Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Пряк удар по интереса на потребителите от по-ниски цени с "регулация" на промоциите в хранителните вериги и изискване не половината, а поне 80% от млечните продукти в магазина да са от българско краве мляко и местен производител.
Това са част от новите предложения в проектозакона за хранителните вериги, чийто вариант се появи за обществено обсъждане. Идеите на земеделското министерство са още по-спорни в сравнение с първия проект, който беше остро критикуван от всички - от търговци през производители и икономисти до потребители.
Т.нар. закотн "Тахов" по името на земеделския министър Георги Тахов на теория би трябвало да пази потребителите, но на практика изглежда е напът да органични намаленията и рискува да доведе до дефицит на хранителни продукти. Основните новости в него са:
- до 25% от договорените количества могат да се продават на промоционална цена;
- отстъпката може да е само до 10% спрямо редовната цена
Залагат се и задължителни квоти за български продукти в супермаркетите:
- всички големи вериги с поне 10 обекта в страната ще бъдат задължени да предлагат поне 50% български храни в определени категории – като месо, яйца, мед, плодове и зеленчуци;
- При млечните продукти като краве, овче и козе прясно и кисело мляко и сирене, извара и др. квотата за български продукти е минимум 80% от асортимента в търговския обект, като има изискване и суровината - тоест суровото мляко - да е с български произход.
Това рискува да доведе до дефицит на стоки или до драстично намаляване на асортимента на вносни млечни продукти, за да бъде изпълнена квотата. Не е ясно и доколко българските производители и преработватели биха могли да обезпечат изискванията и ще смогнат ли да зареждат магазините, за да се постигне квотата.
"Тази поправка не просто звучи странно и извадена от контекст, но се прави на фона на голяма концентрация в някои сегменти от пазара на млечни продукти (особено по отношение на прясното мляко). Концентрация в родното производство плюс задължение 80% от млечните продукти в големите магазини да са български е на практика гарантиран пазар за определени производители, а не защита на потребителите", коментират от Института за пазарна икономика.
В ущърб на потребителите се въвеждат и ограничения за промоциите.
Още с първия вариант на законопроекта "Тахов" държавата нагазваше и в промоционалната политика, като се регламентираше, че не повече от 1/4 от стоките по договор между доставчик и търговец на дребно може да са "на промоция".
В новия законопроект се прави още една крачка, която фиксира отстъпката да е до 10% спрямо предишната цена.
Това на практика слага край на промоциите с отстъпки до 40 - 50% от цената, които сме свикнали да виждаме в големите вериги.
"Трудно е да се обясни на гражданите защо в период, в който се говори усилено за цените на храните и поне според комуникацията и поведението изглежда държавата е изпаднала в паника (като претекст за концентрация на власт), се разписва директна забрана за промоции – при все че е известно, че те представляват значим дял в потреблението. Всеки път, когато сте в голям магазин и видите хранителна стока на промоция с голяма отстъпка в цената, имайте предвид, че правителството обмисля да забрани по-ниската цена", коментират от ИПИ.
"Булевард България" изпрати въпроси до министерството на земеделието, свързани с въпросното ограничение на промоциите, но до момента на публикуване на статията отговор не е получен.
Не е ясно и как протекционистките текстове за квоти за български продукти ще бъдат допуснати от Европейската комисия, защото това би означавало привилегии за български компании в сравнение с тези от други страни членки на ЕС.
В последните дни преди лятната ваканция Народното събрание одобри и спорни промени в закона за въвеждане на еврото, които дават право на Министерския съвет да се намесва при ценообразуването в случай на "необосновано поскъпване" на основни стоки. Въпреки че окончателният вариант на текстовете беше смекчен, бизнесът предупреди, че се създава риск от административен произвол.
И производители на храни скочиха срещу идеите на властта "да ги пази" с таван на надценките
