Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
- В почти всички интензивни отделения и урологии има мултирезистентни бактерии Klebsiella и Acinetobacter
- В най-добрия случай те могат да бъдат лекувани само с един или два антибиотика, в лошия - са резистентни към всички медикаменти
- Официалните данни показват под 1% вътреболнични инфекции (ВБИ), реалността е много по-различна
- Болничните мивки, катетрите и медицинските инструменти могат да се превърнат в резервоари за мултирезистентни бактерии
- Болниците крият случаите, а това превръща ВБИ в невидим проблем
-
Експерти предупреждават за недостиг на персонал, лоша хигиена и цялостен проблем в организацията на българското здравеопазване
В почти всички интензивни отделения, хирургии, урологии и отделения по изгаряне в България има вътреболнични инфекции (ВБИ), а най-често изолираните причинители са бактерии с много висока антибиотична резистентност.
Двата основни причинителя са бактериите Klebsiella pneumoniae и Acinetobacter baumannii, като в близо 100% от случаите те са мултирезистентни.
„Буквално често има по един-два антибиотика, на които са чувствителни и могат да се използват. В добрия случай. Понякога няма нито един“, коментира доц. д-р Иван Иванов от Националната референтна лаборатория „Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност“ към Националния център за заразни и паразитни болести (НЦЗПБ).
В практиката си адвокатът по медицинско право Мария Шаркова също се сблъсква с данни за разпространение на Klebsiella в почти всички урологии в страната. В едно от отделенията вече има и панрезистентни щамове - бактерии, срещу които не действа нито един от използваните антибиотици.
Как се разпространяват бактериите?
Рискът от заразяване с вътреболнична инфекция е особено висок в отделенията, в които се лекуват най-тежките случаи. Пациентите в тях често са с увредена или отслабена имунна система и се нуждаят от множество инвазивни процедури като механична вентилация, катетри, абокати, системи и интубация, а бактериите лесно се закрепват върху медицинските инструменти и образуват биофилм, който трудно се отстранява със стандартна дезинфекция.
В урологиите рискът е особено голям заради масовото използване на уринарни катетри, които не се сменят с дни.
„При абокатите заразяването обикновено става или чрез кожата на самия пациент, която преди това е била контаминирана, или чрез ръцете на персонала“, обяснява доц. Иванов.
Инфектирането може да дойде и от различни повърхности, медицински инструменти, мивки и други елементи от болничната среда.
„Самите болнични мивки са резервоар на тези бактерии. При едно измиване на ръцете, ако не се извършва редовна дезинфекция на мивките и на прилежащите сифони, оттам много често чрез пръските се разпространяват тези бактерии”, посочва Иванов.
Дезинфекцията и редовното почистване на медицинските инструменти и повърхности са сред основните мерки за ограничаване на инфекциите. Те включват и правилната употреба и смяна на ръкавиците, както и редовен микробиологичен контрол в рисковите зони.
Правилната хигиена на ръцете е сред най-ефективните и най-евтините мерки. Само тя може да намали вътреболничните инфекции с 30–40%. Въпреки че тези данни са добре известни, европейско проучване от 2023 г. показва, че българските болници са на едно от последните места по литри алкохолни дезинфектанти на 1000 приети пациенти.
Проблемът обаче не се изчерпва с хигиената. Спазването дори на базовите стандарти става трудно, когато няма достатъчно персонал.
„Ако една медицинска сестра трябва да обгрижи 20 или 30 пациенти в рамките на едно дежурство, не си представям как би могла да изпълни всички изисквания. Ако трябва след всеки пациент да сменя ръкавиците, да дезинфекцира и да спазва всички правила, обективно може да се окаже невъзможно“, казва Мария Шаркова и добавя, че отговорността трябва да се търси в организацията на здравната система.
В практиката ѝ има случаи, при които имунокомпрометирани болни са прехвърляни между различни сгради на една болница, смесвали са се потоци от болни и здрави хора, а персоналът не е бил достатъчно обучен как да извършва дезинфекция.
"Имали сме случаи на неправилно използване на дезинфектанти. Например дезинфектант, който изисква поне половин час експозиция, преди да бъде опериран следващият пациент, на практика е използван за не повече от пет минути. Имали сме и абсурдни ситуации, в които от близките, които идват на свиждане, се изисква да слагат калцуни и маски, а в същото време санитарка влиза и почиства с един парцал и една кофа вода с дезинфектант, за който не е ясно кога е сменен, в каква концентрация е и как точно се извършва почистването", посочва адв. Шаркова.
Според Иван Иванов един от системните проблеми е прекалено големият брой болници и легла, които трудно могат да бъдат контролирани и наблюдавани.
