Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Борбата с вътреболничните инфекции (ВБИ) е “много елементарен процес” и болниците могат да се справят с ограничаването на инфекциите с “просто почистване” и с носенето на калцуни от пациентите и посетителите.
Думите са на здравния министър Катя Ивкова пред bTV и са за една от най-чувствителните теми от години в болничната помощ - бактериалните инфекции в лечебните заведения, които често могат да бъдат опасни и дори фатални за хора с тежки други заболявания или след операция.
Периодично по темата се говори - обикновено след конкретен случай, но на практика рядко контролните здравни органи признават, че проблемът е системен и сериозен, а подозренията са, че проверките са по-скоро формални.
“Ограничаването на вътрешноболничните инфекции, не знам дали знаете, е един много елементарен и не толкова финансово ресурсен процес. То е едно просто почистване и хигиенизиране на помещенията. Просто по-често и с чисти средства за това”, каза в сряда Ивкова.
Само дни преди това отново тя цитира данни на Организацията на икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за вътреболничните инфекции - според организацията ниският им официално отчетен брой в България вероятно се дължи и на непълно отчитане, а под 30% от изследваните български болници участват в национални или регионални мрежи за наблюдение на определени инфекции. Думите ѝ бяха по повод оставката на дългогодишния държавен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев, подадена заради несъгласие с политиките на министерството.
Контролът на болниците се осъществява чрез проверки от Регионалните здравни инспекции, Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ и НЗОК и според Ивкова тези инспекции давали резултат - въпреки че само преди дни намекът беше за недобре вършена работа по темата от РЗИ, които формално са "под шапката" на главния здравен инспектор.
Отговорност за тези “елементарни” действия, които в голяма част от болниците в България не се прилагат, е на директорите на лечебните заведения, посочи още Ивкова в сряда, без да уточни защо се допуска липсата на хигиена.
„Факт е, че има още много да се работи в това направление. Но също така е факт, че с елементарни хигиенни поддържки може да се постигне намаляване на нивото на вътреболнични инфекции“, каза Ивкова.
Тя отличи и калцуните като важен елемент в борбата с ВБИ:
“Също така е важно, когато сме пациенти или сме на посещение при нашите близки, все пак да си слагаме и калцуни”.
Според медицинските данни обаче е под въпрос доколко употребата на калцуни има ефект върху риска и ограничаването на ВБИ.
Научен обзор, публикуван през 2026 г. в специализираното издание Antimicrobial Stewardship & Healthcare Epidemiology, разглежда наличните изследвания за използването на калцуни в операционни зали. Авторите не намират доказателства, че калцуните сами по себе си намаляват риска от инфекции.
В част от изследванията се отчита намаляване на бактериите, в други няма съществена разлика, а в отделни случаи е установено дори по-високо замърсяване при използване на калцуни.
В България липсват коректни данни за нивата на ВБИ. Според официалните данни нивата на заразяване в българските болници са наполовина в сравнение със средните в Европа.
За 2025 г. болните с вътреболнични инфекции са 13 626, а броят на инфекциите е 15 020 - според държавната статистика (която от ОИСР оспорват - б.р.).
И според директора на Националния център по заразни и паразитни болести Ива Христова официалните данни за ВБИ са нереално ниски, защото една голяма част от лечебните заведения ги скриват или не ги диагностицират.
Ангел Кунчев напуска здравното министерство в знак на несъгласие
