По дрехите ли посрещат в бизнеса и какви са разликите между онова, което е позоволено за жените и за мъжете по върховете на компаниите?
В духа на пролетта и на новото начало, заедно с бижутата Pandora, ще ви срещнем с три жени с имена на цветя, които не се страхуват от промяната.
Говорим за работа, стил и смелост с Камелия Павлова, маркетинг специалист с 20 годишен опит, който миналата годината излиза от корпоративната среда, за да гради общност там, където обикновено има конкуренция.
Заедно със своя бизнес партньор Светослав Димов, съосновател на Dev.bg, тя е създател на CEOmoments - място, което събира изпълнителни директори и създава пространство за разговор.
Как се появи идеята за създаване на нещо толкова нетипично и нишово като CEOmoments?
За България и за нашата култура това е сравнително нетипично. Предприемаческата среда в България реално е на около 20–25 години. Така че е естествено сега да започват да се появяват повече такива мрежи.
Но в международен план, основно в Щатите, подобни организации съществуват от над 50 години. Там просто предприемаческата среда е възникнала много по-рано и това е естествена нужда – хората да се подкрепят, а не всеки да „копае“ сам в своята посока и да оцелява в условията на постоянна конкуренция.
Бижута Pandora, колекция "Вчера, днес и утре" / Гардероб: Marc o'Polo / Локация: Ботаническа градина на БАН
Дългогодишна мечта ли е CEOmoments или нещо, което дойде в подходящото време и място?
Тъкмо бях излязла от корпоративната среда, където прекарах 10 години и партньорът, с когото заедно правим CEOmoments сподели тази идея. Аз я припознах като нещо, което може би дори ми е липсвало - да бъдеш с хора, които имат сходно мислене, енергия, любопитство.
От друга страна беше професионално предизвикателство, тъй като аз съм маркетолог с почти 20 години опит, но винаги съм работила в традиционни компании. Нашият клуб няма етикет, опаковка или билборд.
С времето най-много се промени форматът на срещите. Започнахме с по-свободни формати, но постепенно преминахме към по-структурирани разговори в малки групи, където хората могат да се чуят едни други, да разберат гледната точка на другия.
CEOmoments е клуб за изпълнителни директори, които управляват бизнес с над 1 милион евро оборот. Тези критерии са много целенасочени.
CEO, защото това са хора, които управляват целия бизнес. Така гарантираме, че участниците имат сходен тип мислене, независимо от индустрията. Минималният оборот от друга страна е индикатор за опит. Когато си изградил и стабилизирал бизнес до това ниво, имаш какво да споделиш.
Целта е тези хора да се срещат всеки месец, за да се изграждат реални отношения, а не просто контакти.
Ако погледнем към света - как си обяснявате, че толкова много хора от класации като 30 под 30 или 40 под 40 на Форбс “изгърмяха” с дела и фалшиви обещания? Не избързват ли понякога наградите, не надуват ли балон на очаквания и на натиска върху самите хора?
Натиск винаги е имало. В миналото сме виждали дори емблематични личности от шоубизнеса, които не издържат на него. Днес обаче този натиск се усилва. Хората понякога са готови да прекрачат етични и морални граници, само за да запазят имиджа си.
Причината е, че днес има много повече механизми за изграждане на публичен образ. Очакванията на обществото се формират много бързо. Но хората не винаги са готови за това.
Когато говорим за „30 под 30“, това често са много млади хора. Чудесно е, че получават видимост, но когато върху тях се натрупа огромно очакване, те не винаги са психически готови.
И най-естествената реакция е да се опитат да го защитят на всяка цена. Особено когато всичко се е случило много бързо и дори не са сигурни защо точно те са там. Това води до несигурност, а тя - до грешни решения.
Като говорим за несигурност - има един подкаст на внучката на Зигмунд Фройд, в който тя казва - ако не си особено готов за среща, облечи се добре. Работи ли това в бизнеса?
Ще дам пример от личния си опит. Когато бях на 18 работех в кол център. Не се срещаш с клиентите, общуваш само с колеги и всичко се случва по телефон, по ясни скриптове и на английски език. Въпреки това имаше изисквания.
