Защо 15 септември предизвиква толкова тревога и стрес при родителите и как да се справят с тези емоции?
Как възрастните могат да помогнат на децата да се адаптират към новата среда, без да ги натоварват и със собствените си притеснения?
Защо е важно родителите да сложат граници на свръхамбициите си и да разберат, че успехът на детето им не е равнозначен на високите оценки?
Това са част от темите, които обсъждаме с Теодора Ангелова: психолог, създател на пространството за терапия, свързване и личностно развитие Angelove, майка и човек, който знае, че винаги има какво да научи.
Защо тръгването на училище е толкова емоционален момент за децата и родителите?
Теодора отговаря първо като майка: „Според мен първи клас е онова осъзнаване, че малкото ни дете вече е пораснало – осъзнаване, което приемаме със смесени чувства. Тръгването на училище е началото на края на интензивната родителска грижа, такава, каквато е била през първите седем години.
Детето вече не принадлежи само на нас, а отива да се подготвя за света, поет от по-голямата майка – училищната институция.
Разбира се, че като родители се радваме, защото мисията ни е да изградим самостоятелност в децата си и те да нямат нужда от нас.
Това прокрадващо се осъзнаване, че децата ни порастват, е едновременно прекрасно и ужасно.“
Като психолог Теодора смята, че за родителите е огромен стрес да имат ученик заради начина на живот, който водим в големите градове, особено в столицата.
„Във Финландия най-доброто училище, което да изберете за детето си, е най-близкото до дома ви. В София проучванията за училище, в което детето да получи качествено образование, вдъхновени учители и безопасна социална среда, започват от яслата. Хората сменят адреси, теглят кредити и правят невъзможното, за да осигурят на децата си добро училище.
Към това добавям и логистиката, защото училище, което да отговаря на всички изисквания, рядко се намира до блока ни.
Родителите трябва да планират допълнителното време за шофиране от и до училище, а след това до курсовете по английски, балета, футбола и пр.
Към това ще добавя и цялостната липса на подкрепяща общност, каквато е имало преди в лицето на роднини и разширено семейство, когато животът се е случвал в по-малки общности“, разказва психологът.
Това, разбира се, са проблеми на родителите. Но децата също попиват от напрежението покрай началото на учебната година.
„Вълнението и стресът са големи, а децата ни, от своя страна, винаги биват заразени с нашите емоции и преживявания.
За тях вълнението от порастването е огромно, няма психически здраво дете, което да не иска да пораства и да се чувства голямо, дори да е било в най-прекрасната детска градина. Вродената потребност от развитие и растеж няма конкуренция, казва Теодора.
Ако успеем да минимизираме родителските притеснения и съмнения, чистите емоции на детето би трябвало да са радост, ентусиазъм, нетърпение, вдъхновение, любопитство. Разбира се, възможно е да има страх и опасения от това как ще се впишат в новата среда, дали ще имат приятели и каква ще е връзката с учителя.
Как да се включим адекватно?
„За мен начинът да помогнем на детето ни да разпознава и споделя емоциите си, е когато ние, като родители, го правим. Задаваме тона и отваряме пространството за преживяванията. Не се опитваме да захаросваме всичко - ако сме притеснени от събитието, казваме го и с това им позволяваме и те да бъдат притеснени.
Така или иначе, децата усещат нашата тревожност. Когато не я назоваваме, всъщност ги объркваме, защото ги „лъжем“, не валидираме техните усещания и емоционална сензитивност. Те приемат, че тревожността се усмихва и казва с тънък глас „всичко е наред“, коментира психологът.
Можем да подкрепим първокласниците, като им показваме, че сме там за тях, че им вярваме и че ги обичаме.
Вярваме на техните преживявания, които може и да не са обективната реалност, но за детето е важно да знае, че ние чуваме и зачитаме чувствата му.
„ОК е да сме разтревожени, защото това е вълнение със знак минус. ОК е да изпитваме тъга, защото без нея не можем да изпитваме радост, ОК е да сме хора както големи, така и малки."
Плач, тревожност, хулигани
Теодора дава пример с често срещана ситуация: детето казва, че не харесва учителката си.
Вместо да се опитаме да го „задължим“ да я хареса, е добре да го изслушаме и да потърсим начин да го подкрепим: да говорим с нея или с училищния психолог.
„Много често се оплакваме, че дадена система не работи докато всъщност не сме използвали нейните ресурси“, коментира Теодора.
Някои деца имат нужда от повече време и подкрепа, за да свикнат с новото ежедневие, което често ги сварва неподготвени след по-свободния режим през лятната ваканция.
