В романа си „ТО“, Стивън Кинг пише, че „...няма добри приятели. Няма лоши приятели. Има само хора, с които желаеш да бъдеш, не можеш да не бъдеш: хора, които изграждат дома си в сърцето ти“.
Именно на тези приятелства е посветен проектът на Pandora и BoulevardBulgaria.bg “Sisterhood project”.
В тази поредица ще ви разкажем историите на няколко жени, които правят на пух и прах мита, че за жените е трудно да създават устойчиви, истински и проверени във времето връзки помежду си.
Частите на едно цяло. Подобно на емблематичните талисмани сърца, състоящи се от две половини, които подарявахме на най-близките си приятели в детството. Днес ще ви срещнем точно с три сестри по сърце.
Главните героини в първата ни история от поредицата са три актриси, които НАТФИЗ събира, а животът сплотява. Това са Луизабел Николова, Виттория Николова и Костадинка Аратлъкова, които вече 12 години споделят и добри и лоши моменти.
И трите са в началото на 30-те си години и са съгласни, че с времето приятелството се променя така, както се променят самите хора: става по-зряло, по-спокойно, а прошката се дава по-лесно.
„Минахме през най-лудите години и сега всички усещаме едно улягане, спокойствие...“, започва да казва Виттория.
„И умора“, прекъсва я Костадинка.
„Още сме диви, но вече сме малко по-мъдри бих казала.“, довършва Виттория, а Луизабел я допълва като споделя, че със съзряването вече не усеща необходимост да разширява приятелския си кръг.
И докато Луизабел играе в „Армията“, Костадинка и Виттория делят една сцена в театър „Възраждане“. Това неминуемо извиква въпроса за конкуренцията и завистта, които така често слагат хикс на дългогодишни приятелства.
Луизабел Николова
„Като цяло Виттория винаги взима главните роли“, смее се Костадинка, която дълго време е била в майчинство и по думите на Виттория сега е време да ѝ върне жеста и да поеме по-големи роли.
И трите споделят, че общата им работа създава условия по-скоро за подкрепа, отколкото за конкуренция.
Завистта изглежда няма думата.
„Имаш адекватни очи, които да ти кажат реално какво в играта ти е ОК и какво – не. Невинаги е уместно да критикуваш колеги, но ние сме израснали заедно и даже търсим критиката една от друга. В крайна сметка, когато си казваме, че нещо по време на репетиция или представление не се е получило добре, това не е удар по кокалчетата, а идва от желание да помогнем другата да подобри това, което прави“, казва Костадинка.
Луизабел добавя, че по време на следването дори в дипломните им представления са се редували на една и съща роля и имат представления, в които са на състав, така че когато едната поради някаква причина не може да се яви, другата ѝ покрива гърба.
Виттория Николова
„Хубавото на нашето приятелство е, че си познаваме характерите в най-тъмната им страна и можем да си кажем всичко в очите“, казва Виттория.
Костадинка допълва, че „човек гради връзка, когато минава и през хубави, и през лоши неща, но важното е да бъде искрен“.
„През последните две години ми се налагаше да пътувам често и винаги усещах нуждата да се върна и да споделя време с тях. Да си прекараме времето така, както само ние трите можем: да се прекъсваме, да не си изговаряме изреченията, да се смеем, да плачем, да се изконсумира цялото време, в което не сме били заедно. Това е приятелството ни в най-чистия му вид. То е като да се върнеш у дома си“, казва тя.
Луизабел, от своя страна, разбира какво е приятелството именно покрай тях двете.
„След завършване на училище си прекъснах всички приятелства, които съм градила с години и които рухнаха изведнъж. Сега с тях успях да разбера какво е да имаш истински приятели. Чрез тях повярвах и разбрах“, споделя тя.
Разбира се, с годините темите също се променят. В разговорите им вече се промъква зловещият въпрос на женската зрялост „Какво да сготвя днес?“, оттук оттам лайтмотивът се иззема от някое пране. Но извън бита, и трите не спират да говорят за театъра: изкуството, което ги събира и продължава да ги вълнува със същия инетнзитет и емоционален заряд, с който го е правило в бурните им 20.
Не всичко в Рая на приятелството обаче е рози, сладки клюки и захарен памук. Когато ги питам дали някога са се карали, реакцията им е бурна.
„Карали сме се много, били сме си шамари, после сме се целували, прощавали, ревали...“.