“Естествено е, че когато имаме над 350 болници, персоналът няма да достига за всички тях. Ако се намалят наполовина, както би следвало, защото ние имаме около два пъти повече легла и болници, отколкото е средноевропейското ниво, тези лекари и сестри ще могат да попълнят липсващите пролуки в останалите болници”, коментира Иванов.
Недостигът на медицински персонал е само част от проблема. Цялата организация на болничната помощ също създава условия за разпространение на инфекциите.
“Няма достатъчен брой изолационни стаи, да не кажа никакви. Когато се установи пациент с инфекция, вместо да остане в същата стая, където е с други пациенти, би следвало да се изолира и да има към него специално отношение и специални процедури”, казва Иванов.
В много европейски държави пациентите, които постъпват в рискови отделения, се изследват за носителство на мултирезистентни микроорганизми, особено ако наскоро са били хоспитализирани.
В България такава практика няма.
У нас не се прави системен скрининг при приемането на пациент в болница, дори в интензивните и хирургичните отделения. Така пациент, който е придобил Klebsiella в една болница, може да бъде изписан без симптоми, да постъпи в друга и да пренесе бактерията със себе си.
Проблем е и инфраструктурата на част от болниците – стари сгради, неподходящи повърхности, невъзможност за разделяне на потоците и липса на условия за изолация.
„Не можем да очакваме, че в сграда, строена през миналия век, ще поддържаме перфектна хигиена. Това е сериозен инфраструктурен проблем, който и най-перфектната наредба не може да реши, защото понякога сградата просто не трябва да функционира като клиника или отделение, в което се лекуват хора“, казва Шаркова.
В някои случаи единственото решение може да бъде пълно затваряне на отделението за между 6 и 12 месеца и основен ремонт.
Какъв е мащабът на ВБИ? Един въпрос, на който никой не може да отговори
Според официалната статистика в България вътреболнични инфекции са сравнително рядко явление. Годишно се регистрират около 15–16 хиляди заразени пациенти. При около 2,5 милиона хоспитализации това означава честота от приблизително 0,6–0,8% - ниво, което е необичайно ниско за Европа.
Според експертите тези числа не отразяват реалния мащаб на проблема.
„Броят на регистрираните и докладваните от лечебните заведения инфекции е толкова нисък, че категорично не отговаря на реалността. Това би означавало, че в българските болници има изключително високо ниво на хигиена и организация, с което дори много други държави не биха могли да се похвалят“, казва адвокат Мария Шаркова.
Една от причините за нереалистичната статистика е, че лечебните заведения не докладват всички случаи.
„Има страх и доста добре изградено през годините дефанзивно поведение спрямо инфекциите и мислене, че е по-добре те да се скрият, за да няма евентуални отрицателни последици за отделни хора“, коментира Шаркова.
Бившият служебен министър Михаил Околийски също посочва именно недокладването като една от основните причини реалният мащаб на ВБИ да не се вижда.
„Проблемът е много голям. Все още се смята за тема табу, за огромен срам за лечебното заведение. Всячески се бяга от темата и случаите не се докладват, защото лечебните заведения се страхуват, че това ще срине имиджа им“, казва той.
За разлика от България, в Европа по-високият процент регистрирани инфекции не означава непременно по-лошо здравеопазване, дори напротив - приема се за белег за по-добро откриване, проследяване и контрол на проблема.
Укриването на информация не е само статистически проблем. Когато случаите не се установяват и проследяват, няма как да се разбере откъде е тръгнало заразяването, кои повърхности или инструменти са били контаминирани и кои пациенти са носители.
„Когато не може да бъде установен източникът на инфекцията, няма как да знаем дали използваните дезинфектанти са подходящи, дали трябва да бъдат сменени, дали е необходимо персоналът да бъде допълнително обучен и дали правилно се спазва необходимото време на експозиция на дезинфектанта“, обяснява Шаркова.
Антибиотиците затварят порочния кръг
За размера на ВБИ в българските болници се съди основно по косвени показатели като употребата на антибиотици.
В България между 35% и 42% от хоспитализираните пациенти са получавали антибиотици през различните години. Според експертите високата употреба е още един сигнал за проблеми с инфекциите, свързани с медицинското обслужване.
„Дори да няма пряко установяване на инфекции, голямата консумация на антибиотици показва, че има проблем. Независимо проучване в български болници през 2023 г. е установило, че в медицинската документация често са записани по няколко антибиотика, но не е посочено защо са били приложени. Високият прием на антибиотици е друг двигател за разпространението на инфекции с резистентни бактерии. Така че това е един порочен кръг – едното води до другото и обратно“, казва Иван Иванов.
“Безразборното изписване е голям проблем, както и неадекватната антибиотична политика на лечебните заведения. Имали сме такива случаи в практиката – пациент с инфекция, който е имунокомпрометиран, се лекува с тройни или четворни комбинации емпирично, без да е направена антибиограма. След това се установява, че на пациента са прилагани антибиотици, към които причинителят изобщо не е чувствителен”, разказва Шаркова.
Безразборната употреба на антибиотици само задълбочава проблемите и увеличава резистентността на бактериите, коментира и Михаил Околийски:
„При всяка операция човек бива подлаган на огромен брой различни антибиотици, включително от най-ново поколение. Те са ефективни, но когато не се използват по показания, водят до антимикробна резистентност. По този начин се изчерпват възможностите за повлияване на тези бактерии. Ти си стрелял с оръдие по комар още в началото и когато наистина ти потрябва антибиотикът, той вече може да не работи.“
Бухалка или смокинов лист?
Регионалните здравни инспекции и Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ са органите, които трябва да установят нарушенията, свързани с ВБИ.
Каква обаче е реалността?
Според Мария Шаркова в някои случаи проверките са формални или се правят след предварително уведомяване на лечебното заведение, което дава възможност за допълнително почистване и дезинфекция преди инспекцията.
„Нашите впечатления от работата на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, когато сме я сезирали с жалби, свързани с вътреболнични инфекции, са изключително негативни. Смятам, че този проблем се неглижира сериозно и поне аз не съм попадала на извършена задълбочена проверка“, казва Шаркова и добавя, че в определени ситуации „Медицински надзор“ действа като бухалка, а в други – като смокинов лист.
Тя разказва за два случая на пациенти, починали след бъбречни трансплантации в Александровска болница. При двамата е установен един и същ полирезистентен причинител – Klebsiella pneumoniae, чувствителен само към един антибиотик.
Проверката е установила наличието на инфекция, но не и нарушения в болницата.
“Ако това е така, защо пациенти от различни донорски ситуации са заразени с един и същ причинител? Това за мен е изключително цинично. И явно за никого не е проблем, че пациенти, получили бъбреци, при които самата операция е била успешна, впоследствие са починали. Никой не си прави труда да провери от какво е починал този пациент. И на никой изглежда не му прави впечатление, че има пациенти, които са починали от инфекция, свързана с медицинското обслужване”, добави Шаркова.
Какво прави държавата?
Преди няколко седмици здравният министър Катя Ивкова определи борбата с вътреболничните инфекции (ВБИ) като “много елементарен процес”, който зависи от “просто почистване” и от носенето на калцуни от пациентите и посетителите.
“Ограничаването на вътрешноболничните инфекции, не знам дали знаете, е един много елементарен и не толкова финансово ресурсен процес. То е едно просто почистване и хигиенизиране на помещенията. Просто по-често и с чисти средства за това”, каза Ивкова пред bTV.
Тя обаче не влезе в детайли какви мерки ще предприеме министерството, за да стимулира този елементарен процес. Не стана ясно и какъв е очакваният ефект.
Затова „Булевард България“ поиска от министъра отговори на тези въпроси, както и информация за реалния мащаб на вътреболничните инфекции у нас, за най-честите причинители и степента, в която официалната статистика отразява действителната ситуация. Не получихме отговор на нито един от поставените въпроси.
“Когато не познаваш един проблем задълбочено, наистина ти се струва, че е много лесно да го решиш. Но когато министърът на здравеопазването не познава в необходимата дълбочина един проблем и той му се струва толкова лесен за решаване, това наистина е тревожно”, коментира Мария Шаркова.
Междувременно правителството на Румен Радев реши да прави административна реформа в здравеопазването, като преструктурира системата на РЗИ, които вече няма да бъдат самостоятелни звена.
“Все още не разбирам смисъла на това преструктуриране, прилича на централизация и връщане към едни от минали времена, когато някой в София взимаше еднолични решения. РЗИ са доказани органи, които във времена на криза, например на епидемии, вършат много важна работа”, коментира бившият здравен министър Михаил Околийски.
През тази година беше приета Национална програма за действие срещу антимикробната резистентност за периода 2026–2029 г., която предвижда засилване на наблюдението, контрола и профилактиката на инфекциите, както и по-разумна употреба на антибиотиците.
През април 2026 г. беше одобрена и нова наредба за организацията на профилактиката и контрола на инфекциите, свързани с медицинското обслужване.
Според експертите и двата документа са стъпка в правилната посока. Дали обаче ще доведат до реална промяна ще зависи от прилагането им на практика и най-вече от действията на хората, които трябва да ги изпълняват, за да не останат добрите намерения и този път само на хартия.
