Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Сергей Капков е на 49 г. и е режисьор и сценарист, както и директор в студиото за анимационни филми „Coюзмультфильм“. Режисьор е и в Руския държавен симфоничен оркестър.
Капков пристига в България това лято и премеждията му започват още с полета.
В профила си във Facebook той е написал кратко „ръководство“ за пътуване в България, описвайки проблемите с наемането на автомобил, закъсняващите автобуси и влакове, скъпите цени на такситата за чужденци, предимно лошото отношение към клиентите в хотели и ресторанти.
„Тъй като самолетите от Москва до Бургас не бяха летели от известно време, цените им скочиха много високо, затова решихме да летим до София и там да си наемем кола до морето. Направих цяло проучване, за да резервирам кола на разумни цени за цялата ваканция“, пише той.
„Когато пристигнахме в София, не открихме никакви коли. Обадих се в офиса на компанията – тишина. Звъннах на една приятелка, като използвах Wi-Fi от летището, тя провери уебсайта им и видя само едно съобщение: „Затворени сме завинаги“, разказва Сергей Капков.
В много офиси на летището нямало свободни автомобили, а там, където имало, цените били прекалено високи. Капков и съпругата му планирали пътуване до Габрово с престой през нощта, като на следващия ден трябвало да посрещнат дъщеря им, пристигаща в Бургас с полет от Германия. Оттам програмата им включвала престой в Свети Влас. Тъй като последният автобус за Габрово вече бил отпътувал, режисьорът използвал последния си шанс.
„Една приятелка успя да намери фирма за кола под наем в центъра на София – Lion. Тогава започна нова епопея. „Имаме свободен автомобил на добра цена, но защо да се разкарват? Нека изчакат на летището, колата идва към тях, да отидат на гишето ни на летището“, казали ѝ от фирмата. Не намерихме гише. Оказа се, че е на Терминал 1. Когато пристигнахме, то вече беше затворило от няколко часа. Приятелката ми пак се обади в офиса, но никой не вдигна телефона. Работният ден за българите беше приключил, а те много се нуждаят от почивката си“, пише Капков.
Тогава той и съпругата му се принудили да вземат такси до Габрово и платили цели 130 евро. Вече имали запазена стая в хотел там от доста дълго време.
„Тогава видях и другата страна на България. Собственикът на малкия хотел беше обикалял с часове по улиците, страхувайки се, че е изпуснал пристигането ни. Обеща да ни помогне. Видях, че има само един автобус от Габрово до Бургас – от 10 ч. сутринта. Минаваше обаче през други градове и трябваше да запазим билети. В 6 ч. той отиде до автогарата и резервира места, беше приготвил закуска в 8, а в 9 ч. ни извика такси. Колко приятно!“, разказва руският режисьор.
Следва нов обрат в събитията – дъщеря им е резервирала автомобил от летището в Бургас, но тъй като автобусът закъснял, Капков и съпругата му заварили затворено гише. На въпроса защо не пазят автомобила им, им отговарили само, че не разполагат с точно тази кола и затова затворили, а вече били задържали парите за резервация. В крайна сметка друг мъж от съседен офис им помогнал и семейството най-после се сдобило с автомобил под наем.
„Българите са в лека депресия, че трябва да работят усърдно, а не са свикнали“, продължава разказа си Капков. „В хотела чувахме хората от персонала да говорят колко са изморени и колко много трябва да работят – беше непоносимо“.
„По време на 10-дневния ни престой стаята беше почистена само веднъж, само веднъж смениха чаршафите и кърпите. Обадих се на мениджъра и чух само история как пералното помещение не може да побере всичко и как той лично щял да вземе да изпере чаршафите ни“.
„Сервитьорите също страдат. Толкова са измъчени, че трябва да сервират на туристи. Ако имат резервация за 9 ч., дотогава не настаняват никого на съответната маса. Не ти позволяват да влезеш в ресторанта, защото на всички маси има табелки „резервирано“ и няма места. Не навсякъде е така, но при най-популярните заведения това е истината“, пише руският турист у нас.
Семейството тръгнало към София с влак от Бургас в 5:40 ч. сутринта, а малко преди това Капков оставил дъщеря си на летището. За да не изпусне влака, той се нуждаел от „сигурно“ такси, „но в България не всичко сигурно е докрай такова“.
Приятел го представил пред таксиметровия шофьор Жельо, който в миналото е бил кмет на Ахелой. „Закара ни до гарата, като през цялото време говореше за мащаба на корупцията в България, за бившите правителствени служители, които строят хотели на брега, и за честни служители като самия Жельо, които печелят пари от транспорт“, разказва Капков.
Влакът съвсем не отговорил на представите на режисьора и съпругата му – изграден преди около 60 години, със затворени прозорци и без вода в тоалетната.
„Бабата кондуктор – единственият представител на властта в композицията – преместваше пътниците, седнали на грешни места, през цялото време. Беше напълно неясно кое е първа класа, кое е втора и трета. Щом българите бяха объркани, какво остава за нас“, пише Капков.
Той и съпругата му все пак остават отчасти с добро впечатление, след като кондукторката успяла да им уреди кафе и чай от една от спирките по пътя.
„Как обаче да стигнеш от гарата в София до летището? Хората бяха безразлични и не искаха да комуникират с нас. Взе ни един таксиметров шофьор, отново на огромна цена".
„Като цяло градовете в България, които не са по Черноморието, изглеждат изтъркани, бедни и грозни. Навсякъде има сгради в съветски стил, които последно са били ремонтирани преди 30 години. Истинско бедствие. Жалко“, пише Сергей Капков.
