Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
„Приятелят на Кремъл е явен фаворит“ – така германският taz озаглява статията си за българските президентски избори в неделя.
На първия тур на 25 октомври Илияна Йотова получи 34,6% от гласовете, а Андрей Гюров – 32%, при преброени 99 % от бюлетините. Двамата ще се изправят един срещу друг на балотажа на 1 ноември.
И ако в България ниската активност и какво говори разпределението на вота за политическите баланси е основната тема, за западните медии въпросът е един - от чия страна застава държавата на геополитическата карта.
„Президент на мира“ под сянката на Кремъл
Френската преса поставя акцент върху позициите на Илияна Йотова за войната в Украйна и отношенията с Русия. Le Monde я представя като политик, който обещава да бъде „президент на мира“ (présidente de la paix), и обръща внимание на подкрепата ѝ за диалога с Москва, както и на резервите ѝ към военната помощ за Киев и санкциите срещу руския енергиен сектор - с приходите от който Кремъл финансира войната си.
Вестникът отбелязва, че бившата журналистка и евродепутат в периода 2007–2017 г. е подкрепена както от Българската социалистическа партия, така и от формацията на Румен Радев, които изданието определя като носители на социалноконсервативни и националистически идеи.
Le Monde цитира политолога Анна Кръстева, според която отношенията с Русия и Европейския съюз се характеризират със „стратегическа двусмисленост“.
Изданието свързва тази линия с политическите послания на Румен Радев и опита да се съчетават различните външнополитически позиции.
В контраст с този подход вестникът се позовава и на предизборния сайт на Андрей Гюров, където кандидатът поставя въпроса: „Какъв точно мир би гарантирал сигурността на България и Европа?“
Френското издание Juste Valeur също разглежда изборите през призмата на геополитическото напрежение.
Според публикацията след атаките с дронове в района на българското Черноморие на 6 и 13 октомври правителството е било критикувано за „неадекватната си реакция, липсата на отбранителна стратегия и общото нежелание на министрите да посочат Русия като вероятен извършител на атаките“.
На кръстопът между Москва и Запада
В Германия част от публикациите разглеждат изборите като сблъсък не само между двама кандидати, но и между различни виждания за мястото на България в Европа и отношенията ѝ с Москва.
В публикацията си за taz (Die Tageszeitung), озаглавена „Приятелят на Кремъл е явен фаворит“, журналистката Барбара Йортел определя Илияна Йотова като кандидат с ясно изразени проруски позиции.
Тя обръща внимание на изказванията на Йотова за войната в Украйна, включително обещанието ѝ: „Докато съм президент, нито един български войник няма да отиде в Украйна.“ Йортел припомня, че подобна реторика е силно популистка, тъй като никога не е имало подобни призиви.
taz цитира и българския политолог Даниел Смилов, според когото „стратегическата двусмисленост“ на Радев и Йотова по отношение на войната се превръща във „все по-сериозно бреме за България“. По думите му съюзниците от НАТО и ЕС се питат каква е действителната позиция на страната и може да започнат да възприемат България като „слабо звено“, податливо на руско влияние.
Вестникът се позовава и на украинския сайт Украинска правда, според който евентуална победа на Йотова би могла да доближи България до политическия модел на Унгария при Виктор Орбан – с по-силни авторитарни тенденции и по-голяма близост до руските интереси.
Подобна геополитическа перспектива присъства и в отразяването на DER SPIEGEL. Списанието пише, че на балотажа избирателите ще решат „дали югоизточната страна от ЕС, разположена на източния фланг на НАТО, ще следва по-последователна западна ориентация“, каквато предлага Андрей Гюров, или ще подкрепи Илияна Йотова и подхода ѝ към войната в Украйна чрез преговори.
За американските медии залогът е и кой ще контролира властта
Американската информационна агенция Reuters също поставя изборите в контекста на разширяващите се последици от войната в Украйна, които вече засягат и водите край българското Черноморие. В материала си агенцията включва изказванията на двамата кандидати, които показват как те представят ролята на България в условията на конфликта.
От предизборен митинг Андрей Гюров заявява: „Искам България да има собствен глас в Европа. Надежден съюзник в НАТО, който защитава интересите си чрез готовност, силна дипломация и ясна позиция.“
Reuters предава и думите на Илияна Йотова, която казва: „Моите опоненти твърдят, че трябва да има война на изтощение. Истината е, че всички ние сме най-изтощени.“
Associated Press (AP), чиито материали бяха препечатани от PBS NewsHour и редица американски издания, разглежда изборите и като тест за управляващата партия „Прогресивна България“ на премиера Румен Радев след победата ѝ на парламентарните избори през април.
Според анализа на AP победа на Йотова би оставила президентския пост в ръцете на политическа сила, близка до управляващото мнозинство.
Това повдига въпроса дали институциите ще запазят достатъчно независимия контрол върху решенията на властта.
На този фон балотажът на 1 ноември ще бъде не само избор между два подхода към войната в Украйна, но и вот за ролята на президентската институция в политическата система.
А ниската активност на първия тур показва, че пред двамата кандидати стои и друга задача – да убедят повече избиратели, че гласът им има значение.