Едното беше задължително - да сме официално облечени. Мъжете с костюми, жените с панталон, риза, пола и т.н. Само в петък имахме възможност да сме по-свободно облечени - беше casual Friday.
Второто беше препоръчително - да говорим изправени.
Това беше компания с офиси по целия свят и зад тези изисквания стоеше сериозна научна подготовка. Истината е, че дори да говориш по телефон, има значение как си облечен и как се чувстваш. Ако си по пижама вкъщи, това влияе на гласа ти, на увереността ти. Ако си седнал, дишането е по-ограничено, говорът става по-неуверен. Усмивката също се усеща по телефона.
Затова вярвам, че външният вид има значение, а най-важното е човек да се чувства комфортно в стила си. Не толкова да отговаря на очакванията, колкото да се чувства уверен. Ако не се чувстваш добре в това, което носиш, мисълта за външния ти вид ще те разсейва и това веднага си личи.
Аз лично в корпоративна среда обичах да ходя на срещи с токчета. Те изправят стойката, дават присъствие. Да, понякога са изморяващи, но за мен това беше малък ритуал, който ми даваше увереност. Така влизам в разговор в най-добрата си физическа форма на присъствие, което влияе на цялостното ми излъчване.
Жените са жени в коорпорацията, така че поне да сме високи и с изпънати крака.
Какво мислите за ролята на външния вид по високите нива на корпоративния свят?
Бижута Pandora, колекция "Вчера, днес и утре" / Гардероб: Marc o'Polo / Локация: Ботаническа градина на БАН
Има голяма разлика между международните корпорации и предприемаческата среда. Корпорациите са по-консервативни и традиционни, макар че и там има разчупване.
Хората, с които работя сега - собственици на бизнеси, често на 40–50 години - се обличат много по-комфортно. Не са класическия тип с вратовръзки и официални обувки. В някои индустрии като комуникациите дори има силно изразен артистичен стил.
По-скоро става дума за стил, а не за формалност.
Въпреки това има известна „рамка“, особено на високи позиции. Все още е странно, ако се появиш прекалено неформално облечен.
В последните години виждаме как мъжете разчупват клишетата в стила си - може би всичко тръгна от Стив Джобс, защо обаче жените не могат да се държат по същия начин?
Въпреки че говорим за равнопоставеност, дори статистиката показва, че жените не са там, където са мъжете. Сякаш при жените винаги се търси малко повече „официалност“.
Дори сме си говорили с моя партньор - той може да отиде с тениска и дънки и това да изглежда напълно естествено. Но при жените възприятието е различно.
Една жена с дънки и риза е еквивалентът на мъж с тениска и дънки. Роклята, която често жените избират, сама по себе си вече носи усещане за официалност. Към това добавяме грим, прическа, аксесоари - цялостното възприятие става различно.
Това от остарели стандарти, стереотипи и клишета ли идва или отчасти жените сами си го налагат?
Със сигурност има и от двете. Аз съм на 40 и може би при по-младото поколение нещата са различни. Те може би търсят повече авангардност и индивидуалност.
Но вярвам, че всеки има нужда от нещо, което му дава увереност. При жените това често е по-стилната и официална визия - рокля, токчета, добре подбран аутфит.
Женствеността може да бъде сила. А тя може да се изразява в рокля, бижута, прическа, детайли - неща, с които жените имат много повече възможности да експериментират.
Как бихте описали своя стил?
Корпоративната среда ме е оформила. Стилът ми е по-скоро елегантен - обичам ризи, светли цветове, класически комбинации. Не съм човек, който рискува с екстравагантни кройки и цветове. Но експериментирам с бижута и прическа. Там съм по-смела.
Харесвам по-едри бижута, особено защото съм с къса коса и те изпъкват повече.
Така че бих казала: класически стил в облеклото, но с по-смел личен почерк в детайлите.
Имат ли бижутата сантиментална стойност или по-скоро са аксесоар, който допълва визията без задължително да носят емоционален елемент?
