Отвъд медицинската и икономическата криза, която коронавирусът предизвика, се крият още много политически притеснителни тенденции, които се засилиха значително с напредването на епидемията. Старият континент не бе имунизиран срещу такива.
Директорът на Центъра за европейска реформа Чарлз Грант отличава няколко от тях пред The Guardian.
Деглобализацията
По негови думи Covid-19 е дал допълнителни доводи в ръцете на привържениците на националната или европейска самостоятелност.
Макар тази тенденция да е налице отпреди пандемията, проблемите с доставките на лекарства, медицинско оборудване със съмнително качество и дори автомобилни части от Китай създадоха нарастващо недоверие към компаниите от азиатската страна. Това засили допълнително подкрепата за изграждане на национално или европейско автономно производство.
Eвропейските институции остават на заден план
Отделните правителства имат много повече ползи от ситуацията в сравнение с институциите на Европейския съюз.
Европейската комисия изпитва затруднения в това да поддържа единната работа на 27-те отделни държави членки и да координира тяхната реакция спрямо кризата. Това се дължи предимно на факта, че повечето решения за здравеопазването, икономиката и контрола върху границите се взимат на национално ниво, но и на естествената реакция на хората да очакват от местните политически лидери да ги изведат през трудния период.
По-трудно преминаване на границите
Европейският съюз постепенно въведе по-строг контрол над границите на Шенгенското пространство, това започна още през 2015 година, когато за пръв път се появи голяма имигрантска вълна, но настоящата криза имаше допълнителен принос в тази насока.
През март ЕС затвори границите на Шенген за външни посетители, появиха се и множество ограничения за придвижването и в самото пространство.
В даден момент правителствата ще преборят кризата, но ще продължават да са предпазливи и да имат едно наум при облекчаването на контрола на Шенгенската граница, пише Грант. Според него много политици ще се опитат да направят живота на мигрантите възможно най-труден.
Проблеми за еколозите
Пандемията най-вероятно ще затвърди позицията на противниците на "зелените" мерки, които целят да намалят щетите от проблемите с промяната на климата и да ни накарат да живеем по-екологично.
Грант посочва, че още преди пандемията демократите в Швеция, крайно десните Алтернатива за Германия, Найджъл Фараж във Великобритания и "жълтите жилетки" във Франция са заставали в опозиция на еко мерките, за да привличат допълнителна обществена подкрепа.
Много от хората, чийто стандарт на живот пада значително в резултат от настоящата криза, няма да са готови на допълнителен удар в името на борбата с климатичните проблеми. Макар европейските лидери да твърдят, че плановете им за ограничаването на въглеродните емисии не са в опасност, със задълбочаването на икономическите проблеми, напрежението върху тях ще става все по-голямо.
Според Грант ще се засилят конфликтите Север-Юг и Изток-Запад в рамките на Европа.
Те не са нови - някои източни държави отказват да приемат имигранти, а не действат и в синхрон със следването на целта за по-ниски въглеродни емисии. Унгария и Полша също имат своите проблеми с ЕС, като са критикувани за пренебрегването на исканията за независимост на съдебната система и за липса на плурализъм на медиите.
Covid-19 не помага за "излекуването" на тези несъгласия. Унгарският премиер Виктор Орбан въведе управляване с декрети, които нямат ограничение във времето - нещо, което създаде притеснения, че страната се насочва към диктатура.
В същото време част от северните и централните държави от ЕС се притесняват от това, че ще загубят пари от общия бюджет заради най-засегнатите южни държави членки.
Италия и Испания са сред най-тежко ударените от коронавирус епидемията в световен мащаб, а още в началото на кризата те имаха по-висок дълг. Не помага и фактът, че тези страни разчитат предимно на туризъм - един от секторите, които понесоха най-големи щети през последните месеци. Те търсят солидарност, искайки създаването на нов фонд за безвъзмездна помощ от ЕС за държавите членки въз основа на въздействието, което пандемията е оказал върху тях.
Съюзът от друга страна е готов да помогне, но по-скоро под формата на заеми, а не на дарения. Това не се приема добре от южните страни, като в Италия например скорошно проучване показа, че 49% от гражданите искат да напуснат ЕС.
Никоя от тези тенденции не бива да бъде оставена да се разгърне, пише Грант.
Ако Европа прекали с желанието си самостоятелност, тя ще се лиши от ползите, които глобалната търговия предлага. Да се оставят затворени границите на Шенген и след края на кризата не би донесло особено позитиви. В момент, в който ЕС е изправен пред предизвикателства като икономическата криза, в която се влиза, централните институции трябва да са силни.
Борбата с негативните промени в климата не трябва да спира, а Централната европейска банка трябва да опита да направи достатъчно, за да запази Италия и останалите южни държави членки в еврозоната,
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
