Що е то Зелена сделка? Нещо европейско, нещо "еко", за което често се говори в новините. Поддръжниците ѝ я хвалят като начин, с който ще избегнем гибелта на планетата, а критиците ѝ виждат в нея "заговор" на Брюксел, който иска да ни отнеме я месото, я въглищата или нещо друго. Ако сте чували какво ли не за Зелената сделка, а в същото време не знаете какво всъщност е тя - не сте сами.
За да си дадем отговор на всички тези “зелени” въпроси потърсихме евродепутата Радан Кънев (ЕНП/Демократична България). Той е член на комисията по околна среда и обществено здраве (ENVI) в Европейския парламент и като такъв не само разбира от тези политики, но може и да ги обясни.
С Радан Кънев разговаряме Борислав Орлинов и Михаил Петров, защото искаме да получим по-достъпна информация за нас и нашите връстници от поколението Z. Зададохме му въпроси как този мащабен законодателен пакет на ЕС ще се отрази на всекидневието ни, как се взимат решенията и къде се "чупи" комуникацията между "митичния" Брюксел и европейците.
Оказва се, че т.нар. Европейски зелен пакт - или Зелената сделка, не е нещо ново. Тя води началото си още от 90-те години, макар че основното впечатление у нас е, че започва чак през 2019 г. Българските правителства са подписвали и гласували десетки законопроекти, свързани с тази политика в миналото, но изглежда не са ги отчитали пред обществото.
В последните години обаче европейските институции работят усилено по изготвяне на регламенти, планове и промени в законодателството на ЕС. Те засягат всички 27 държави членки на блока, които са длъжни да ги прилагат.
Целта е една - постигане на климатична неутралност в ЕС до 2050 г. Това означава, че втората по големина икономика в света - тази на ЕС, се стреми към намаляване на въглеродните емисии, като идеите ѝ обхващат всички аспекти на живота - транспорт, енергетика, биоразнообразие, селско стопанство, металургия и още.
Европейските усилия по Зелената сделка са насочени и към куп въпроси, които ни засягат пряко - какво ще се случи с евтините самолетни полети? Какво правим с рециклирането и отпадъците на модната индустрия? Идва ли краят на дизеловите коли? А как ще се справим с твърде многото пластмаса за еднократна употреба? Как ще се промени нашия живот? Как в България можем да се възползваме от Зелената сделка?
Какво ще се промени?
Радан Кънев казва, че амбициозните планове за декарбонизация засягат редица сектори на икономиката и промишлеността, но те по всяка вероятност ще се отразят особено чувствително на авиационната индустрия. В Европа на транспортния сектор се падат около 25% от общите емисии на въглероден диоксид, като 13,9% от тях идват от авиацията, сочат данни на ЕК.
Той ни обясни, че пакет “Fit for 55” или Готовност да редуцираме въглеродните емисии с 55% до 2030 г , има за цел да увеличи цените на дейностите, които имат много въглеродни емисии. По думите му, идеята е да ходиш с влак до Италия, а не със самолет, тъй като това е по-екосъобразно.
Тези законодателни инициативи могат да засегнат пряко пътуващите - като доведат до поскъпване, включително на самолетните билети.
Те могат да застгинат и богатите. На известни личности като Тейлър Суифт, Бийонсе, Дрейк и други може да се наложи да преосмислят колко често използват частните си самолети, които бълват големи количества въглеродни емисии.
Освен евентуални по-скъпи самолетни полети, Зелената сделка ще въведе и още промени. От 2035 г. в ЕС ще бъде забранена регистрацията и производството на двигатели с вътрешно горене. Това обаче не значи, че те ще изчезнат – а само, че няма да можем да си купим нова кола с бензинов или дизелов двигател, нито да продадем старите.
Според Кънев Зелената сделка може да допринесе и до поскъпвания в други сектори – по-високи цени на електричеството, което е пряко свързано с емисиите. Но това е само един възможен сценарий. Друг такъв е, че може да имаме по-чист въздух.
“Ако искаме да погледнем малко по-амбициозно, ще видим, че България има изключително големи възможности да бъде един от печелившите в Зелената сделка, много от тези законодателства дават шанс за развитие", казва евродепутатът.
Всъщност пакетът от закони на ЕС в тази посока наистина си поставя амбициозни цели, които могат да окажат положително влияние върху живота на всеки. За да бъдат постигнати обаче са необходими действия.
Радан Кънев признава, че по Зелената сделка постоянно има конфликти и затова тя трябва да се разглежда като "едно много трудно законодателство, в което има различни интереси".
"Всяко законодателство е добро за един, по-добро за друг, по-лошо за трети и нерядко катастрофално за четвърти", казва той.
Затова решенията се взимат заедно от германци, поляци, чехи, французи и всички останали 27 страни членки на ЕС.
През 2024 г. предстоят избори за членове на Европейския парламент, които ще бъдат особено важни по редица причини. Радан Кънев посочва две от тях - агресията на Русия в Украйна, както и инфлационната криза в контекста на Зелената сделка.
Следващият Европейски парламент ще има задачата да приспособи Зелената сделка към новата реалност в икономиката.
“Да въведе такива екологични мерки, които нямат проинфлационен характер, не водят до повишаване на цените. Досегашните често са насочени в тази посока - но в условията на инфлация не можем да си позволим такава политика”, изтъква Радан Кънев.
Той ни споделя, че бъдещето на добрите екологични цели не може да бъде само национално, нито само европейско. Според него то няма как да бъде постигнато без сътрудничеството на основните играчи на световния пазар като САЩ и Китай, но в крайна сметка със Зелената сделка Европа се опитва да даде смел пример.
А как България може да излезе сред печеливщите от Зелената сделка на Европа - пълното интервю слушайте (или гледайте) в подкаста "Булевард Европа".
Инфографика: Какво всъщност е Зелената сделка на ЕС?
Проектът е съфинансиран от Европейския съюз в рамките на програмата за безвъзмездни средства, отпускани от Европейския парламент за дейности в областта на комуникацията. Европейският парламент не е участвал в неговата подготовка и по никакъв начин не е отговорен за или обвързан с информацията, данните или мненията, изразени в рамките на проекта, за които отговорност съгласно приложимото право носят единствено авторите, интервюираните лица, редакторите или разпространителите на програмата. Европейският парламент не може също така да поема отговорност за евентуални преки или непреки щети, нанесени при осъществяването на проекта.