Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Посланикът на България в Лондон и бивш служебен министър-председател – Марин Райков – е поискал съкращаване на броя на автоматичните секции във Великобритания за изборите на 11 юли.
Предложението на посолството влиза в противоречие със скорошното решение на ЦИК да отвори общо 86 секции в Обединеното кралство по силата на Изборния кодекс, който посочва, че в местата с повече от 100 активни избиратели през последните 5 години се разкриват секции без нужда от изрични молби на хората с право на глас.
Писмото на Марин Райков се обсъжда по време на заседание на комисията на 24 май. От посолството настояли почти във всички населени места, където е предвидено автоматично да се открият две, три или четири секции, те да бъдат съкратени до една.
Повечето от съкратените секции са в Лондон, но има и други места като Бирмингам, Бристол, Единбург, Кеймбридж, Ковънтри, Манчестър, Саутхемптън и др., където посолството предлага да се намали броят им до 1.
Причината, поради която ЦИК е предвидила по 2, 3 или 4 автоматично разкрити секции на едно място, е, че на предходни избори в тези градове са гласували не просто повече от 100 души, а повече от 1000-1500. Комисията е приела да отвори по една допълнителна секция за всички места, където има брой избиратели, кратни на 500.
"Много се съмнявам, че ако открием само една секция, тя ще може да обслужи всички желаещи", казва Цветозар Томов по време на дебатите.
От посолството в Лондон са се аргументирали, че за разлика от предходните избори на 4 април, този път условията за откриване на допълнителни (по желание на 40 гласоподаватели) секции са облекчени. Техните разчети показват, че "няма да има такъв натиск от толкова много хора, които да гласуват на съответните места, и редуцираният брой секции би бил достатъчен", цитира Томов.
Самият той обаче се противопоставя на тази теза, като дава за пример писма на българската общност в Уимбълдън, Лондон. Там доброволците вече са готови с исканията за откриване на още 3 секции, като предлагат и състави на комисиите в тях.
"Има доста голямо разминаване между вижданията на доброволческите общности при организацията на изборите и гледната точка на посолството за възможностите да се организират избори на тези места", предупреждава Томов. По думите му - има опасност да се стигне до дълги опашки подобни на изборите от 4 април, когато някои хора дори не успяха да упражнят правото си на глас до края на изборния ден.
Изборният кодекс не включва задължение за предварителна активна регистрация на българските избиратели зад граница - т.е. няма как да се знае със сигурност колко души действително ще упражнят правото си на глас на 11 юли и къде ще го направят. Тенденцията в последните два парламентарни избора обаче показва рекордно висока активност, включително във Великобритания - точно затова ЦИК се презастрахова с отварянето на допълнителни секции в най-натоварените точки.
От българското посолство в Лондон публикуваха своя позиция, в която казват, че не се противопоставят на по-големия брой секции за тези избори, но заявяват, че няма нужда от "тройни и четворни секции" на едно и също място.
"Във връзка с достигнали до нас излишни спекулации и тиражирани директни манипулации, че Посолството се опитва да ограничи броя на секциите, които ще бъдат разкрити в ОК, бихме искали да подчертаем, че това категорично не отговаря на истината. Посолството е отправило предложение да започнем разчети с работна хипотеза за над тройно увеличение на броя на секциите спрямо предишните избори. През МВнР сме предложили да работим с очакване дори на 120 секции. Това е нашето желание, но е ясно, че решението ще бъде само на ЦИК. Това решение на ЦИК ще отразява броя на заявленията по места, но също и наличието на осигурени подходящи помещения и не на последно място – успешното или неуспешно набиране на съответен състав за всяка секция. Никой не може да прекрачи закона. Най-малкото не и Посолството", гласи позицията.
"Същевременно нашата позиция е, че няма нужда от тройни и четворни секции, за каквито бяхме настояли на предишните избори с цел да бъде компенсиран ограниченият тогава брой на СИК по места. Сега ограничения няма и след промените в Изборния кодекс ще бъдат разкрити множество секции на различни места в близост до досегашните секции. Това значително ще намали гласуващите в предишните 35 секции. Същевременно, отново подчертаваме, че навсякъде, където бъдат покрити законовите изисквания, ще бъдат разкрити секции и Посолството ще окаже пълно съдействие за това, както винаги го е правило. Призоваваме всички граждани да не се подвеждат по спекулации, а да се информират за нашите действия само от сайта на Посолството, или от официалната Фейсбук страница. Доказали сме, че държим на пълната прозрачност и ви уверяваме, че ще продължим да го правим", заявяват от посолството, цитирайки Марин Райков - въпреки че ЦИК коментираше друго:
Председателят на ЦИК Камелия Нейкова (предложена от ИТН) не подкрепи идеята и заяви, че не трябва да се обсъждат варианти, които „нарушават закона“.
Междувременно проф. Любомир Гаврилов (предложен от ИТН) се обяви твърдо против желанието на Марин Райков. „Видите ли, посланикът в Лондон, когото ние много добре познаваме, защото преди това обиколи Италия, Франция, не му харесвало да се отварят секции“.
„Има ли анализ на посолството в Лондон? Няма. В Лондон ще се редят 800 човека на една машина. Ние саботираме машинното гласуване по този начин“, отбеляза той.
Точният брой на секциите по места засега е прогнозен - от МВнР казват, че той ще е общо 570, а в около 300 от тях ще се гласува с машини.
От ЦИК нямаше категоричен отговор дали искането на посланика в Лондон ще се разглежда, а Цветозар Томов оттегли своето предложение.
От МВнР отрекоха да има предложения за закриване на вече определени секции в чужбина. Според ведомството - няма да има възможност някои от секциите, открити на изборите преди 4 години, да бъдат разкрити на същите места. Затова дипломатите ни зад граница правели предложения "да не бъдат конкретизирани адреси, а малко по-широк район, в който съвместно с българските общности да бъде намерено подходящо помещение, в което да бъдат открити секции", заявиха от МВнР във вторник.
Марин Райков е зам.-министър на външните работи в кабинетите на Иван Костов и Бойко Борисов (2009-2010), бил е посланик във Франция и Италия. От 2019 г. е представител на България в Лондон.
През 2013 изпълняваше функциите на служебен премиер и министър на външните работи в служебното правителство на Росен Плевнелиев, когато бе въвлечен в скандал, след като сам се предложи да бъде посланик на България в Рим.
Малко преди да напусне Министерски съвет, отправи предложение към президента да назначи 8 души на посланически постове, а един от тях бе самият той. Ходът му предизвика остра реакция от БСП, които идваха на власт заедно с ДПС. Те заявиха, че нямат против Райков да бъде отново посланик, но не по този начин. Редица български дипломати също го обвиниха в „задкулисие и безпринципност“.
Райков се защити с думите, че не е бил „партиен премиер“, а служебен, който е назначен от държавния глава – а той „също е надпартиен“. „Назначението на един посланик се извършва единствено и само с указ на държавния глава, следователно тезата, че съм назначил себе си, е неуместна. Аз все пак трябва да продължа да работя, след като не съм вече министър-председател“, каза той през 2013 г.
На парламентарните избори на 4 април 2021 г. беше отбелязан рекорд по избирателна активност в чужбина. Българите зад граница, упражнили правото си на глас, бяха 180 хиляди.
