Михаил Околийски: Българските пациенти доплащат 45% за лечението си, това е геноцид

Българските пациенти доплащат 44% от разходите за лечение – срещу 5–10% в западните страни. Бившият служебен министър на здравеопазването Михаил Околийски определя това като „геноцид“.
Трябва да се намали броят на болниците както в малките, така и в големите градове, като се гарантира достъпът до лечение.
Под 4% от бюджета за здравеопазване отиват за психично здраве, а пациентите нямат достатъчен достъп до продължително лечение и подкрепа.
В България продължава да няма държавни програми за лечение на хазартна зависимост при деца и млади хора, а частните програми струват 3000–4000 евро месечно.
НЗОК е „превърната в касичка“, вместо да има реална роля в управлението на здравната система

Българското здравеопазване има нужда от реформа, която да промени начина, по който се финансират болниците, и която да измерва качеството на медицинската помощ и удовлетворението на пациентите. Вместо това фокусът на управляващите от "Прогресивна България" е върху административното преструктуриране на здравни звена, което само по себе си няма да реши проблемите на пациентите.

Думите са на бившия служебен здравен министър от кабинета "Гюров" Михаил Околийски в интервю за "Булевард България". Разговаряме за доплащането за лечение от пациентите, каквото няма никъде другаде в Европа, за броя на болниците на фона на незаети легла и липса на медици, за начина, по който се управляват държавните лечебни заведения и липсата на фокус върху профилактиката, извънболничната помощ и психичното здраве.

Как оценявате първите месеци от работата на здравния министър Катя Ивкова и планираната от нея административна реформа?

Надявах се, а и все още се надявам, че правителство с пълен мандат ще има възможност да направи дълго отлаганата реформа в здравеопазването. Тя трябва да включва по-ефективно предоставяне на медицински услуги, преосмисляне на броя на лечебните заведения и по-силен акцент върху извънболничната помощ. Целта е заболяванията да се откриват и лекуват навреме, преди да се стигне до скъпо болнично лечение.

В момента акцентът е върху административното преструктуриране на Регионалните здравни инспекции (РЗИ) и други структури, сред които Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, центровете по хематология и ТЕЛК.

Възможно е някои от тези звена да имат нужда от оптимизация, но според мен това не е най-важният приоритет. Не виждам как подобна реорганизация сама по себе си ще спести значителен публичен ресурс или ще подобри здравните услуги за пациентите.

Притеснява ме, че процесът изглежда като централизация на управлението – връщане към модел, при който решенията се вземат еднолично в София. Здравната система има нужда от децентрализация и от участие на различни професионални организации и експерти. РЗИ имат важна роля, включително при кризи и епидемии.

Действия по преструктуриране започват още докато тече общественото обсъждане на законовите промени. Това създава впечатление, че мненията на специалистите и пациентите не се чуват. Прегледах публикуваните становища и виждам сериозни възражения, включително от хора, от които бихме очаквали подкрепа.

Какви проблеми може да създаде централизацията?

Очаквам проблеми в лекарствената политика, включително при оценката на здравните технологии и процедурите за одобряване на нови лекарствени продукти. Възможни са и забавяния при обработването на решенията на ТЕЛК. Подобно преструктуриране се предвижда и при спешната помощ.

Регионалните здравни инспекции познават спецификата на районите, в които работят. Местните експерти знаят с какви ресурси разполагат, към кого могат да се обърнат при криза и как да организират проверките на лечебните заведения.

Вместо да се създава несигурност за бъдещето на тези хора, трябва да се използва техният опит. В противен случай рискуваме да загубим ценен ресурс за провеждането на здравната политика по места.

Какво трябва да се промени, за да усетят пациентите реален ефект от реформата? Къде е необходима по-съществена промяна?

За пациентите са важни качеството на медицинските услуги и сумите, които трябва да доплащат от джоба си.

В България не се измерва достатъчно системно качеството на медицинската помощ. Лечебните заведения получават средства за една и съща клинична пътека, без финансирането непременно да отразява постигнатия резултат.

Нужна е промяна в цялостния модел на предоставяне на здравни услуги и във функционирането на Националната здравноосигурителна каса. Тя не бива да бъде просто структура, която изпълнява решения, взети другаде, а трябва да има реална роля в управлението на системата. В момента тя е превърната в касичка.

Необходимо е да се даде приоритет на профилактиката и извънболничната помощ. Когато бях заместник-министър в правителството на Николай Денков и председател на Надзорния съвет на НЗОК, увеличихме с 25% средствата за първичната и специализираната извънболнична помощ.

Преди това около 38% от гражданите са използвали годишния си профилактичен преглед. След промените в профилактичния пакет делът е нараснал до над 65%. Ранната диагностика може да предотврати късното откриване на онкологични заболявания и да помогне за ограничаване на тежките сърдечносъдови проблеми, по които сме рекордьор в Европа.

Достатъчни ли са средствата за здравеопазване?

Средствата през НЗОК са около 7 млрд. евро. Пациентите доплащат още 44%. Това е геноцид. В западните страни доплащането е 5–10%, някъде достига най-много до 15%. Това е огромна тежест за семействата. При сериозно заболяване хората могат да бъдат принудени да се лишат от други основни разходи, за да платят за лечението си.

Ако държавата дава около 13 млрд. евро, те ще бъдат достатъчни, защото тогава пациентите няма да доплащат нищо. Подобно увеличение трябва да бъде обвързано с добра информационна система, а прокуратурата и здравните власти трябва да работят ефективно, за да не се допускат отклонения от добрите практики.

Необходимо ли е да се намали броят на болниците и как тогава да се гарантира достъпът до лечение?

Необходимо е да се преосмисли броят на болниците. По мои данни в България има около 340 болници, докато в Австрия, която е съпоставима по население и площ, те са около 70. НЗОК не може безкрайно да разпределя средства между все повече лечебни заведения. Трябва да има ясни критерии за качество и потребност, включително при решението с кои болници касата да сключва договори.

Има риск при преструктуриране хората в отдалечените райони да останат без достъп до болнична помощ, но той може да бъде ограничен чрез внимателно планиране, така че пациентите да не се налага да пътуват повече от 50 километра за болнична услуга.

Много от съществуващите лечебни заведения, особено в по-малките населени места, изпитват сериозни затруднения заради липсата на персонал и недостатъчното финансиране. В някои случаи предоставяната медицинска помощ е несъвършена и ограничена, а болниците се поддържат по политически причини.

Това не означава, че всяко такова лечебно заведение трябва да бъде закрито. Част от тях могат да бъдат преобразувани в структури за рехабилитация и долекуване. Има и болници, които дублират дейности на други лечебни заведения в съседство.

България е на първо място по хоспитализации в Европейския съюз, като у нас те са два пъти повече от страната, класирана на второ място. В същото време средната заетост на лечебните заведения е 50%.

Същевременно има болници, които са заети на 100% – например психиатричните. Има и други много нужни пътеки, които обаче не са добре финансирани и лечебните заведения нямат интерес да работят по тях. Те също са заети на 100%, защото хората имат нужда от тях. Такива са педиатричната, урологичната и палиативната помощ.

Как си обяснявате голямата задлъжнялост на държавните болници?

Лош мениджмънт. Няма нито една частна болница, която да има такива задължения. Това показва, че частните собственици са добри стопани, защото частната инициатива предполага внимание към всеки детайл в организацията, предоставянето на здравните услуги и грижата за пациентите.

В държавните болници има бордове с хора, които много често не знаят защо са там и каква е функцията им за оптимизиране на работата на лечебните заведения. Директорите много често определят сами заплатите си и печелят огромни суми за българската действителност. Има болници с огромна задлъжнялост, а директорите им са милионери само от заплати.

Защо психиатричната помощ продължава да бъде пренебрегвана?

Защото психичните заболявания все още се възприемат като нещо срамно. Това отношение засяга не само пациентите и семействата им, но и политиците, които определят как се разпределят средствата за здравеопазване.

По-малко от 4% от бюджета за здравеопазване в България се отделят за психично здраве. Това води до недофинансиране на услугите и до тежки условия за психиатрите, психолозите и социалните работници. Има проблеми както в болничната, така и в извънболничната помощ. Заплащането на прегледите е ниско, а броят на възможните посещения не е достатъчен. Пациентите имат право на два прегледа месечно, с които не може да се поддържа добре психиатричното лечение.

Необходимо е да се развиват услуги в общността, дневни центрове, защитени жилища и мобилни екипи. Психиатричната помощ не може да се ограничава до настаняване в болница, често далеч от населеното място, в което живее пациентът.

Какво трябва да се промени в грижата за пациентите след изписване от психиатрична болница?

Необходима е система за проследяване на лечението. Дори когато пациентът е получил адекватна помощ в болницата, трябва да има начин да се следи дали продължава терапията, дали я спазва и дали има нужда от допълнителна подкрепа. Семействата на хората с психични заболявания често остават сами да се справят с проблемите. Липсват достатъчно достъпни услуги и пациентски организации, които да ги подкрепят.

Опитвахме се да създадем информационна система, която да подпомага специалистите и пациентите и да улеснява проследяването. Това е важно за възстановяването и социалната реинтеграция. По време на служебния кабинет подготвихме промени в две наредби, свързани с психотерапевтичната помощ, включително с възможността тя да бъде финансирана от НЗОК. Самата гилдия обаче не желае да се промени и да допусне мониториране на работата си.

Има сериозни проблеми с условията в психиатричните болници, включително липсата на лично пространство и използването на остарели медикаменти с много странични ефекти. Необходимо е да се работи по препоръките за подобряване на условията и за защита на правата на пациентите.

Какво се случи с програмите за лечение на хазартна зависимост, подготвени по време на служебния кабинет на Андрей Гюров?

По време на служебния кабинет създадохме фонд за програми за лечение на хазартна зависимост и осигурихме финансиране. Бяха разписани процедурите за кандидатстване, включително от психиатрични болници и други лечебни заведения, защото хазартът е голям бич, а зависимите няма къде да се лекуват.

Всичко това не беше продължено от сегашното ръководство.

В България не се прави нищо по този въпрос. Има частни програми, които струват 3–4 хиляди евро на месец, но това е далеч от джоба на българина. Няма нито една държавна програма за млади хора или деца със зависимост в България.

По какво може да се оцени дали правителството на Румен Радев постига реална промяна в здравеопазването?

По конкретни резултати, а не по броя на обявените реформи. Националната здравна стратегия съдържа показатели, които могат да се използват за оценка на напредъка. Трябва да се следи дали се постигат заложените цели и как се променят здравните резултати.

Необходимо е да се измерва и удовлетвореността на пациентите. Техният глас трябва да бъде част от оценката на системата.

За мен важен критерий е дали повече услуги ще бъдат достъпни извън болниците, така че хората да получават необходимата помощ по-лесно, а публичният ресурс да се използва по-ефективно.

Политиките, които се създават в Министерството на здравеопазването, трябва да обслужват реалните потребности на хората.

Доц. Михаил Околийски: Сексът е първият, който страда при депресия, тревожност и бърнаут