Обеци Pandora и колие Pandora, колекция "Вчера, днес и утре"
Трябва да допълват визията и да могат да се комбинират. Но при мен всички бижута имат и сантиментална стойност.
От много години, когато си купувам пръстен, това винаги е свързано с определен момент от живота ми. Всеки пръстен носи своя „суперсила“.
Обикновено ги купувам във важни моменти - независимо дали са щастливи или трудни. Това е моят начин да отбележа даден етап - нещо, което преживявам, мисля или си обещавам.
Едно време са казвали „наричане“ - аз по някакъв начин правя същото. Всеки пръстен има значение, свързан е с емоция, с решение, с вътрешно обещание. Така че за мен бижутата имат много силна емоционална стойност.
Какво не трябва никога да излиза от кутията на Пандора?
Егото. Когато то „излезе", започва да влияе на много неща - дори на такива, които не осъзнаваме.
Пръстен, колие, обеци Pandora, колекция "Вчера, днес и утре"
Какво е най-хубавото в живота?
Аз имам една лична философия - че човек се „ражда“ всеки ден. Всеки ден е нов живот, в който правиш избори. И може би най-хубавото е в края на деня да можеш просто да си поемеш въздух спокойно.
Не е задължително да си усмихнат - дните са различни. Но ако можеш да дишаш спокойно и да се усещаш добре със себе си, значи си в синхрон. Ако усещаш тежест, значи нещо не е наред и вероятно трябва да го промениш на следващия ден.
Можеш да правиш грешки, всички ги правим. Но усещането, че не си изгубил себе си, е безценно.
Имат ли изпълнителните директори общи черти?
Да, всички са изключително любопитни – искат да разберат как работят другите индустрии, как мислят другите лидери.
Виждам и нужда от място, където да оставят ролята си на ръководители, да се посмеят, да споделят своите трудности, дори неща, с които не са се справили. И да чуят, че не са сами.
Съществува ли общ алгоритъм, нещо като А-Б-В на успеха?
Едно от най-важните неща за успеха като цяло, не само в бизнеса, е човек да има постоянно отворено съзнание.
Бижута Pandora, колекция "Вчера, днес и утре" / Гардероб: Marc o'Polo / Локация: Ботаническа градина на БАН
“А”-то е да бъдеш готов за това, че нещата се променят - хората, средата. Човек трябва да остане отворен към всичко и да не си залага твърде строги очаквания или предварителни оценки, които после да го ограничават.
„Б“-то на успеха е да правиш нещо, в което наистина вярваш и което много харесваш. Това е изключително важно в бизнеса, защото има толкова много трудни моменти, че ако вътрешно не вярваш в посоката си и не знаеш защо го правиш, вероятността да се откажеш много рано е огромна. Когато стане трудно, остава само това - да си спомниш защо си започнал.
А „В“-то в бизнеса са съмишлениците. Да срещнеш хора, които вярват в теб, е огромна сила. И това не е нещо, което можеш напълно да планираш, но колкото повече се поставяш в подходяща среда и търсиш такива връзки, толкова по-голяма е вероятността да ги срещнеш.
Проблемът е, че днес хората се страхуват да комуникират, защото живеем в един свят на идеали, на социални мрежи.
Губим възможността си да говорим и да се изразяваме. Страхуваме се, защото някой може да види, че не сме идеални.
Интервюто е част от специален проект на BoulevardBulgaria.bg и бижута Pandora.
Благодарим на Ботаническата градина на БАН за гостоприемството по време на снимките.
Бижута: Pandora България
Гардероб: магазини Marc O'Polo в мол Serdika Center u The mall
Концепция: Йорданка (Блажева) Вълчева
Фотограф: Мира Дерменджиева за BoulevardBulgaria.bg
Стилист: Сирма Маркова
Грим: Росина Георгиева
Pandora България събра 3 726 евро за подкрепа на жените чрез EMPROVE Project
Оля, Таня и Даня: приятелство на 3 морета и (над) 30 години
CEOmoments: Клубът, който изгражда бизнес връзки, а не просто контакти