„Ако има плач и тревожност у детето, е добре първо да проверим ние, като родители, как сме. Първата подкрепа за детето е да подкрепим себе си. Това, че сме родители, не ни прави богове, т.е. уязвими същества сме. Най-адекватно можем да подкрепим детето си от позицията на нашето вътрешно спокойствие.
Като възрастни е добре да имаме филтър за емоциите на децата си. Ако те нямат много избор дали да прихванат от емоциите на големите, ние следва да не се заразяваме с тяхната тревожност, а да я зачетем и да потърсим непосрещнатата нужда зад нея“, обяснява специалистът.
Разбира се, макар и с най-добри намерения, нерядко правим грешки и това е нормално. Според Теодора много родители се престарават в желанието си да създадат съвършените условия за преживяването на първите училищни дни.
По думите ѝ е добре да се намесваме само тогава, когато има нужда и да имаме доверие в детето си, както и в избора на училище, който сме направили.
Понякога намесата е неминуема. В случай че детето се оплаче, че съученици го тормозят, няма как да неглижираме ситуацията и да подминем с „Е, няма страшно, на всички се случва“.
Според добрите психологически практики, при такива обстоятелства е добре отново да говорим и да вярваме на детето за преживяванията му, докато същевременно проверяваме реалността през учителите, другите родители пр.
„Тормозът в училище оставя трайни белези върху психиката на човек. Имам клиенти, които носят подобни травми над 30-40 години.
Възрастните трябва да сме много чувствителни за това какво се случва с децата ни.
Децата, които тормозят другите, също са деца, които имат нужда от помощ“, коментира Теодора.
Друг потенциален проблем, на който напоследък ставаме свидетели, е родителската свръхамбиция.
Дали поради чувство на вътрешна неосъщественост или поради разбирането, че отличните оценки са гарант за професионалния успех, отново с най-добри намерения много родители оказват натиск за учене, който не е съобразен нито с възрастта, нито с потребностите и талантите на учениците.
„Академичният успех, платен с цената на изгубено детство, не е успех“, казва Теодора.
И пояснява: „В конвенцията на ООН за правата на децата, ратифицирана и в България, се посочва, че децата имат право на свое мнение, както и право да си почиват и играят и да се присъединяват към широк кръг от културни и творчески дейности.
Успехът е пожелателен, а почивката – задължителна. Ако детето се чувства отпочинало и добре социализирано, успехът е неизбежен“, посочва психологът.
Добре е и всеки от нас да дефинира за себе си какво разбира под „успех“ – високи оценки или добре адаптирано дете.
„Задоволяването на физическите и социално-емоционални нужди е предпоставка за по-добри когнитивни способности като памет и внимание“.
Бюрото, режимът, ритуалът
Всеки може да си представи перфектната стая на малкия ученик: просторно, уютно и идеално подредено пространство, в което има красиво бюро с всевъзможни органайзери за всички моливи, флумастери и пергели, ергономичен стол и естествена светлина.
Понякога обаче домът ни не съответства на представите ни, формирани от гледане на ученически стаи в Pinterest и в това няма нищо драматично.
Според Теодора ако детето е по-творчески тип, навярно ще му е добре да си пише домашните и на дървото в двора. Ако има нужда от рутина и ред, е добре да му ги предоставим.
„Режимът трябва да следва детето, като не говоря за безотговорната крайност от типа на „Яж чипс и си легни, когато искаш“. Важно е родителите да поставяме граници, т.е. „имаш домашно, което трябва да напишеш до утре, ти избери кога и къде“.
Този подход е част от съвременния родителски стил, в който сме на разположение за въпросите на детето и му даваме правото да греши и да се учи от грешките си – умение, което върши разкошна работа и в зрелите ни години. Нещо, което знаят най-добре именно онези пораснали деца, на които не им е било позволено да се научат да се учат от грешките си. Тавтологията е умишлена.
Първи клас – самочувствие и идентичност. Въпроси и отговори.
С пристъпването на прага на училище се случва едно голямо събитие – детето пораства.
И като всяко голямо събитие, и това носи едновременно вълнение и притеснение. „Дали съм готов? Как ще се справя? Какво ще бъде моето място в този нов свят?“.
Пред децата стои една нова социална идентичност.
„За да се случи плавно и конструктивно този процес, е много важно да усещат принадлежността към семейството си - има място, където те са безусловно обичани и приети. Оттук идва самочувствието, че ще бъдат обичани и приети и в новата среда.“
Посланието
Моля Теодора за едно кратко послание към децата и към родителите. То е следното:
„Тръгването на училище е началото на велико пътешествие. Позволете си да не знаете, за да можете да учите независимо на каква възраст сте. Най-добрите учители са вечни ученици“.
Вирусите щурмуват училищата, аптечката държи фронта
Първият учебен ден: Училището започва за над 716 000 момчета и момичета
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
