Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
"Никога не е хубаво да се прави закон за един човек. Но проблемът е, че имаме избор, който предстои. И кандидатът, който вероятно ще бъде избран от ВСС, страда от известни дефекти. Появи се информация в публичното пространство, на която ВСС не даде ясен отговор – за данни и обстоятелства в недобра светлина за кандидата за главен прокурор".
Това коментира проф. Екатерина Михайлова, преподавател по право в НБУ, основател на ДСБ, бивш депутат от СДС и зам.-председател на НС в интервю пред БНР, визирайки единствената кандидатура на Борислав Сарафов за главен прокурор.
"Второ, имаме ВСС с изтекъл мандат и това поставя под въпрос един такъв избор. Хората не се интересуват от 2/3 или 5/8. Тях ги интересува да има работеща съдебна власт, да има правосъдие, да има справедливост. Справедливостта е това, което очакваме от съдебната власт", каза тя.
Според нея би било компрометиращо, ако този избор се случи, и това е причината за внесените 3 законопроекта, приети с мнозинство на първо четене.
Действащият ВСС и неговата прокурорска колегия са с отдавна изтекъл мандат. Съставът е същият, който преди това избра Иван Гешев за обвинител №1 на републиката, а после го свали от поста в мига, в който той загуби подкрепа от ГЕРБ и ДПС (и Делян Пеевски в частност).
Решаващ участник
"Другият решаващ участник е президентът, който изказа съмнение. Имаме конкуренция от институции и надпреварване с времето", допълни Михайлова.
Тя смята, че въпреки бързането на депутатите не е възможно промените в законите да влязат в сила до 16 януари.
"За да бъде избран главен прокурор, председател на ВАС или председател на ВКС, не е достатъчно решението на ВСС, но и указ от президента. Той има ключова роля и в проектозакона на ПП-ДБ тази роля му е отредена ясно.
Процедурата се прекратява, ако в деня на обнародване на закона не е приключила с указ на президента. Указ явно няма да има веднага след гласуването във ВСС - това сочат данните, идващи от страна на президента", смята Михайлова.
В интервюто пред БНР тя припомни и един куриоз от времето, когато се променяше Конституцията. Депутатите предвиждаха тогава да се отнемат от президента правомощията той да има последната дума за тримата големи в съдебната власт.
"Тогава им казахме, "не го правете, това е още една гаранция и балансираща роля на президента. Слава Богу, чуха и оставиха тези правомощия. И тези, които искаха да му отнемат правомощията, сега са втренчили поглед в него", сподели преподавателят по право в НБУ.
Тя коментира защо трябва да се приеме предложението на ПП-ДБ в Закона за съдебната власт и как президентът да има правомощия, а не да е "гумен печат", когато се избират хора на позиции за 7 години.
Според нея е крайно време депутатите да намерят решение и да направят промяната във ВСС задължителна:
"Те трябва да помислят, че след промените на Конституцията това мнозинство от 2/3 създава блокаж. И ВСС не е единствената институция, същото е и за инспектората на ВСС. Трябва да се намери отключващ механизъм, там където има високи мнозинства, казаха им го Венецианската комисия, при второ гласуване да пада мнозинство от 2/3 на1/2. Не може държавата да стои блокирана месеци и години. Това е порочно и води до тежки последици."
Тя посочи, че на депутатите ще им е трудно да изберат членове на ВСС от парламентарната квота, но "няма лесна работа".
"Те трябва да намерят път, да направят критерии за кандидатите. Затова тези институции като НС са публични, за да виждаме какво става, как го правят и защо. И когато не е както трябва, хората реагират и помитат тези политици, които взимат тези решения", предупреди проф. Екатерина Михайлова.
Преговори за кабинет
Тя коментира и преговорите за съставяне на редовно правителство с участието на ДБ.
"При учредяването на ДСБ сме стъпили на антикомунизма, но и на още едно нещо – на отговорността към държавата и гражданите. Не може да бъде оставена държавата на автопилот. Трябва да се търсят конкретни параметри в една програма и неща, които да се свършат. Няма как в тази ситуация да има работа само с тези, които харесваме. Възможно е, ако имаме големи цели, когато постигнахме членството в ЕС и НАТО, бяха големи целите. Декларацията за национално съгласие от 1997 г. беше подкрепена от много по- голям кръг от политически сили, а ние имахме самостоятелно управление. При големи цели търсиш широка подкрепа, за да не се стигне до лош резултат в държавата", смята тя.
ГЕРБ-СДС започна преговори за кабинет с ДБ, БСП и ИТН веднага след свикването на новото Народно събрание.
Още преди началото на разговорите от ДБ поставиха като условие Борисов да не е премиер, а кандидатът за поста да не е ярка политическа фигура от ГЕРБ. Преди дни от партията на Бойко Борисов обявиха, че "прекратяват" разговорите, защото от "Демократична България" не са одобрили номинацията на самия Борисов, а след това и на Росен Желязков да оглави кабинет.
Впоследствие обаче от ГЕРБ утвърдиха номинацията на Росен Желязков за кандидат за министър-председател с първия мандат и съобщиха, че продължават разговорите единствено с БСП и ИТН.
ВСС назначи прокурорката от делото "Костинброд" за заместник на Сарафов
