Няма сила, която да накара Бойко Борисов да се яви пред Народното събрание - нито за редовния парламентарен контрол, нито за извънредните случаи, в които опозицията настояваше за изслушване по конкретни проблеми. Така беше досега.

Или ГЕРБ успяваше да събере мнозинство за отхвърляне на поканите до Борисов, или проваляше кворума на насрочените заседания с негово (предполагаемо) участие, или се оправдаваше с международни ангажименти на министър-председателя, или с пандемичната обстановка. 

Последното питане, на което той е отговорил в предходния мандат, датира от септември 2019 г. Оттогава въпросите към него отпадат един по един заради "несъответствие с правилника за дейността на Народното събрание". Последното явяване на Борисов в пленарна зала беше почти преди година - на 28 април 2020 г.

Премиерът не се яви в парламента дори за да подаде оставката си в края на изтеклия мандат. Отказа се и от депутатското си място под предлог, че "не му трябва имунитет" - на практика не му трябваше публичността на парламентарната зала. Нямаше отчет за 4-годишната работа на правителството, нямаше реч по повод откриването на 45 Народно събрание, нямаше последен знак за респект към парламентаризма. 

"Tова или е срам пред народа и пред вас да дойдат тук и да си подадат оставката, или е пренебрежение към тази институция. Все пак сме парламентарна република", напомни Мика Зайкова, след като обяви за протокола, че Борисов е подал оставка. Срам и/или пренебрежение - да, а със сигурност не е и проява на публична смелост. 

Според конституцията: Народното събрание осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол, а поканите до длъжностни лица са със статут на задължение. 

"Чл. 80. Длъжностните лица и гражданите, когато бъдат поканени, са длъжни да се явяват пред парламентарните комисии и да им предоставят исканите от тях сведения и документи". 

Парламентът може да прави и т.нар. изслушвания по въпроси, които засягат държавни или обществени интереси. 

Досегашният правилник за дейността на НС (приет през 2017 г.) посочва, че "Парламентарните комисии могат да задължават министри и длъжностни лица да се явяват на техните заседания и да отговарят на поставените въпроси. Заинтересовани организации и граждани могат да присъстват на тези заседания. В 7-дневен срок след провеждане на изслушването съответната комисия представя на председателя на Народното събрание доклад за изслушването, който се предоставя на народните представители" (чл. 113, ал. 3). 

На живо: Дебатите в 45 Народното събрание

И още: "Чл. 115. Всички държавни органи и длъжностни лица от държавната и общинската администрация и граждани са задължени да предоставят необходимите сведения и документи във връзка с въпросите, предмет на изслушвания, проучвания и анкети, дори когато сведенията представляват държавна или служебна тайна". 

Длъжностно лице ли е Бойко Борисов? 

Дефиниция за този термин има в чл. 93 на Наказателния кодекс: 

1. "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:

а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;

б) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както и на нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител.

В НК обаче се описва и дефиниция за "орган на власт":

"... органите на държавна власт, органите на държавно управление, органите на съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции". 

Според Закона за администрацията "органите на изпълнителната власт са централни и териториални", а "централните органи на изпълнителната власт са: 

1. Министерският съвет;
2. министър-председателят;
3. заместник министър-председателите;
4. министрите". 

"Дневник" цитира юристи, според които премиерът влиза в хипотезата за "длъжностно лице". Според цитираните специалисти по конституционно право, той може да бъде задължен да се яви пред Народното събрание едва след като бъде поканен и откаже да се яви". При отказ би могло, според тях, да бъде предупреден, че може да се стигне и до принудително довеждане, например с ескорт от НСО или МВР. 

"Досега в новата история на парламентарния живот в България не е имало такъв случай, но това не означава, че не може да се стигне до него", пише медията. 

Какво означава това задължение - също не е особено ясно. През лятото на 2020 г. в разгара на протестите срещу правителството и главния прокурор БСП успяха да прокарат изслушване на Иван Гешев за дейността на прокуратурата. Поводът - показната прокурорска акция в президентството и контролираното изпускане на лични чатове между Пламен Бобоков и съветника на Румен Радев Пламен Узунов. Гешев се съгласи да се яви пред Народното събрание, но отложи това явяване с няколко месеца, за да подготви доклада си. Формално той изпълни изискването на депутатите, но ефектът от отчета му беше пренебрежим.  

ГЕРБ вече няма мнозинство, с което да опакова нежеланието на своя лидер да говори пред депутатите, но се оказа, че не всички опции за умишлено отлагане са изчерпани. 

Първата покана към Бойко Борисов за изслушване в 45 Народно събрание беше внесена още в четвъртък, но само няколко часа по-късно се оказа, че той е решил да излезе в отпуск, за да подреди проектоправителството си и да "свърши много работа в партията". 

Основанията за оттеглянето му от оперативните функции в Министерски съвет едва ли могат да се класифицират като неотложни и уважителни, но така или иначе отпуските на министър-председателя не подлежат на съдебен или парламентарен контрол. 

Напрежението между Борисов и новия състав на парламента се нагнетява и в двете посоки.

Депутатите от партиите на протеста имат всички мотиви да променят досегашния стил на работа на Народното събрание. ГЕРБ, от своя страна, има интерес от наратива за опасността от "реваншизъм", "диктатура на мнозинството" и "изчегъртване" (по Десислава Атанасова) на най-голямата група само защото не може да разчита на открити съюзници в парламента.  

Едва ли авторите на конституцията са си представяли, че е възможно да се стигне до ситуация, в която избраният от парламента министър-председател ще предпочете да играе футбол по време на дебатите за конституционни промени или да си вземе отпуск на инат.  Едва ли някой си представя и сцената на принудителното довеждане на министър-председател в законодателното събрание. Поне не и в нормално функционираща демократична държава от 21 век.

Последното политическо десетилетие обаче показа достатъчно прецеденти, при които отклоненията в системата се превръщаха в нейни норми. "Отпуск" от конституцията няма да се вземе, а всеки опит за пренебрегването й разплита нишка от материята на властта. 


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: