・ 9 мин.

Психологът Теодора Ангелова: „Академичният успех, платен с цената на изгубено детство, не е успех“

Психологът Теодора Ангелова: „Академичният успех, платен с цената на изгубено детство, не е успех“ Снимка: © Личен архив

Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:


Защо 15 септември предизвиква толкова тревога и стрес при родителите и как да се справят с тези емоции?

Как възрастните могат да помогнат на децата да се адаптират към новата среда, без да ги натоварват и със собствените си притеснения?

Защо е важно родителите да сложат граници на свръхамбициите си и да разберат, че успехът на детето им не е равнозначен на високите оценки?

Това са част от темите, които обсъждаме с Теодора Ангелова: психолог, създател на пространството за терапия, свързване и личностно развитие Angelove, майка и човек, който знае, че винаги има какво да научи.

Защо тръгването на училище е толкова емоционален момент за децата и родителите?

Теодора отговаря първо като майка: „Според мен първи клас е онова осъзнаване, че малкото ни дете вече е пораснало – осъзнаване, което приемаме със смесени чувства. Тръгването на училище е началото на края на интензивната родителска грижа, такава, каквато е била през първите седем години.

Детето вече не принадлежи само на нас, а отива да се подготвя за света, поет от по-голямата майка – училищната институция.

Разбира се, че като родители се радваме, защото мисията ни е да изградим самостоятелност в децата си и те да нямат нужда от нас.

Това прокрадващо се осъзнаване, че децата ни порастват, е едновременно прекрасно и ужасно.“

Като психолог Теодора смята, че за родителите е огромен стрес да имат ученик заради начина на живот, който водим в големите градове, особено в столицата.

„Във Финландия най-доброто училище, което да изберете за детето си, е най-близкото до дома ви. В София проучванията за училище, в което детето да получи качествено образование, вдъхновени учители и безопасна социална среда, започват от яслата. Хората сменят адреси, теглят кредити и правят невъзможното, за да осигурят на децата си добро училище.

Към това добавям и логистиката, защото училище, което да отговаря на всички изисквания, рядко се намира до блока ни.

Родителите трябва да планират допълнителното време за шофиране от и до училище, а след това до курсовете по английски, балета, футбола и пр.

Към това ще добавя и цялостната липса на подкрепяща общност, каквато е имало преди в лицето на роднини и разширено семейство, когато животът се е случвал в по-малки общности“, разказва психологът.

Това, разбира се, са проблеми на родителите. Но децата също попиват от напрежението покрай началото на учебната година.

„Вълнението и стресът са големи, а децата ни, от своя страна, винаги биват заразени с нашите емоции и преживявания.

За тях вълнението от порастването е огромно, няма психически здраво дете, което да не иска да пораства и да се чувства голямо, дори да е било в най-прекрасната детска градина. Вродената потребност от развитие и растеж няма конкуренция, казва Теодора.

Ако успеем да минимизираме родителските притеснения и съмнения, чистите емоции на детето би трябвало да са радост, ентусиазъм, нетърпение, вдъхновение, любопитство. Разбира се, възможно е да има страх и опасения от това как ще се впишат в новата среда, дали ще имат приятели и каква ще е връзката с учителя.

Как да се включим адекватно?

„За мен начинът да помогнем на детето ни да разпознава и споделя емоциите си, е когато ние, като родители, го правим. Задаваме тона и отваряме пространството за преживяванията. Не се опитваме да захаросваме всичко - ако сме притеснени от събитието, казваме го и с това им позволяваме и те да бъдат притеснени.

Така или иначе, децата усещат нашата тревожност. Когато не я назоваваме, всъщност ги объркваме, защото ги „лъжем“, не валидираме техните усещания и емоционална сензитивност. Те приемат, че тревожността се усмихва и казва с тънък глас „всичко е наред“, коментира психологът.

Училище

Можем да подкрепим първокласниците, като им показваме, че сме там за тях, че им вярваме и че ги обичаме.

Вярваме на техните преживявания, които може и да не са обективната реалност, но за детето е важно да знае, че ние чуваме и зачитаме чувствата му.

„ОК е да сме разтревожени, защото това е вълнение със знак минус. ОК е да изпитваме тъга, защото без нея не можем да изпитваме радост, ОК е да сме хора както големи, така и малки."

Плач, тревожност, хулигани

Теодора дава пример с често срещана ситуация: детето казва, че не харесва учителката си.

Вместо да се опитаме да го „задължим“ да я хареса, е добре да го изслушаме и да потърсим начин да го подкрепим: да говорим с нея или с училищния психолог.

„Много често се оплакваме, че дадена система не работи докато всъщност не сме използвали нейните ресурси“, коментира Теодора.

Някои деца имат нужда от повече време и подкрепа, за да свикнат с новото ежедневие, което често ги сварва неподготвени след по-свободния режим през лятната ваканция.

„Ако има плач и тревожност у детето, е добре първо да проверим ние, като родители, как сме. Първата подкрепа за детето е да подкрепим себе си. Това, че сме родители, не ни прави богове, т.е. уязвими същества сме. Най-адекватно можем да подкрепим детето си от позицията на нашето вътрешно спокойствие.

Като възрастни е добре да имаме филтър за емоциите на децата си. Ако те нямат много избор дали да прихванат от емоциите на големите, ние следва да не се заразяваме с тяхната тревожност, а да я зачетем и да потърсим непосрещнатата нужда зад нея“, обяснява специалистът.

Разбира се, макар и с най-добри намерения, нерядко правим грешки и това е нормално. Според Теодора много родители се престарават в желанието си да създадат съвършените условия за преживяването на първите училищни дни.

По думите ѝ е добре да се намесваме само тогава, когато има нужда и да имаме доверие в детето си, както и в избора на училище, който сме направили.

Понякога намесата е неминуема. В случай че детето се оплаче, че съученици го тормозят, няма как да неглижираме ситуацията и да подминем с „Е, няма страшно, на всички се случва“.

Според добрите психологически практики, при такива обстоятелства е добре отново да говорим и да вярваме на детето за преживяванията му, докато същевременно проверяваме реалността през учителите, другите родители пр.

„Тормозът в училище оставя трайни белези върху психиката на човек. Имам клиенти, които носят подобни травми над 30-40 години.

Възрастните трябва да сме много чувствителни за това какво се случва с децата ни.

Децата, които тормозят другите, също са деца, които имат нужда от помощ“, коментира Теодора.

Друг потенциален проблем, на който напоследък ставаме свидетели, е родителската свръхамбиция.

Дали поради чувство на вътрешна неосъщественост или поради разбирането, че отличните оценки са гарант за професионалния успех, отново с най-добри намерения много родители оказват натиск за учене, който не е съобразен нито с възрастта, нито с потребностите и талантите на учениците.

„Академичният успех, платен с цената на изгубено детство, не е успех“, казва Теодора.

И пояснява: „В конвенцията на ООН за правата на децата, ратифицирана и в България, се посочва, че децата имат право на свое мнение, както и право да си почиват и играят и да се присъединяват към широк кръг от културни и творчески дейности.

Успехът е пожелателен, а почивката – задължителна. Ако детето се чувства отпочинало и добре социализирано, успехът е неизбежен“, посочва психологът.

Добре е и всеки от нас да дефинира за себе си какво разбира под „успех“ – високи оценки или добре адаптирано дете.

„Задоволяването на физическите и социално-емоционални нужди е предпоставка за по-добри когнитивни способности като памет и внимание“.

Бюрото, режимът, ритуалът

Всеки може да си представи перфектната стая на малкия ученик: просторно, уютно и идеално подредено пространство, в което има красиво бюро с всевъзможни органайзери за всички моливи, флумастери и пергели, ергономичен стол и естествена светлина.

Понякога обаче домът ни не съответства на представите ни, формирани от гледане на ученически стаи в Pinterest и в това няма нищо драматично.

Според Теодора ако детето е по-творчески тип, навярно ще му е добре да си пише домашните и на дървото в двора. Ако има нужда от рутина и ред, е добре да му ги предоставим.

„Режимът трябва да следва детето, като не говоря за безотговорната крайност от типа на „Яж чипс и си легни, когато искаш“. Важно е родителите да поставяме граници, т.е. „имаш домашно, което трябва да напишеш до утре, ти избери кога и къде“.

Този подход е част от съвременния родителски стил, в който сме на разположение за въпросите на детето и му даваме правото да греши и да се учи от грешките си – умение, което върши разкошна работа и в зрелите ни години. Нещо, което знаят най-добре именно онези пораснали деца, на които не им е било позволено да се научат да се учат от грешките си. Тавтологията е умишлена.

Първи клас – самочувствие и идентичност. Въпроси и отговори.

С пристъпването на прага на училище се случва едно голямо събитие – детето пораства.

И като всяко голямо събитие, и това носи едновременно вълнение и притеснение. „Дали съм готов? Как ще се справя? Какво ще бъде моето място в този нов свят?“.

Пред децата стои една нова социална идентичност.

„За да се случи плавно и конструктивно този процес, е много важно да усещат принадлежността към семейството си - има място, където те са безусловно обичани и приети. Оттук идва самочувствието, че ще бъдат обичани и приети и в новата среда.“

Посланието

Моля Теодора за едно кратко послание към децата и към родителите. То е следното:

„Тръгването на училище е началото на велико пътешествие. Позволете си да не знаете, за да можете да учите независимо на каква възраст сте. Най-добрите учители са вечни ученици“.

Вирусите щурмуват училищата, аптечката държи фронта

Първият учебен ден: Училището започва за над 716 000 момчета и момичета

Живот

„Капка живот за гората“: Над 13 000 нови дървета и три години грижа за възстановяването на гората в Пирин

Успехът на кампанията и хилядите потребители, които застанаха зад каузата, вдъхновиха организаторите да удвоят подкрепата си

14:56 - 18.11.2026
Важно днес

Обикновената услуга за издаване на документи за самоличност да бъде 20 вместо 30 дни, реши парламентът

Промяната обхваща личните карти, паспортите и шофьорските книжки

14:42 - 18.11.2026
Важно днес

Съдът нареди блокиране на шест сайта за инвестиции и криптоуслуги без лиценз

КФН призовава потребителите да проверяват на кого поверяват парите си

14:21 - 18.11.2026
Политика

Лена Бориславова осъди Диана Дамянова за клевета по случая, заради който Кирил Петков подаде оставка

Решението на Софийския районен съд присъжда на Бориславова 2500 евро за нанесени неимуществени вреди

14:14 - 18.11.2026
Важно днес

Иван Василев: Държавата прекъсна най-дългия и мащабен кибершпионаж срещу администрацията

Неразрешеният пробив в инфраструктурата е започнал още през 2021 г.

13:21 - 18.11.2026
Живот

На 59 г. - бременна с третото си дете. Британската ТВ водеща срещу двойния стандарт в родителството

"Егоистично" ли е да родиш след 50 г. - и защо обществото третира жените и мъжете различно

13:18 - 18.11.2026
Кино и сериали

Брад Пит и Флорънс Пю искат да играят злодеи в новия „Джеймс Бонд“

„Има ли роля за злодейка, висока 1,63 м?“, попитала Флорънс Пю режисьора Дени Вилньов

13:04 - 18.11.2026
Важно днес

Майката на Илон Мъск идва в България, за да представи новата си книга

Мей Мъск ще гостува за първи път у нас на 6 декември

11:58 - 18.11.2026
Ние използваме "бисквитки" и други персонализиращи технологии, за да подобрим вашето преживяване в нашия сайт, да ви покажем персонализирано съдържание, таргетирана реклама, за да анализираме трафика на сайта и да проследим откъде идва нашата аудитория. Ако искате да разберете повече по темата можете да прочетете нашата "Политика на поверителност", както и "Политика за съхранение на личните данни", съобразно регламента за GDPR, който е в сила от 23 май 2018г.

Избирайки "Приемам", вие се съгласявате да използваме вашите "бисквитки" и други трафични данни.

Приемам