за Etnies и избраха мен.
Имаш ли си любим български скейтър или такъв, на когото се възхищаваш?
Нямам един определен. В България не са много, но тези, които харесвам, са добри в различни неща. Например един е добър по техника, друг е добър като стил. Не мога да избера само един.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
