Процедурата за избор на президент в САЩ едва сега започва. Какво следва? Снимка: © Getty Images

Джо Байдън бе обявен за новия президент на САЩ, но резултатите от вота на американските граждани представляват само част от процеса по избиране на държавен глава. Според системата, която действа повече от два века, все още има доста седмици, в които 538-членната Електорална колегия трябва официално да избере президента.

CNN, AP, Fox News: Джо Байдън e победител в президентските избори

Когато американците гласуват, те всъщност дават вота си за списък от електори, назначени от политическите партии на техния щат, които са обещали да подкрепят кандидата на тази партия. Броят на електорите е равен на броя на електоралните гласове, които дава всеки един щат. Щатските закони не предвиждат точен модел за избор на електори, но в повечето случаи те са издигнати от централния комитет на всяка партия чрез вътрешно гласуване - сменят се на всеки четири години.

След деня на изборите във всеки щат следва преброяване на бюлетините и потвърждаване на резултатите от т.нар. популярен вот (общия брой гласове). Когато този процес приключи, всеки щатски губернатор подготвя „колкото е възможно по-скоро“ документи, известни като „Сертификати за констатация“ на гласовете. В тях се съдържат имената на електорите и броят на гласовете за победителя и загубилия кандидат. Сертификатите от всички щати се изпращат на архивиста на САЩ.

8 декември е крайният срок за решаване на всякакви оспорвания около резултатите на изборите – нещо, което Доналд Тръмп смята да приложи в няколко щата.

Кой е Джо Байдън: Ветеранът, който се завръща в Белия дом

Близо седмица след това – на 14 декември, електорите гласуват с хартиена бюлетина. 35 от щатите плюс Окръг Колумбия имат закони, които изискват електорите да дадат същия вот, какъвто е бил изборът на гражданите. Могат дори да бъдат санкционирани, ако това не се случи.

В Ню Мексико, например, избирателите могат да бъдат обвинени в престъпление, ако се откажат от обещанието си да гласуват за кандидата на партията, от която са издигнати, а в Оклахома „безверният избирател“ може да бъде изправен пред съда за дребно престъпление.

На 6 януари Камарата на представителите и Сенатът провеждат обща сесия, в която преброяват електоралните гласове – за победа са нужни 270, а Байдън вече си ги е осигурил. А на 20 януари избраният президент полага клетва и встъпва в длъжност.

Електоралната колегия остава един от най-спорните елементи в американските президентски избори. Даден кандидат може да загуби популярния вот, но да спечели електоралния, както се случи с Доналд Тръмп през 2016 г. Тогава Хилари Клинтън имаше почти 3 млн. гласа повече. През 2000 г. демократът Ал Гор също печели общия вот, но президент става Джордж Буш-младши. А през 1988 Бенджамин Харисън побеждава Гроувър Кливланд по същия начин.

Какво обаче се случва, ако електорите нарушат обещанието си и макар да са избрани от дадена партия, гласуват за друг кандидат? Такива случаи има. През 2016 седем електори (5 демократи и 2 републиканци) нарушават обещанията си да гласуват за кандидата на своята партия, което е рекорд в историята, пише The New York Times. Те са дали вот за кандидати, които не фигурират в бюлетините – като Бърни Сандърс, Колин Пауъл и Рон Пол. Това все пак не променя крайния резултат.

През юли Върховният съд единодушно постанови, че щатските власти могат да изискват от електорите да спазят обещанието си при гласуването. Противниците на тази мярка изтъкват, че така се застрашава свободата на електора да взема независими решения.

Електоралната колегия съществува още от създаването на Конституцията през 1787. "Бащите на нацията" се надявали да потушат формирането на мощни фракции и политически партии и желаели да въведат механизъм, който да не разчита единствено на популярните мнозинства или Конгреса, пише The New York Times.

Най-големите спорове се водят относно броя на електорите в отделните щати. Той се определя според населението, като минималният брой е трима. Според критиците на този метод за избор на президент – щатите с по-малко население са свръхпредставени в Електоралната колегия. Уайоминг, например, е с население от близо 600 хиляди души, но има известно влияние.

Според едно от последните проучвания, проведено от Gallup, 61% от американците подкрепят премахването на Електоралната колегия и избора на президент чрез популярен вот. Но повечето от тях са поддръжници на демократите. Над 70 процента от републиканците не желаят промяна.

Вече са предприети стъпки към видоизменяне на Електоралната колегия и намаляване на нейното влияние. Властите в 15 щата и окръг Колумбия, които заедно имат общо 196 електорални гласа, подписаха междущатски пакт, в който се ангажират да предоставят гласовете си на победителя в популярния вот. Все още обаче тази промяна не е вкарана в действие.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

Европейски дневници

Какво са "АПИ-та" и защо никой не иска да гледа как се правят наденица и европейски закони

Лидия Симова за работата на един политически сътрудник в ЕП

20:30 - 25.04.2024
Важно днес

Двама лидери, общо съобщение. ГЕРБ и ДПС се хвалят с 1 млрд. лв. за държавните мини

Трима министри от служебния кабинет на крака при Борисов и Пеевски

18:16 - 25.04.2024
Важно днес

Без да са го прочели, депутати от комисията "Митници" пратиха доклада си в прокуратурата

Но какво пише в документа така и не стана ясно

17:17 - 25.04.2024
Важно днес

Присъдата на Харви Уайнстийн за изнасилване е отменена от съда в Ню Йорк

72-годишният холивудски магнат все пак ще остане в затвора

17:15 - 25.04.2024
Важно днес

"Има риск нашата Европа да умре". Речта на Макрон в Сорбоната

Френският президент призова ЕС за реформи и отговор на рисковете

15:08 - 25.04.2024