Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Стотици хиляди граждани излязоха на протест във Варшава, за да изразят недоволството си от правителството на Полша на фона на предстоящите избори през есента.
По данни на кметството в митинга са се включили близо 500 хил. души, което прави това една от най-големите демонстрации в страната от падането на комунизма през 1989 г. насам. Датата на протеста не е случайна - той се проведе на 34-ата годишнина първите частично свободни избори в Полша, които на практика слагат край на комунистическото управление в страната.
Недоволството в неделя беше насочено предимно срещу управляващата партия "Право и справедливост" (PiS), която дойде на власт през 2015 г. Оттогава правителството е критикувано, че уронва независимостта на съдебната власт, погазва демократични норми и инициира кампании срещу ЛГБТК+ общността.
Протестиращите се обединиха около тези въпроси наред с повишаващите се разходи за живот и недоволството от инфлацията. Беше изразена и загриженост срещу нов закон, като аргументите са, че той също подкопава демокрацията в Полша. С него се създава комисия, която да разследва неправомерно руско влияние в полската политика. Тя ще има правомощия да забрани на хора да заемат публични длъжности за 10 години.
Шествието беше организирано от опозиционните партии в страната, като в него се включиха бившият премиер и биш председател на Европейския съвет Доналд Туск и президентът на Полша от 1990 до 1995 г. Лех Валенса.
"Демокрацията умира в мълчание, но днес вие издигнахте глас за демокрация. Мълчанието свърши, ние ще викаме", каза Туск пред събралото се множество.
Някои от демонстрантите държаха антиправителствени плакати и маски на лидера на управляващата партия Ярослав Качински с надпис "Срам".
Протести се проведоха и в други градове и дори села в Полша, включително във втория по големи град Краков. PiS осъди шествията като ги определи като "марш на омразата".
Социологическите проучвания сочат, че изборите, които ще се проведат вероятно през есента, ще бъдат оспорвани. Руската война в Украйна даде тласък на сегашното правителство, което се превърна във водещ глас срещу Кремъл в Европа. Опозицията обаче ще се бори да събере повече подкрепа на фона на широките критики в страната и в чужбина към PiS.
