Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Русия иска изцяло да погълне съседката си и най-близък партньор Беларус, като има специално разработен план как това да се случи стъпка по стъпка. Това твърди международно журналистическо разследване на няколко медии, сред които са германският вестник "Зюддойче Цайтунг" и украинското издание "Kyiv Independent".
Разследването се позовава на документ от 17 страници, за който се твърди, че датира от лятото на 2021 г. и съдържа подробните планове на Кремъл за подчиняване на Беларус и премахване на нейната независимост. Това трябва да се осъществи през настоящото десетилетие под претекст за сливане на двете държави, като има предвидени краткосрочни, средносрочни и дългосрочни цели.
Идеята е да се създаде обща "съюзна държава" под руско ръководство, като са взети предвид поемането на пълния контрол над политическата, икономическата и военната сфера на Минск. Според изтеклия документ, крайната цел на Москва е до 2030 г. Русия и Беларус да бъдат една обща съюзна държава.
Всъщност вече има официално сключено споразумение за това. То е от 1999 г. и предвижда създаването на правна основа за интеграция между двете страни. Според разкритата информация обаче, плановете сега са по-скоро свързани с анексирането на Беларус, отколкото с някакво партньорство.
Стъпка 1: Политическа и военна интеграция
Целите на Русия включват уеднаквяване на законодателството, съгласуване на външната и отбранителната политика на двете държави и осигуряване на руски контрол върху политическата, икономическата, културната и медийната сфера на Беларус.
Според изтеклите документи, Минск реално трябва да загуби суверенитета си "постепенно", като се позове на споразумението за съюзна държава. През 2018 г. Русия направи първите си опити в тази посока, като предложи т. нар. от нея "интеграционни програми", които да приведат беларуското законодателство в съответствие с руското.
Тези програми включват неща от създаването на съвместен енергиен пазар до синхронизирането на паричната политика. Обявената политическа интеграционна програма обаче предизвика обществено недоволство в Беларус, което принуди управлението на Александър Лукашенко да спре подписването на целия пакет.
Впоследствие, през ноември 2021 г. беларуският лидер успя да запази властта си с руска помощ и фалшифицирани избори, след което побърза да подпише 28 "интеграционни програми" с Русия. В тях нямаше нищо за политическа интеграция, но според изтеклия документ от журналистическото разследване такава трябва да бъде изготвена и подписана преди 2025 г.
Така постепенно Москва иска официално ще започне да контролира външната и отбранителната политика на Беларус, държавната ѝ граница и да разполага с ефективни проруски групи за влияние.
Що се отнася до сектор "отбрана", някои експерти изтъкват, че президентът Владимир Путин определено вече е постигнал повечето от целите си. Макар да не желае да прати директно беларуски сили за руската война в Украйна, Лукашенко оказа значителна подкрепа на своя съюзник и приятел.
На 24 февруари 2022 г. руските войски нахлуха в северната част на Украйна именно от беларуска територия и оттогава тя се използва като стартова площадка за много от руските бомбардировки.
Стъпка 2: Единна търговия и икономика
Според стратегическия документ Русия ще погълне изцяло беларуския пазар, а нейните компании ще получат неограничени възможности за търговия.
Сред краткосрочните цели, изброени в документа, е заложно Минск да спре да транспортира стоки през пристанищата на Полша и балтийските държави, а вместо това да ги изпраща през руска територия.
Предвидено е и обвързване на двете държави в ядрената сфера, като атомната електроцентрала "Астравец 1" трябва да бъде интегрирана в общата енергийна система на съюзната държава. Друг аспект в тази категория е и въвеждането на единна парична валута, която трябва да стане до 2030 г.
Въпреки че в документа не се посочва изрично, че това ще бъде руската рубла, изглежда малко вероятно да се използва друга валута.
Стъпка 3: Сливане на "хуманитарната сфера"
Голяма част от документа е посветена на т.нар. "хуманитарна сфера", което на практика може да се тълкува като мощно русифициране и контролиране на беларуското гражданско общество, образование, наука и култура.
В списъка на средносрочните цели е "откриването на нови руски центрове за наука и култура" в градовете Могильов, Гродно и Витебск, както и "укрепването на авторитета на руските медии" в страната.
До 2030 г. Москва трябва да осигури "контрол върху информационното пространство" на Беларус и да създаде "единно културно пространство" и "общ подход към интерпретацията на историята", се посочва в изтеклия документ.
Друга дългосрочна задача е руският език изцяло да доминира над беларуския. Тази цел де факто вече е постигната. Беларус е предимно рускоезична страна, в която руският е въведен отново като официален държавен език през 1995 г. - четири години след разпадането на Съветския съюз.
Според официалната статистика около 54,1 % от гражданите на страната възприемат беларуския език като свой роден, но само 26 % твърдят, че го използват във всекидневието си.
Ще се осъществят ли плановете и какви са последствията?
Стратегическият документ е писан през лятото на 2021 г. т.е. преди началото на войната в Украйна, се твърди в разследването. Според един от западните разузнавачи Кремъл е забавил темпото на изпълнение на въпросните плановете, но в никакъв случай не ги е спрял.
"Дългосрочната цел за постигане на пълен контрол над Беларус все още е в сила и не се е променила", казва той под условие за анонимност пред "Kyiev Independent".
Ако плановете на Русия влязат в сила, това ще застраши сигурността на целия регион, смята Андраш Рач - старши научен сътрудник в Германския съвет за външни отношения.
"Ако Беларус стане част от Руската федерация, ще има допълнителна 1250-километрова граница между НАТО и Русия. От този момент нататък няма да става въпрос за постоянно разполагане на руски военни сили на територията на Беларус. Сливането ще бъде най-значимото за Централна Европа във военно отношение и в областта на сигурността", посочва Рач.