Не вярват, че могат да пазят дълбоки тайни една от друга и въпреки че се случва в живота им да се появят и нови приятелства, смятат, че тези, старите, вечните, са най-големият стълб, на който човек може да се опре.
Костадинка Аратлъкова
Според Костадинка като всички други човешки отношения, приятелските изискват да се говори, говори и говори. И когато има проблем, отново да се говори по него, за да се разреши. Виттория не е на същото мнение.
„Не за всички неща в живота трябва да се говори. Понякога човек има нужда да се оттегли, да поразмисли и да прецени дали изобщо си струва даден конфликт да се проговаря“, казва тя. И добавя, че приятелите са семейството, което избираш. И докато жените не могат да кажат всичко на семейството си, трябва да могат да кажат всичко на приятелките си.
И трите имат и приятели-мъже и вярват, че платоничното приятелство между двата пола е напълно възможно, а това дали си мъж или жена не е водещ фактор, когато на масата има сложен проблем, който трябва да се реши.
„Израснала съм повече с мъже и съм страдала от липса на приятелките, затова понякога имам и малко по-мъжки подход към приятелките ми. Благодарна съм, че най-сетне се случва да имам около себе си повече жени“, казва Костадинка.
Разширеният им приятелски периметър се допълва от четвърто момиче – актрисата Ния Кръстева, и от актьора и хореограф Деян Георгиев, които са били в същия курс в НАТФИЗ: този на Атанас Атанасов. Компанията им добива завършен вид, когато към тях се присъединява и тяхната преподавателка – театралният композитор и вокален педагог Петя Диманова.
„Тя е дървото, което ни крепи. Най-голямата ни приятелка, най-опитната“, казва Виттория.
И като всички жени, и те се радват на подаръци. Когато някоя от тях пътува зад граница, винаги носи по нещо на останалите, а Костадинка и Луизабел подаряват на Виттория бижуто за сватбата ѝ. И то е от...Pandora.
Сега и трите имат мъже до себе си. Мъже, които по думите им „изтръпват“, когато чуят, че ще се събират.
„Излизанията ни са като от вицовете, в които мъжете не се прибират по три дни.“, смее се Виттория.
И трите са съгласни, че семейството е приоритет, а приятелките идват след това и когато не си вдигат телефона, никой не се сърди.
„Въпреки че ние сме едно семейство, всеки си има личното пространство, в което той съществува без нас“, казва Костадинка.
Връзката обаче не се губи. Абсолютно всяка сутрин Виттория, шеговито наричана от другите „Връзки с обществеността“, прозвънява групата и ако види шанс да се съберат, организира срещата.
И дори ако срещите не са особено чести, приятелството е там: като пристан, в който винаги могат да се приберат. И нито една от тях не допуска, че е възможно да се появи нещо, което да ги раздели.
„Мисля, че каквото и да се случи, ще го борим. Луизабел вече сподели своя опит, който сочи, че когато си стигнал до едно ниво, винаги можеш да намериш начин да се върнеш. И трябва да намериш начин да се върнеш. Защото това приятелство е по-голямо от всяка една от нас“, заключва Костадинка.
Може да гледате Виттория в театър „Възраждане“ в постановките „Госпожица Юлия“, „Стая за гости“, „Три сестри“, „При закрити врати“, „Къща на гнева“ и „Лабиринт“. Костадинка също играе в „Къща на гнева“ и „Лабиринт“, а освен това може да я видите в представленията „Човекът от земята“, „Ентъртейнмънт“, „Рогоносци“ и куп детски представления.
Луизабел може да гледате на сцената на театър Българска армия, където играе в „Сирано дьо Бержерак“, „Черна комедия“, „Представление и половина“, „Маркиз дьо Сад“ др.
А бижутата на Pandora, разбира се, може да видите на сайта на бранда, както и във физическите магазини в България.
За всяка история избираме по един талисман на Pandora, който символизира жените, които играят в нея. За Луизабел, Костадинка и Виттория се спряхме на талисмана „Безценно приятелство“: по всичко личи, че го заслужават.
Специален проект на PANDORA и BoulevardBulgaria.bg
Благодарим на KICK’s бар за гостоприемството по време на снимките.
Интервю: Цветелина Вътева
Снимки: Студио КАРЕ за BoulevardBulgaria.bg
Грим: Росина Георгиева
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: