"Предаде ТАСС, цитирана от БТА"

"Да наблюдаваш света от бюрото си не е никак безопасно", пише Джон льо Каре в "Достопочтеният ученик".

Локацията е всичко за някои професии. Tова ще потвърдят хората, които са се посветили на търговия с данни - от създателите на първите информационни агенции, през брокерите на Уол стрийт или социолозите, до разузнавателните служби на всяка държава по света.

Кой, кога и как се снабдява с данни - това са въпроси за милиони, които може да осигурят фино конкурентно предимство, или да доведат до тотално отклонение от истината. И ако достъпът до новини отдавна се приема за право, а не за привилегия, задайте си въпросът "Кой, кога и как съобщава новините, които достигат до мен".

Има значение дали виждате нечии политически постижения "на живо", но през камерата на прессекретаря му - също както има значение дали се налага да търсите факта, завит в три пласта от личните пристрастия на журналиста.

Има и значение дали четете реч за бъдещето на Европа, изнесена от Еманюел Макрон, но в преразказ и превод от руски език.

"Предаде ТАСС, цитирана от БТА" се е превърнало в клише, което ще срещнете в новини от всевъзможни точки на света извън пространството на Руската федерация - от Иран и Куба до Франция и САЩ.

Пожар в Афганистан? Източникът е ТАСС. Земетресение в Япония? ТАСС. Китайският собственик на TikTok заема позиция по повод търговската война с Вашингтон? Справка за новите случаи на Covid-19 в Сърбия и за локдауна в Словакия? Отново ТАСС.

Папа Франциск поздравява всички влюбени по случай Деня на Свети Валентин по време на публичната си неделна проповед, излъчвана на живо в YouTube. Българските граждани не го разбират от Vatican News, а от бившата телеграфна агенция на Съветския съюз.

Едуард Сноудън и съпругата му Линдзи Милс съобщават в Twitter, че им се е родило дете. Но го предаде ТАСС, цитирана от БТА.

SpaceX излъчва изстрелването на Falcon 9 в сайта си, на живо и безплатно, със звук и картина. Зрелището може да се проследи от всеки човек, независимо дали се намира на хиляди километри от авиобаза "Ванденберг" в Калифорния. Новината стига до България през бюлетина на ТАСС.

Казусът бие на очи от години - особено заради ефекта на снежната топка с автоматичното препечатване на новини от БТА през онлайн-медиите с абонамент. За някои от тях качеството на информацията е второстепенен проблем след количеството. Оттам се получават и абсурдните сводки, в които оригиналният източник на информацията е затрупан от препратка на БТА към препратка на ТАСС към препратка на трета чуждестранна медия, която препраща към цитат от публична личност.

"Тraduttore, traditore": "преводачът" понякога е твърде близо до "предателя", особено ако издръжката му зависи от политическата конюнктура. Скорошен пример за значението на думите от втората цедка беше даден от журналиста Найо Тицин, който показа как цитат от статия на Хилари Клинтън в Washington Post се появява в българската информационна агенция "Фокус" с няколко реплики, добавени руския посредник по линията - несъществуващи в оригиналния текст.

Количествените натрупвания, особено от информация с имитиращ вкус, няма как да не доведат до качествени промени в идеята на читателите за света. Променят и доверието в източника, а това е обществен проблем, доколкото БТА е една от трите медии в България, финансирани от държавния бюджет.

Изборът на Кирил Вълчев за генерален директор на агенцията стана повод за напомнянето на този проблем - както публицистът Юлиан Попов се пошегува, току-виж агенцията отразила встъпването в длъжност на новия си ръководител чак когато ТАСС го обнародва. Попов критикува този модел не само заради риска БТА да изгуби смисъла на съществуването си (особено важен при информирането за случващото се в държави с големи български общности и интереси), но и заради допускането на "меката сила на Русия... и меката сила на невежеството".

За разлика от всички други медии в България, БТА има абонамент за новините от най-големите световни информационни агенции - Associated Press (AP), Reuters, Agence France Presse (AFP), Deutsche Presse-Agentur (dpa). Обработва се информация от осем чужди езици - английски, гръцки, немски, румънски, руски, сръбски, турски и френски.

Това, което няма, е присъствие в местата, където световните събития се случват в реално време. От изслушванията на кандидатите за генерален директор през януари стана известно, че БТА има само един собствен кореспондент в чужбина - и той се намира в Брюксел.

Кирил Вълчев посочва този факт като проблем и заявява намерение да назначи кореспонденти на БТА във всички съседни на България държави – Северна Македония, Сърбия, Румъния, Гърция и Турция - до края на мандата си през 2026 г. Амбицията му е да увеличи покритието до други балкански държави и страните в черноморския регион в дългосрочен период. Приоритет е и да се привлекат журналисти, владеещи арабски, испански и китайски, като програма минимум за увеличаването на способността за самостоятелна обработка на информация.

Проблемът на БТА с повишаването на качеството е в ресурсите - финансови и човешки. От изложението на Вълчев пред депутатите стана ясно, че в БТА има "редактори и репортери, които получават нетни възнаграждения в размер на минималната работна заплата за България".

"Възрастта на огромна част от служителите е предпенсионна, някои вече са и в пенсионна. Те не могат да бъдат освободени, защото няма на кого да предадат опита си. Защото тези, на които ще го предадат, трябва да дойдат да получават чиста сума колкото минималната работна заплата", предупреждава той.

Това не е единственото обяснение за допускането на руски уклон в отразяването на новините от Европа или Америка през БТА.

Аргументи в подкрепа на тази практика идват от служители на агенцията, някои от които се включиха в задочния дебат с Юлиан Попов. Един от мотивите им е, че български редактори са достатъчно подготвени да преценяват информацията според източника й и да извличат фактите от пристрастията и манипулациите - особено по отношение на вътрешнополитическите новини от Русия. Първостепенният въпрос за тях е дали съобщението е вярно, а не от какъв език е преведено. Международните редактори публикуват и извадка от системата им според източника, която показва, че броят новини от ТАСС не се различава драстично в сравнение с количеството публикации от всяка друга голяма агенция.

Но ако една агенция е всеизвестна с неблагонадеждната информация за случващото се в собствената й държава, как може тя да бъде сочена за достоверен източник за събитията от света?

Ако никой няма съмнения пред кого е лоялна ТАСС, няма ли съмнения и в перспективата й към държавите, спрямо които Кремъл има стратегически интереси?

"Дори при комунизма ТАСС се използваше главно, за да се препредават позициите на КПСС и поредния ѝ генерален секретар, включително комюникетата за смъртта му. За събитията по света се цитираха Reuters, Associated Press, United Press International и Agence France Presse", пише Асен Агов в коментар по повод критиките към БТА.

Дали навикът за преточване на данни не е изместил рефлекса на журналиста да търси сам новината, детайлите, контекста, истината?

На кого служат тогава професионалните му умения? На читателя, който иначе не би узнал за поздрава на папа Франциск към влюбените? Или на чужда държавна информационна агенция, чиято пропагандна функция се легитимира в обемист пакет със съобщения без особена добавена стойност?

Този текст е част от newsletter-а на "Булевард България". Ако искате да получавате избрани от екипа ни статии веднъж седмично, абонирайте се тук.