Промените и големите събития, които очакваме през 2023 г.

Годината, в която реалността опроверга всички прогнози, вече е зад гърба ни.

Ако 2022 г. ни научи на нещо, то е, че няма невъзможни неща - колкото и безумни и необясними да изглеждат за всички. Като войната, кризата или 4-те поредни парламентарни избори в България.

Какво трябва да знаем за новата 2023-та година?

Няколко важни събития предстоят в следващите 12 месеца.

Войната в Украйна вероятно ще навлезе в нова остра фаза още в първите седмици на януари - според украинския военен министър Олексей Резников, Русия и Беларус ще затворят границите си, а руснаците ще обявят нова военна мобилизация до дни.

Ако планирате да посетите Хърватия - пригответе си евро. От 1 януари 2023 г. страната е официален член на еврозоната, както и на Шенген. През 2023 г. България би трябвало също да направи финалните си стъпки към приемането на общата европейска валута, защото по план тя трябва да влезе в обръщение при нас от 1 януари 2024 г.

От 1 януари започва и председателството на Швеция в Европейския съюз, докато Стокхолм прави и решителни стъпки към присъединяване в НАТО заедно с Финландия. Правителството им вече е в зависимост от гласовете на евроскептичните "Шведски демократи", което вероятно ще се отрази и върху общия европейски дневен ред.

Кои ще са основните теми, по които Швеция ще работи:

• реакцията на ЕС срещу военната агресия на Русия в Украйна и продължаващата финансова, политическа, военна, хуманитарна и правна помощ за Киев;
• общо справяне в ЕС с икономическите проблеми, които бяха провокирани от войната;
• преразглеждане и подобряване на системата в ЕС за миграцията;
• подобряване на квалификацията на работещите хора в ЕС на фона на бързо променящия се пазар на труда;
• приоритет върху конкурентоспособността на бизнесите в ЕС, по-зелено производство на ток, но и "уважаване на правото на всяка страна да определя своя собствен енергиен микс", и др.

България очаква зелена светлина за Шенген

Разрешаването на дългогодишния спор за членството на България в Шенген ще зависи от спешното приемане на два закона: за отговорността на главния прокурор и за антикорупционната комисия.

Президентът Румен Радев смята, че ако гласуването на тези промени приключи до януари, София може да премахне основните си пречки пред евентуално одобряване на Шенгенското членство до октомври 2023 г. Дали това ще се случи на практика, така че Австрия и Нидерландия наистина да вдигнат ветото - само времето ще покаже.

Промените, които влизат в сила от 1 януари у нас

• край на договора на България с "Газпром", край и на досегашната отстъпка от 0.25 лева за литър бензин и дизел;
• природният газ вероятно ще поскъпне с около 28%, но не и цената на парното, топлата вода и тока;
• прагът за регистрация на търговците по ДДС се увеличава на 100 000 лева от началото на 2023 г.
• минималната работна заплата се увеличава от 710 на 780 лв.
• линията на бедност се вдига от 413 на 504 лв. заради инфлацията;
• възрастта за пенсиониране се вдига - 62 г. за жените и 64 г. и 6 м. за мъжете;
• винетките вече ще са по-евтини - годишната ще струва 87 лв.; тримесечната винетка ще е 48 лв., месечната - 27, седмичната - 13 лв., а за уикендите - 9 лв.
• от 1 януари влизат в сила и новите правила за градския транспорт в София - не забравяйте да заверявате картите си при всяко влизане в автобус, тролей или трамвай.
• таксиметровите услуги в София поскъпват - минималната дневна тарифа става 1.21 лв.

Избори, избори, избори

На 3 януари президентът Румен Радев ще връчи втория мандат на "Продължаваме промяната" за съставяне на правителство. Ако акад. Николай Денков не успее да събере мнозинство в 48 Народно събрание, процедурата върви към третия и последен шанс за редовен кабинет. Радев ще може да избере сам на кого да го връчи, а от това ще зависи и дали парламентът ще бъде разпуснат след малко повече от 3 месеца живот.

• Сигурно е едно: през есента на 2023 г. България ще проведе неизбежните си нови местни избори, след които градове като София, Пловдив, Бургас и Стара Загора със сигурност ще имат нови кметове.

Йорданка Фандъкова, Здравко Димитров, Димитър Николов и Живко Тодоров, които управляваха тези общини, вече няма да се кандидатират.

Кои избори по света ще следим?

Три от най-забележителните жени - правителствени ръководители от 2022 г. ще се изправят пред избори през новата година. Това са премиерите на Естония, Финландия и Нова Зеландия - Кая Калас, Санна Марин и Джасинда Ардърн.

Реджеп Тайип Ердоган ще се опита да спечели поредния си мандат като президент на Турция на фона на растящата инфлация и политическа опозиция в страната.

• 5 март - парламентарни избори в Естония
• 2 април - парламентарни избори във Финландия
• 7 май - парламентарни избори в Тайланд
• 18 юни - президентски избори в Турция
• 12 октомври - парламентарни избори в Пакистан
• 29 октомври - президентски и парламентарни избори в Аржентина
• октомври / ноември - парламентарни избори в Полша
• 10 декември - парламентарни избори в Испания
• 2023 - парламентарни избори в Нова Зеландия